Глас от Лондон: Българите във Великобритания са като изоставени в хаоса деца

Правителството на България и в частност външният министър не показаха никаква заинтересованост към българите в Обединеното кралство нито преди съдбовния референдум, нито след него, а отлично се знаеше ситуацията. Резултатите от допитването са катастрофа не само за Великобритания, но и за целия ЕС, а драмата на българите е голяма. Думите са на Нишан Джингозян, българин от Варна, който от 18 години живее и работи в Лондон.

Далеч преди референдума той би тревога за последствията от него, инициира дебат в Британския парламент и настоя за активната позиция на българските политици. Каква е динамичната ситуация сега, почти празна или наполовина пълна е чашата, може ли петицията за повторение на референдума да повлияе и да отрезви британските лидери, ето коментарът на Джингозян в интервюто пред БГНЕС:

БГНЕС: Как резултатът от референдума ще рефлектира върху съдбата на над 200 000 нашенци на Острова?

Нишан Джингозян: При напускане на ЕС от страна на Великобритания се очаква правата на гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания, да бъдат драстично ограничени или напълно отнети. Надяваме се тези промени в статута на гражданите на ЕС да бъдат въведени плавно и да се отчете фактът, че тук живеят около 3 милиона европейци, които работят, плащат данъци, притежават недвижими имоти и т.н. Целият процес на предоговаряне на условията, при които Великобритания ще развива в бъдеще търговските си отношения с Европа, ще продължи от 2 до 10 години. През това време ще бъдат договорени и условията, при които ние ще имаме възможност евентуално да останем на Острова, както също и условията, при които британците, живеещи в Европа ще узаконят престоя си. Бих искал да подчертая, че всички водещи политици във Великобритания ясно и категорично заявиха, че не се очаква внезапна промяна в емиграционния статут на гражданите на ЕС, но също така и никой не пое ангажимент за това каква процедура ще бъде въведена, кога и как тези нови правила ще се отразят върху всички нас. За това е изключително важно в процеса на тези преговори България да заеме активна позиция и да заяви категорично и чрез действия да покаже, че съдбата на тези 200 000 български граждани във Великобритания е действително приоритет на българската политическата класа. Необходима е и координация с държави от Европа, които имат големи общности във Великобритания - Полша, Румъния, Италия, Гърция, Португалия и др. За съжаление, до този момент нашият външен министър Даниел Митов не демонстрира активна подкрепа за нас. А той трябваше да тропне по масата и да поиска гаранции. Осъзнавам, че възможностите на България в този момент са ограничени, но това не означава, че няма такива. Българското правителство отлично знаеше, че ние бяхме дискриминирани, като не бяхме допуснати до референдум, резултатите от който ще имат драстично отражение върху бъдещето на десетки и стотици хиляди българи. Някои граждани на ЕС, които живеят във Великобритания, бяха допуснати до участие в този референдум, други, в това число българите, нямаха това право. Ние настояваме за ясни и категорични гаранции, че правителството на България активно ще работи за защита на нашите интереси! В момент, когато бъдещето на голяма група българи е под въпрос, е задължително външният министър на България да бъде в Лондон и да лобира за правата ни! Независимо от политическите ни пристрастия, ние всички сме български граждани, данъкоплатци и гласоподаватели. Бих искал да подчертая за пореден път, че проблемът с българите във Великобритания е много възможно да се превърне в огромен проблем за България. Евентуално завръщане на десетки хиляди българи ще изправи страната пред проблеми, с които тя едва ли ще се справи лесно. Социалната система на страната ще бъде подложена на натиск, който неминуемо ще има отражение върху всички сфери на живота в страната. Друга тема е финансовата подкрепа, която 200 000 българи тук оказват на роднините си в България. Липсата на тези средства ще постави една друга много голяма група българи в изключително трудно положение. Ефект на доминото неминуемо ще има. Освен всичко, това ще бъде и лична драма за много семейства. Децата на стотици, хиляди българи са родени в тази държава. За една голяма част от тях българският не е роден език. Те живеят в среда много различна от тази в България и адаптацията ще бъде много труден процес. Ние многократно се обръщахме с призиви към всички български политически партии и институции за съдействие и активна подкрепа. Ползвам предоставената ми трибуна и отново отправям апел към всички в България за подкрепа и съдействие.

БГНЕС: Какво ще загубят британците, когато гражданите на ЕС се видят принудени да напуснат Острова, а и онези над 3 млн. британци, пръснати в страните на Евросъюза?

Нишан Джингозян: Политиците във Великобритания, които агитираха за „Брекзит“, обещаваха, че страната ще предоговори нови търговски отношения с ЕС, ще има достъп до 500 милиона потребители в Европа, но същевременно ще ограничи правото на свободно движение на граждани на ЕС и няма да бъде задължена да внася вноска в бюджета на ЕС. Голяма част от хората тук подкрепиха напускането на съюза, подведени от тези обещания. Промиха им мозъците, наплашиха хората – проповедниците на нашествието на бежанците, които идват да залеят Англия, на опасността от присъединяването на Турция в ЕС, заложиха коварен капан, в който сами паднаха. Има и друга причина – това е протестен вот срещу Камерън заради строгите мерки за икономии и затова гласуваха срещу политиката му, явно без да разбират същността на референдума. А и още една причина – носталгия по несъществуващата империя. И буквално часове, след като бяха оповестени резултатите, стана ясно, че ЕС не е готов да даде тази привилегия на Великобритания – да има достъп до огромен пазар, а в същото време да не спази едно от основните, фундаментални правила, по които тази общност функционира – свободното движение на капитали, стоки и хора. Това, което ще загубят гражданите на Великобритания, е правото на свободно придвижване в ЕС, правото да работят и учат в другите 27 държави-членки, да търгуват с най-богатата икономическа зона в света без рестрикции, да закупуват недвижими имоти в Европа, да ползват пенсионната и здравната й система без никакви ограничения. Така, както правят 800 000 британски пенсионери в Испания, примерно. Също така ще загубят и възможността да взимат участие във всички важни решения на ЕС. Великобритания просто няма да бъде член на този клуб. Глобални проблеми като кризата с бежанците, екологията и климатичните промени, войната в Сирия и т.н, ще бъдат решавани без тяхното участие. Великобритания няма да има думата по въпроси, които биха могли дори пряко да касаят страната. Тя ще наблюдава отстрани процесите от позицията на наблюдател. В някаква степен това касае и България. Ние сме малка страна. Ние нямаме възможност да бъдем голям геополитически играч. Влиянието ни е локално и твърде ограничено. Но в момента, чрез членството ни в ЕС, ние имаме поне теоретичната възможност да участваме във взимането на решения, които касаят бъдещето ни и бъдещето на цяла Европа. Великобритания като 5-та по големина икономика в света доброволно се отказа от това място на масата, което й бе отредено като член на клуб, в който членуват 28 държави. За мен, а и за тези 48%, които не подкрепиха напускането на ЕС, това е огромна грешка.

Нишан Джингозян.
Нишан Джингозян. / БГНЕС

БГНЕС: Тръгнаха петиции - за Лондон като независима държава с премиер настоящият кмет Садик Хан и за дубъл на референдума. Възможно ли е те да повлияят и картината да се обърне?

Нишан Джингозян: До момента тази петиция е подписана от почти 4 милиона човека. Съмнявам се, че този факт ще предизвика втори референдум, но определено ще провокира дебат както в парламента, така и в обществото. Недоволството е изключително силно, страната е разделена, лирата се срина до най-ниското си ниво от 31 години. Стотици милиарди загуби на финансовите пазари, най-големите банки обявиха намерението си да се преместят в Париж. Консервативната и Лейбъристката партия са раздирани от оставки, обвинения, упреци. Политическата криза, която очевидно настъпва, ще бъде последвана и от икономическа рецесия. Следващата седмица предстои голяма стачка, заговори се и за формирането на нова политическа партия. 48% от гласувалите на този референдум, тези, които не подкрепиха напускането, се чувстват политически непредставени от никого. В такава среда, когато практически страната няма работещо правителство, няма и действаща опозиция, е възможна неконтролирана промяна, която да обърне картината.

БГНЕС: Шотландия се обяви за нов референдум, може ли вече да се твърди, че има индикации за разпад на Кралството?

Нишан Джингозян: Шотландия категорично заяви, че ще направи всичко възможно членството й в ЕС да не бъде подложено на риск. В момента текат разговори между нейните лидери и представители на ЕС. Започва подготовка на предстоящ референдум за независимост. Не бих могъл да се ангажирам с прогнози, но най-вероятно бъдещето на Шотландия е членство в ЕС, като независима държава, която не е част от Великобритания.

БГНЕС: Кой е големият губещ от референдума - Великобритания или ЕС, или всички?

Нишан Джингозян: Най-големият губещ са младите хора във Великобритания, които масово не подкрепиха Брекзит. Това е лош ден за европейския проект. Британските профсъюзи активно разясняваха, че членството в ЕС е гарант за всички тези социални права, на които гражданите на тази страна се радват - фиксирано работно време, платен отпуск, който е 27-28 работни дни, отпуск по болест, майчинство, пенсионно осигуряване, безплатно образование до определена степен, напълно безплатно здравеопазване и т.н., и т.н. Тези права са гарантирани от ЕС. При напускане на ЕС, ще бъде трудно тези права да бъдат гарантирани и запазени. Нека подчертая, че платеният отпуск в САЩ е между една и две седмици максимум, там здравеопазването е платено и изключително скъпо. Губещи ще бъдат хората на наемния труд, тези с ниските доходи, пенсионерите, студентите. Дезинтеграционните процеси в Европа ще се ускорят. Европа – слаба и разединена много по-трудно ще отговори на големите предизвикателства. Великобритания е петата икономика в света. Напускането й ще има ефект върху икономиката на цяла Европа, включително и България. Живеем в глобален свят, изключено е да бъдем имунизирани срещу проблемите на Европа.

БГНЕС: Премиерът Бойко Борисов каза: „Ако има ефект на доминото, в ЕС ще останем България, Румъния и Гърция“, имате ли какво да допълните?

Нишан Джингозян: Не съм сигурен, че разбирам какво е казал Бойко Борисов. Надявам се да няма ефект на доминото. Никой не иска да има верижна реакция. Това би било самоубийство, особено за малки и бедни държави като България. Ние нямаме шанс да оцелеем в свят на жестока конкуренция, ако сме сами. Не бива да се правят паралели с Великобритания. Ние не разполагаме с техните ресурси, с опита и финансовите възможности. Лондон е финансовото “сърце” на Европа, 600 от най-големите световни компании са базирани в Лондон. Това е един от най-големите бизнес центрове в света, наред с Ню Йорк, Сингапур, Токио. Изключително сложна система, която е градена в продължение на векове. Най-големите застрахователни компании са тук, най-голямата борса – и въпреки всичко, напускането на ЕС ще има огромни поражения върху икономиката на страната. Ние не разполагаме с всичко това, ние имаме нужда да бъдем част от този общ пазар, нямаме друга алтернатива и такава практически не съществува.

БГНЕС: Има ли необходимост ЕС да преосмисли критериите и концепциите си, цялата си досегашна практика сега след референдума, който де факто е стрес-тест за целия свят?

Нишан Джингозян: Това е сложен въпрос. Убеден съм, че процесът на интеграция на нови държави ще бъде преустановен. Пределно е ясно, че ЕС няма възможност на този етап да абсорбира нови членове. Прекалено много проблеми трябва да бъдат решени, които застрашават единството на Европа. Огромна безработица, тежко социално бреме. Над 50% от младите хора в Испания са безработни. Гърция е потънала в огромен финансов дълг. В България голяма част от населението живее под официалния праг на бедност. Напускането на Великобритания ще бъде много тежък удар по Европа, но може да се превърне и в шанс за по-голяма интеграция, както политическа, така и икономическа.

*Нишан Джингозян е роден във Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица. Преди 18 г. заминава за Великобритания, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда в Кингстън Юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Великобритания. Той бе инициатор на проекта „Солидарност с българските медици“, който бе създаден през 2004 г. в подкрепа на българските медици в Либия и в който участваха имена като Ноам Чомски, Джон Льо Каре и Девендра Банхарт. В момента Нишан Джингозян работи в кметство Брент в Северен Лондон, където е ръководител на програма за интеграция на етнически малцинства. Той е и представител на „Новите европейци“ – неправителствена организация във Великобритания с участието на политици от всички парламентарно представени политически партии в Обединеното кралство. /БГНЕС