Мика Зайкова: Белите ни пари за черни дни… идват от чужбина

В България мнозинството от хората мизерстват и тази истина не е тайна за никого - това е една от причините, за да има засилена емиграция на младото поколение, другата е, че те не виждат перспектива в родината си за кариерно развитие. Но тъй като българите имаме все още запазени белези на патриархално възпитание и се грижим за близките си, които имат нужда от финансова помощ, част от спечелените пари извън страната се връщат у нас.

Казвам това, тъй като тези дни излязоха данни на Световната банка, че българите, работещи в чужбина, са изпратили у нас 1.72 млрд. долара през 2014 г.

За съжаление, тенденцията е негативна. За предходната година, пак по изчисления на Световната банка, влизащите средства в България от роднините ни зад граница са били 1.2 млрд. долара, а сега са повече. Това не означава, че те печелят повече, а че хората у нас преживяват все по-трудно с парите, които имат на разположение. При средна пенсия от 317 лв. голямата част от пенсионерите са изключително бедни и не могат в тази възраст не само да си осигурят качествена храна и да си платят сметките, те не са в състояние да си купят дори необходимите лекарства. Звучи жестоко, но въпросът опира и до това - да живеят ли или не.

ЕК установи, че в България има голямо разслоение на доходите - не само пенсионерите са в долната част на скалата, но и т.нар. работещи бедни на пълен работен ден. 70% от упражняващите труд у нас получават заплата под 561 лв. Тази цифра не е случайна. Това са парите, необходими на един човек, изчислени от института на КНСБ, за да може той да живее, да възстановява работната си сила и да се грижи, макар и скромно, за семейството си. А 60% от пенсионерите имат пенсии под 286 лв., което е прагът на бедност. Ако е прав г-н Ивайло Калфин, социалният министър, че от догодина прагът на бедност ще се вдигне на 300 лв., процентът на мизерстващите възрастни хора в България ще нарасне значително.

Нека погледнем каква е картината при средната работна заплата. У нас за първото полугодие на тази година тя е 879 лв., докато за работещите в бюджетната сфера е 931 лв., т.е. очевидно е по-висока от средната за страната. Обикновено в развитите държави гражданите в частния бизнес получават по-високи заплати, отколкото държавните чиновници. Работата е там, че всяка партия и всяко правителство преди избори обещават да се намалят тези драстични разлики. Особено при определени длъжности в бюджетната сфера, които с бонусите си осигуряват един твърде комфортен живот, често с пет цифрени суми на месец, неотговарящи на функциите им. Малцина виждат тези аномалии и се получава нещо като меню от свинско със зеле - само че месото го ядат едни, а зелето - други.

Разликите наистина са огромни и ще дам пример. В Държавната инспекция по труда основната работа се върши от една шепа инспектори, които правят проверките и които директно вкарват пари в бюджета. Защото резултатът от техните проверки са санкции, изразяващи се в пари. Тези хора, които, всъщност, пълнят бюджета получават месечни възнаграждения в размер на 550-700 лв., но за разлика от тях началниците на тази структура по места, на техните клонове извън столицата, получават заплати по над 1200 лв. Да направим кратък обзор - в България фирмите са над 40 000, а инспекторите, които трябва да ги проверят са не повече от 350 души. Представете си за какъв къртовски труд става дума, още повече, че точно те са тези, които вадят сивата икономика в заетостта на светло. И най-вече в това е ползите от тежката им и отговорна работа, а не само паричните приходи от преките санкции. Твърди, че у нас сивата икономика е 30%, но аз смело мога да кажа, че тя надвишава 52 %. Само си представете за какво става дума - около 42-43 млрд. лв. минават покрай данъчната и осигурителна система, та затова сме на този хал. И това бреме на изсветляване лежи на плещите на тази шепа хора с обидно ниски заплати - е, видно е, че те консумират зелето.

Напливът на бежанците, актуалната ситуация в ЕС на този етап не предполага сериозни инвестиции и сериозни инвеститори да заявят интерес у нас. Не бива да се лъжем и само по номиналните цифри. Да, наистина инвестициите са се увеличили през първото полугодие в България с 40 млн., но не са нараснали като относителен дял от БВП. По-важна е структурата на тези инвестиции - какво те пораждат като капитал. Оказва се, че не раждат нищо, защото повечето от случаите на инвестиране са следствия от сливания, преобразувания и прехвърляне на акции от една в друга компания. И това не води до нови работни места, до нови технологии, които да повишат производителността на труда.

Ако се върнем на темата за приходите от работещите българи зад граница ще установим, че те поддържат роднините си в борбата им за оцеляване и за образованието на децата им. Тази инвестиция на емигрантите ни е направена с цената на тежък труд, защото болшинството от тях не работят по специалността си.

Не е от вчера констатацията, заради която се червим от срам и обида пред чужденците, че заплатите у нас са кошмарно ниски, буквално. Помните, че по-честият им въпрос е: на седмица или на ден ви плащат тези суми? Те не могат да бъдат обяснени с никакви европейски критерии. А нали пък твърдим, все пак, с известна гордост, че заплатите в IT сектора са високи. Е, минималната заплата към този момент там е 1700 лв. и стига до 5000-6000 лв. Само че… като премине границата този наш, роден IT специалист вижда, че колегите му на Запад започват с минимум 15 000 евро. Разликата е в пъти, нали?

Тук ще изразя съчувствие и към финансовия ни министър - има доста пранги, които го спъват. Едната е 10% плосък данък. Тъй като са либерали в правителството и тези, които го поддържат, той не може да го промени и да го направи прогресивен. Но спокойно може да предложи увеличение на ставката. Разберете, няма такава в Европа! Исландия, която се отдели от ЕС, има плосък данък, на той е …37%. Дори в прибалтийските републики, които имат плосък данък, той стартира от 15% нагоре. А Швеция, която е богата държава и където социалните проблеми са практически решени, ненапразно бежанците се отправиха натам, има най-високата данъчна скала. Там данъците стигат до 60-70% от доходите и при тази ситуация се гордеят с достатъчно инвестиции. Защото инвеститорът не се интересува толкова от данъчната тежест, колкото от спокойствието в държавата, от липсата на сива икономика, на бюрокрация, на рекет.

А рекетът , да си го признаем отново, е резултат от държавна политик а- без държавен чадър няма нито контрабанда, нито сивеещ сектор, нито нелегитимен натиск върху бизнеса. И ако не го осъзнаят у нас високо във властта ще кретаме, както и сега, в дъното на европейските класации, а белите ни пари за черни дни ще идват от заработеното в чужбина.

Едно безславно продължение на първоначалния ни европейски ентусиазъм… /БГНЕС

-----------

Мика Зайкова, икономист.