Васил Велев: Реформите закъсняват, трябва ни воля за промени
Необходима е повече твърдост и воля за промени. Финансовият министър очевидно се стреми към по-бърза консолидация и заздравяване на финансовата дисциплина, но всички останали министри се надпреварват кой да иска повече пари, вместо да правят реформи.
Закъсняват реформите в цели сектори от държавната администрация до реформирането на трудовата експертиза.
Плюсовете на проектобюджета
Силните страни на бюджета са: 1. Запазването на данъчната стабилност при сравнително ниски нива на преките данъци; 2. Стремежът да се ограничи преразпределителната роля на бюджета под 40% - в този проектобюджет процентът е 39.4, т.е. не се изземват от домакинствата и бизнеса значителни средства, които да се преразпределят и управляват от държавната администрация, а се оставят на хората и фирмите. 3. Ускорената консолидация - свиването на дефицита с по-бърз темп, отколкото предвиждаше пролетната средносрочна прогноза.
Реалистични ли са цифрите
Заложеният ръст на БВП от 2,1% е твърде оптимистичен. Нашата прогноза е за по-малък ръст - от 1,3 до 1,5% на БВП. Считаме, че в прогнозата, която се прави, не са взети предвид негативите от няколко фактора. Увеличаването на цените на електрическата енергия за индустрията, двойното поскъпване на компонентата „задължение към обществото“ от 1 август вече се отразява. Това обаче ще бъде уловено от статистиката за следващата година. Проектът за бюджет не е калкулирал този пасив. Бежанската криза – все още няма яснота какво ще бъде нейното влияние, но тя вече се отразява върху нашите доставки и води до разколебаване на инвеститорите. Грубото административно вмешателство на пазара на труда чрез непремерения пореден ръст на минималната работна заплата /МРЗ/, което няма икономическа основа. Напомняме, че за 2 години минималната работна заплата се определя административно. Тя не е договорена между работодатели и синдикати. Ръстът е 24% при ръст на БВП от порядъка на 1-2% за тези две години.
Също така административното разпростиране на значителен ръст на минималните осигурителни доходи, т.нар. прагове – 7,5% плюс наложената минимална заплата. Тези административни намеси на пазара на труда безспорно ще ограничат съживяването на заетостта. Увеличаването на минималната работна заплата през второто полугодие на тази година вече дава отражение. Подценява се и негативният ефект от разменените санкции между Европейския съюз и Русия, както и кризата в Гърция.
Прогнозата за ръст на БВП трябва да е за по-нисък ръст, да има заложен буфер в бюджета при сегашната ситуация, в случай че не се сбъдне оптимистичната прогноза за ръст от 2,1%, за да не се увеличи бюджетният дефицит. Апелираме или за по-умерена прогноза, или за буфер в бюджета, за да не се стигне до нова актуализация на бюджета.
Живот на заем
През последните години от 2009 г. насам ние харчим повече, отколкото изкарваме, т.е. бюджетите са на дефицит. Разликата отива в увеличаване на държавния дълг. За тези години той се удвои като процент от БВП, а и в абсолютен размер. За да се спре тази негативна тенденция трябва да се върви към консолидация и бюджети с нулев дефицит. Ние бихме подкрепили един по-амбициозен бюджет, насочен към реформи, към заздравяване на финансовата дисциплина. Тази година поради отсъствие на реформи в структурите на сигурността в МВР и другите силови ведомства се наложи актуализация на бюджета. 180 млн. лв. се дават допълнително на МВР през 2015 г., като по-голямата част от тази сума е за заплати. Ние продължаваме да поддържаме голяма численост на персонала в МВР на глава от населението, като по този показател сме шампиони. В същото време имаме ниска ефективност, за което говори фактът, че работодателите плащат за още 200 000 охранители.
Ако нямаме реформи в такива системи, ще продължаваме с такива дефицити, които ще продължат да се отразяват в дълга. Този дълг не е без пари. Там вече има лихви, които са над 1 милиард годишно. /БГНЕС
----------------
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.