Орлин Баев: Шамарът от живота или как болката ни учи

Увеличават ли се психичните разстройства сред българите и какви са основните причини, които разрушават нашия вътрешен баланс? Често задаван въпрос и твърде разтегливи, спорни статистически данни.

На първо място сред личните причини е характерът на отделния човек- той определя нашето мислене, чувствата, изобщо възприятията на света, които формират съдбата ни. Той се гради в началните години от развитието ни, през които значение има възпитанието - дали е било строго или прекалено меко, ако сме преживяли травми, ако сме станали вътрешно недостатъчно зрели…Всичко това предполага бъдещи тревоги и стресове.

Мнозина нямат вътрешната зрялост сами да си задават посоката в живота и чакат някой друг да им я посочи. От глобалните причини ключови са ценностите, които се обърнаха като че ли с главата надолу. Семейството се руши- тук са и самотните майки, които възпитават децата си без участието на бащите. А те са важни- осезателно се чувства липсата на мъжката енергия, мъжкото присъствие, мъжките здрави граници създават вакуум в психиката на детето. От друга страна прекалено се кланяме на парите, на властта и забравяме да бъдем човеци, да се обичаме и да виждаме радостта в малките неща. Забравяме в робията на натрапени ценности отвън, на фалшив успех и на фалшив блясък истинските си преимущества и затъваме в блатото на тревожността.

Най-често психическите ни проблеми се зараждат още през детството. И ги носим през живота. Те не са „някога” , а „сега”.

Често ме питат защо и бедни и богати, успели и неуспели , млади и стари по еднакъв начин са поразени от страхове, които допреди 20 г. бяха непознати за българите? Те са реални, но и често ги прихващаме чрез различни манипулации, на които сме подложени, включително и чрез медиите. И тук е валиден принципът „Разделяй и владей!”- създай в човека вътрешен стрес и му дай след това решението, което често е от типа „хляб и зрелища”.Погледнете телевизионните реалити формати и това ще ви убеди във валидността на стадния инстинкт. Учените са категорични, ме вече има безкрайно много модели, които манипулират хората и техните реакции.А кървавите криминалета не притъпяват просто емоциите на хората, те ги принизяват обидно,правят ги роби на страха.

Пътят за излизане от тази тъмна бездна е в съзнателното и активно себепознание- хората да проумеят целите си и присъствието си в този свят. Да разберат, че са свободни хора! Защото свободата е вътрешно понятие- на мислите, на възгледите, на собствената ни оценка за самите себе си и света, на словото и действието.

Това се отнася до общите, т.нар. сугестирани страхове. Но когато става дума за тревожните състояния там нещата са по-дълбоки. Там психолозите имаме технологии за промяна.

Повечето хора си мислят, че при нас ,психотерапевтите, идват за помощ най-вече тези от тях, които са с депресии. Веднага ще кажа, че това е мит. Чисти депресии, които идват от тялото са нещо рядко. Ако е този проблемът, то депресията е в резултат от нерешена тревожност, в нея има тъга, но по-малко страхове. Водещи в съвременния свят са другите състояния- социална тревожност, паник атаки, хипохондрия, хистерия и др.

Симптомите са като пътепоказател, който сочи посоката, в която имаме да работим, към самия себе си, към характера и душата си. Това не е случайно, те не са заболявания, а по-скоро- житейски урок.

Няма едно универсално решение.

Но съм забелязал, че като мине човек през тези състояния той става много повече човек- преобразява се в сърдечен, става истински, може да обича, да състрадава, да прощава, да приема себе си и другите такива, каквито са. Тези тревожни състояния не са някаква „чума”, нито бич, а нещо, което ни тласка към добра промяна. Като си видим характеровите минуси и като променим нещата, тогава изчезват и симптомите. Но не това е целта, а да си научим урока. Направим ли го- изчезват паническите състояния, общия стрес, научаваме се да бъдем смели, да обичаме , да живеем силно и истински, да имаме ясни цели, да ги постигаме, но…не на всяка цена.

Тук целта не оправдава средствата.

Болката учи хората.

Ако тези състояния бяха свързани с блаженство всеки щеше да ги иска, да се стреми към тях. Но те идват малко като шамар от живота и съдбата. И няма къде да идеш. Или започваш да пиеш хапчета, които на някого са нужни, но далеч по-рядко от честотата на използването им. При започване на добрата психотерапия хапчетата не са нужни.При неврозите да пиеш хапчета за успокояване е като да наливаш вода в продънена бъчва. Аз работя на чисто, без медикаменти.Така отговорността ми е много по-голяма, но и постигам стратегически много по-добри резултати без тях.

Антидепресантите отначало замазват симптомите на тревожността. Ще го кажа иначе- да пиеш хапчета срещу депресия е все едно да те боли зъб и да пиеш аналгин, за да си излекуваш болния зъб. Болката е притъпена, но възпалението си върви…това не е решението.

То започва с простия въпрос - кой съм аз и какво точно искам. /БГНЕС

-------------------------

Орлин Баев, психотерапевт.