Местни избори 2015 – кончината на българската демокрация

Двата тура на местните избори спокойно могат да бъдат определени като кончината на 25-годишното демократично развитие на “европейска” България. Едва ли някой се е съмнявал, че местният вот през 2015-та година ще се различава от предходните кметски избори през 2011 г. Никой обаче не е очаквал, че ако преди четири години имахме депутати от ГЕРБ, които разнасяха чувалите с бюлетините, то сега ще се стигне до цялостна подмяна на вота на и без това малкото българи, които изобщо решиха да отидат до избирателните секции.

Заложническата криза в зала “Арена Армеец”, хилядите манипулирани и преправени протоколи, няколко дневната липса на информация за броя на недействителните бюлетини, пълното затъмнение за избирателната активност след първия тур са само малка част от нередностите, които със сигурност следва да наредят България след държави като Гамбия и Ботсвана, чийто пътища се оказаха, при това по данни на Световния икономически форум, по-добри от нашите. В следващите дни обаче тези и подобни констатации ще бъдат забравени и набързо подменени с новите-стари “реформаторски” идеи за поредни промени в Конституцията, нови данъци и законопроекти, чийто вносители вече дори не крият своите лобистки интереси.

Трагично ниската избирателна активност на втория тур на изборите идва само да покаже, че управлението на Четворната коалиция, често Петорна или дори Шесторна, ако се включи подкрепата по определени въпроси на ДПС и Атака, всъщност трябва да се смята за успешно. Със сигурност днешните политици, в това число и описваща себе си като единствената опозиция – БСП, успяха да направят така, че до урните да ходят единствено тези избиратели, които пряко зависят от местната власт или от политическите октоподи в каквито са се превърнали партиите. След суицидният край на “Атака” дори лидерът й Волен Сидеров няма да има сили да атакува организацията и провеждането на местния вот. Особено след личното признание на премиера Бойко Борисов, който чистосърдечно разкри, че между акцията срещу клекшопа и атаката срещу студентите по актьорско майсторство Сидеров ходил в кабинета му на “Дондуков” 1.

Тези местни избори показаха как партиите у нас не просто имат обръчи от фирми, както преди десет години разкри днешният почетен председател на ДПС, а самите те са се превърнали в бизнес-групировки, чиято единствена цел е разпределение на публичните финанси към тесен кръг юридически дружества. Целта, която тези избори имаха, несъмнено са причината, която оправдава средствата, с която тя бе постигната. Когато става въпрос за разпределението на над 7,5 милиарда евро, само от европейските фондове за следващите четири години, няма как да не станем свидетели на всичко, което видяхме около изборите в изминалите дни. От началото на 2016-та година, когато новоизбраната (макар на много места да е старата) местна власт тъкмо е встъпила в длъжност се очаква да стартират и първите траншове от новия програмен период. Като добавим към това и милионите субсидии, които общините получават от бюджета или теглят като кредити от банкови институции, въпросът – защо се стигна до толкова мръсни избори и как от това няма да последва нищо - намира своя логичен отговор – всичко има цена.

В името на тази цена е и омертата, която родните политици ще запазят и след тези избори. Само преди четири години, местните избори, които съвпаднаха с президентските и тогава изправиха един срещу друг кандидатите Плевнелиев, Калфин и Кунева, станаха причина за грандиозни атаки от страната на БСП срещу ГЕРБ, а пък някогашната българска еврокомисарка да заяви, че ще прави партията си ДБГ. Ако през 2011 г. Калфин и Кунева яростно атакуваха тогавашните управляващи за опорочения вот за местна власт и за президент, то през 2015 г. те са в ролята на смокиновите листа, чиято роля е да прикрият най-мръсната омерта на днешните управляващи, с тази разлика, че партиите на двамата вицепремиери АБВ и ДБГ са част от същото управляващо мнозинство. Подобна е ролята и на другата голяма партия в дясното – ДСБ, които побързаха да се обявят за победител. А що се отнася до хореографията с напрежението в Плевен между ГЕРБ и Реформаторите на Кунева и Зеленогорски от втория тур на изборите, на която станахме свидетели, трудно може да се сравнява с театралната постановка на Волен Сидеров от пресечката между НАТФИЗ и БИАД след края на първия тур на местния вот. Ако Кунева и Зеленогорски, Радан Кънев, както и Калфин и неговият патрон Георги Първанов бяха истински възмутени от случилото се на местните избори, ако патриотите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов бяха силно възмутени от организацията на изборите, то първо щяха да поискат оставките на колегите си – вицепремиерите Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, чиято роля в случая е водеща, а ако не ги получиха, щяха да обявят напускането на коалицията. Отсега е ясно, че нито едното, нито другото ще се случи, защото омертата не трябва да се нарушава.

Ще станем свидетели единствено на скоростна подмяна на състава на ЦИК. Нещо, което всъщност управляващите са планирали много преди провала на местните избори. Настоящият състав на Централната избирателна комисия, несъмнено има своята вина за допуснатите нередности и цялостният хаос, но на практика пряката отговорност по обработката на изборните резултати на местните избори се пада на Общинските избирателни комисии, които бяха доминирани от партията-мандатоносител ГЕРБ. Не така обаче стои въпросът с президентските избори. Там ролята на ЦИК е водеща. А това вече е достатъчно основание за управляващите да искат да поставят доверени хора преди есента на 2016 година, когато българите отново ще бъдат агитирани да дадат своя мажоритарен вот за държавен глава.

Действащият президент Росен Плевнелиев пък изобщо не се трогна от опорочения вот на тези българи, които все пак решиха да гласуват на първия и втория тур за местна власт. Вторачен в надеждата си за издигането му за втори мандат, държавният глава демонстрира внимание единствено към на практика проваления референдум за електронно/електрическо гласуване. Отчайващо ниската активност сред българите по света на референдума за избирателните права, е далеч по-голям аргумент за отхвърляне на електронното гласуване, дори от опасността, която то крие за манипулации и след демонстрираното дублирано сриване на сайтовете на редица български институции и на двата тура на местните избори. А, ако все пак се стигне до въвеждането на електронния вот, още отсега може да сме сигурни, че партийните групировки ще заменят бързо политическите идеи и обещания, с кандидати от риалити-форматите и кориците на списания.

На фона на най-черните избори в демократичната история на България повече от странно изглежда мълчанието и на неправителствения сектор, чиято роля по традиция от години е да следи за честността на изборния процес. За разлика от други години, този път обществото не бе занимано с констатациите на “независимите” експерти и наблюдатели, които са учредени с идеалната цел да привнесат повече демокрация в Балканския ни манталитет на провеждането на избори. Вероятно, защото част от тези представители са част от властта, а други се бяха ангажирали да агитират за електронното гласуване, което мнозина българи с голяма доза увереност наричат “електрическо”. Ако през 2011 г. Диана Ковачева и Христо Иванов като ръководители на “Прозрачност без граници” и Българският институт за правни инициативи са били в дъното на докладите за нередностите при изборите, то днес и двамата са част от властта. Ковачева като бивш министър на правосъдието на ГЕРБ и настоящ съветник на парламентарния председател Цецка Цачева, а Христо Иванов като реформаторски министър.

За дълбоко съжаление, възмущението от начина на провеждането на изборите у нас не трябва да очакваме и от Европейската комисия или от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, още по-малко от дипломатическите представители на европейските и северноатлантическите ни партньори. Безпрецедентната криза в Европа с хилядите бродещи мигранти, съчетана и донякъде породена от липсата на лидерство на Стария континент, поставят бъдещето на демокрацията у нас на заден план.

В крайна сметка, случайно или не, вторият тур на местните избори у нас съвпадна с парламентарните избори в Турция. Сякаш съдбата ясно показва, че България все повече се отдалечава от традиционните европейски ценности и стремглаво се е впуснала към авторитаризъм от ориенталски тип. /БГНЕС