Румен Радев: В сивата икономика няма различни цветове бизнес

СОФИЯ-ДЕН НА ТРАУР-ЗНАМЕ-ФЛАГ

Да се твърди, че няма ефект от мерките, прилагани срещу сивата икономика у нас не е съвсем достоверно.

Твърди се, по данни на наши и международни анализатори, че годишните обороти в сивия сектор в България са около 25 млрд. лв., което е твърде много. Но не може да се каже, че мерките не са дали никакъв резултат. Наблюдаваме процесите и дори разработихме композитен индекс от 2010 г. Имахме дълъг период на постепенно свиване на сивия сектор до 2013 г. включително, което доказва, че целенасочените усилия дават ефект. Случиха се в този период нормативни промени, подобри се правоприлагането. По това време се свързаха онлайн търговските обекти с НАП, което бе позитивно. Точно тогава се възстанови и митническото дознание. При производителите на алкохолните продукти се въведоха измервателни прибори, започна регистрацията и на трудовите договори, което подобри координацията при проверките на трудовите инспекции.

Докато през 2014 г. отчетохме обратната промяна, за съжаление. Въпреки че днес не може да се каже дали това е тенденция или не, защото и тогава се въведоха мерки, предимно при ДДС, които дадоха положителен знак. Знаете, че много хора се съпротивляваха за обратното начисляване на ДДС.

И, все пак, защо се получи така?

Най-общо, твърдя, че 2014 г. беше особена година. Някои неща много бързо се забравят. Първо, да ви припомня, че имахме цели три правителства, едно от които - служебно. Имахме два пъти избори - за български и за европейски парламент. Споходи ни и финансова нестабилност. А трябва ли да припомням за фалита на КТБ, както и банковата криза покрай него? Пак 2014 г. почти през цялата година нямаше плащания по еврофондовете. А във външнополитически план - започна дълговата криза в Гърция. Войната в Украйна допълнително утежни ситуацията, а санкциите срещу Русия нямаше как да не се отразят на българския пазар. И бежанският натиск реално започна именно през 2014 г.

Това са силни негативни фактори, които нямаше как да не дадат отражение на битката ни със сивата икономика.

На нас ни предстои да завършим и последното тримесечие на 2015 г., но само с тези данни можем да проследим движението на индекса.

Последната анкета, която проведохме сред работодатели и собственици на фирми показа, че има доста отчетлива чувствителност към процесите у нас. И на първо място те поставиха традиционно проблема с неефективния контрол, съчетан с честите промени на нормативната база и с усещането за корупция сред чиновниците. В този контекст е естествено присъствието на сивата икономика да бъде натрапващо се.

Питат ме след като България е на първо място сред страните в ЕС с най-големи загуби от сива икономика как така съседна Гърция в условия почти на фалит има по-добри резултати от нас?

В отговора си бих искал да разгранича разликата в определенията на сива, черна и неформална икономика. Черната е ясна - с нея се занимават специализираните държавни органи, докато сивата икономика е много чувствителна към пазарната среда и е изключително реактивна. След като първоначално се случиха промените в Гърция, стана ясно, че при тази дългова криза те няма как да разчитат на допълнително финансиране. При тях традиционният проблем на сивия сектор е неплащането, укриването на данъци. Само че това укриване не става винаги чрез работа на сиво, т.е. чрез отчитане на по-ниски обороти. При гърците беше национален спорт дори и да отчитат обороти да не внасят данъци. Гърците обикновено формират натрупващи се задължения. Една част от техния паричен оборот минава през ваучери, някаква форма на чекови книжки, чрез които има подписвания на всеки следващ по веригата. И колкото повече се подписва един такъв чек, предполага се, че е по-надежден, защото вероятността по веригата да има пари, да се разплати след време е по-голяма. Проблемите в Гърция са от този вид разплащания, защото там много лесно се манипулира разликата между паричен и стоков оборот.

В сивата икономика няма цветове, различни от сивото - няма никакво значение дали са сини, червени или друга тоналност бизнесите. Смятам също, че няма авторство или претенции за собственост в желанието да се справяме с тази уродлива практика. Най-важното е да работим заедно срещу сивата икономика - без да се делим на различни бизнес организации. Ако имаме желание да работим съвместно, всички са добре дошли - и без това хората, които имат чисти намерения са в дефицит. /БГНЕС

--------------

Румен Радев, зам.-председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.