Даниел Кадик: В България има сериозен дефицит на демокрация

СОФИЯ-ИНТЕРВЮ

Това което пречи на свободата в България не е липсата на закони, проблемът по-скоро е в тяхното прилагане. На теория България е изпълнила всички критерии. Практиката обаче показва друго.

Докладите на Европейската комисия за напредъка в рамките на механизма за сътрудничество и проверка са свързани с реформата в съдебната система и борбата с корупцията, където продължава да има значителни дефицити. И което е още по-лошо, само в България се акцентира върху борбата с организираната престъпност.

Тези институционални дефицити, заедно с големите проблеми в администрацията, пречат и ограничават свободата в България. Нека само погледнем какво е отношението на българите към корупцията в своята страна, колко малко доверие имат в институциите, колко негативно оценяват бъдещите си възможности за развитие тук. Като прибавим към това и огромните дефицити в образованието и ограничаването на медийната свобода, виждаме една среда, в която за човек е много трудно да изживее свободата си. Всичко това пък дава възможност до властта да се домогват политици, които казват „Ние ще решим проблемите вместо вас – не е ваша работа да се занимавате с тях.“ За съжаление не ги решават или не правят това, което трябва или е нужно. Поради това никак не е чудно, че свободата в България често се разбира само като свободата да напуснеш страната.

Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и лично аз сме тук, за да подкрепяме българите да осъзнаят свободата си. От една страна защото ние възприемаме България като европейска държава, чиито граждани заслужават максимална свобода, а от друга, защото България е моята нова родина и аз високо я ценя. Позволявам си да критикувам не защото не обичам България, а защото тази страна и нейните граждани са важни за мен.

Ние определено сме свидетели на процеси, които говорят за сериозен дефицит на демокрация. Това от една страна е вече споменатият проблем с институциите, от друга обаче и засиленото влияние на определени сили, които са далеч от демократичния процес. Това което изненадва е, че последното се прави доста открито. Докато един г-н Сидеров и неговата партия се финансират очевидно директно от Москва, то историите за връзките между олигарси и политици, какъвто например е случаят с КТБ, звучат направо като политически трилър. Ако тук не ставаше дума за живота на българите, човек можеше да наблюдава с изумление отстрани.

Но има и един допълнителен елемент: България е част от НАТО и ЕС, независимо от това при казуса с “Южен поток” бяхме свидетели как определени сили в България активно се опитваха да дърпат страната в посока Изток. Докато Студената война между Запада и Изтока, която всички ние смятахме за приключена с повратните исторически събития през 1989 г., намира ново изражение, радикални сили от ляво и дясно поставят под съмнение фундаменталните ценности, върху които се гради общият ни европейски дом. И именно тук България трябва да се превърне в остров на стабилност в югоизточната част на Европа. Днес политическите сили в България трябва най-вече да осъзнаят, че от тях зависи да създадат тази стабилност, която се изразява в много повече от един стабилен бюджет.

В действителност се намираме в ситуация, в която различните елити в Европа, които досега разбираха европейската интеграция като автоматичен процес и отхвърляха всякаква критика относно нейната реализация като популизъм, започнаха да се пробуждат. Години наред фактите се подчиняваха на политическите амбиции – и сега това е отмъщението. Нека погледнем еврозоната, която прие държави, които не бяха готови нито институционално, нито икономически. Нека погледнем бежанската политика на ЕС, която десетилетия наред игнорираше очевидни проблеми. Още през 2006 г. написах първата си статия за бежанската криза на остров Лампедуза – оттогава насам почти нищо не се е променило. Сега се изправяме именно пред това игнориране на проблемите и конфликтите от миналото. И така доброто настроение отстъпи място на националните суетности.

Елитите от една страна и гражданите от друга, трябва да покажат какво в действителност означава Европа за тях. Дали Европа е повече от една институционална рамка, която се гради единствено на вътрешен пазар и хубави речи. Европа има шанс да се преоткрие единствено като остров на свободата. В сегашния си формат Европа изчерпа своя лимит.

Тук задължение и на България е да допринася с нови импулси. След присъединяването й бяха приети и други държави, тя вече не е нова членка. И трябва да покаже, че заслужава доверието на партньорите. Съмнявам се обаче, че ще се родят такива импулси. Съдебната реформа и законът за борба с корупцията или по-скоро липсата им, било поради политическа суетност или всячески мотивираното нежелание, смущават европейските партньори. Нека само си припомним реакцията на посланиците на държавите-членки, които критикуваха тези обстоятелства по най-острия начин, който дипломацията позволява. Острата критика намери широк отзвук в родината на всеки един от тях. /БГНЕС

-----------------

Даниел Кадик, директор на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман".