Чавдар Найденов: Поредната година, която си позволихме да изгубим, но не можехме

Зад нас е една година с дела, а не само с думи.

Въпреки примадонските скандали през декември 2015-та, тя премина под знака на най-стабилната възможна власт.

Стабилизира курса на отдалечаване от Европейския съюз. Прие с будистко спокойствие цел за растеж на икономиката с 1-3% за следващите 4 години и санкционира нови 16 млрд. държавни дългове за закърпване на бюджетната дупка, издълбана от рекордно ниските данъци за богатите.

По този повод Радан Кънев възкликна тържествено: „Четири години коалиция между четири партии с премиер Бойко Борисов!“. Въпреки вълново-корпускулярната си битност на „влизлизащ“ от властта, думите на автора остават като изрязани с длето в мрамор.

Най-напред управлението реши един философски въпрос: затвърди „консенсуса“ между себе си и работодателските организации за плоското данъчно облагане и против въвеждането на необлагаем минимум за ниските доходи. Бедните и занапред ще бъдат спасявани с данъците на бедните.

Сега да видим отделни направления…

Законност

Властта отмени ред ограничения и регулации за офшорките, въведени от предишното правителство. Те бяха много плахи, но имаше опасност някой забързан спекулант да счупи ресор, ако ги прегази на висока скорост. Например, на няколко пъти бяха давани нови щедри срокове за регистриране на действителните собственици на земя. Сега мнозинството депутати набират кураж изобщо да отменят подобно изискване.

Властта премахна следприватизационния контрол –ако приватизаторът откаже да изплаща цената, сделката остава в сила!

Таксите за възстановяване на електрозахранването се върнаха, истината за частните пенсионни фондове и за надзора върху банките остана обещание.

Финанси

Управниците отмениха плахите опити на предишното правителство да намали безчинствата на банките и частните съдебни изпълнители, заради които хора периодично се палят и скачат от високи етажи. Не преувеличавам, въпреки че драмата от загубата на дом за десетки хиляди българи остава скрита за обществото.

Конституционните гаранции за правата на човека остават суспендирани, поне що се отнася до банките. Те продължават да имат правата на държавния съд и кредитополучателят е техен роб до гроб.

Енергетика

Уволниха предишния ДКЕВР, който изпрати писмо до ЕК за юридическия статус на договора с американските Марици и не подадоха официално искане, изискващо отговор в срок. Същевременно Полша се отърва от аналогичен вампирски договор с процедура на ЕК. Вместо това тук тръгнаха да се откупват от Мариците, които тегнат като воденичен камък върху енергетиката с нов многомилиарден заем. Но все не могат да съберат парите.

Нови ВЕИ-та (вече за ток от волска тор) се наредиха на опашката за включване в нашата сметка за ток.

В ход е „либерализация“ на електричеството за бита и малкия бизнес, която щяла да намали цените, но само на първо време щяла да ги увеличи с 20-30%. Знаем, няма нищо по-трайно от временните реформени трудности.

Вместо да оздравят и инвестират в железопътния транспорт, реформаторите правят две неща. Първо, подготвят концесия за летище София, за да изплатят задълженията на БДЖ. Планът е да приватизират, естествено, на безценица, най-печелившата му част - БДЖ Товарни превози. Второ, хвърлят огромни средства в развитие на конкуриращия го автотранспорт.

Социална област

Тук също не бездействаха.

Ограничиха детските надбавки. Вдигнаха пенсионната възраст и милозливо позволиха на възрастните безработни да се оттеглят с намалена пенсия.

Разделиха болното здравеопазване на бизнес и пътническа класа. Докато проблемът е съвсем друг – източването на ресурс от обществения осигурител и джобовете на пациентите. Резултатът от реформата на реформата от 2000 г. е предварително ясен – още повече хора ще се окажат едновременно болни и без пари. Между другото мина доклад на Световната банка, която призна, че заболяването е причина номер едно за изпадане в крайна бедност в България.

Президентът сложи вето върху задължението веригите супермаркети да купуват и български продукти.

Работодателите получиха право да крият свръхнормения труд, отпуските, да нямат правилник за безопасност, да уволняват без обяснение. Медиите бяха във възторг: „От днес: край на 8-часовия работен ден“. Все едно да се радваш на отмяната на Хартата за правата на човека. Това, от което се „освободихме“ е историческо постижение на човечеството от края на 19 век, с което се поставя началото на равноправието работник-работодател.

Властта не пропусна да въведе държавно финансиране на частните училища.

Съдебна система

Получи се комична реформа на съдебната система, която още по-комично забуксува в спор дали прокурорската колегия да е със съотношение 6:6 или 6:5 между избрани от парламента и от прокурорите. Реалните квоти отдавна се поделят между олигарси и задкулисни играчи, а не между парламент и магистрати. Това са истинските борби. От 15 години независимата съдебна власт следва другите клонове на властта в завета, че „държавата е лош стопанин“. Значи и те ще бъдат вълци, а не пастири на законите. На два пъти всуе беше променяна Конституцията, за да се въведе отчетност, прозрачност и подсъдност на магистратите.

Но как олигархията да се накара сама да маха от дъската собствените си пешки?

Поканената да даде едно рамо на псевдореформата Моника Маковей, като „ужасното дете“ на румънската борба с корупцията, изтърси простичка истина: Имате закони и звена, но трябва да ги задействате. В САЩ ФБР ловят подкупни съдии и прокурори с подслушване, даже с подставени лица. Тук такова нещо няма. Вместо това тече борба за реформи, които сменят лампите на мигачите с надеждата да накарат двигателя да заработи.

Не че няма съдебна реформа. РБ внесе и законопроект, който повишава съдебната такса 10 пъти. Той на практика прави невъзможно обикновени граждани или малки фирми да съдят държавата или общинската администрация. С една дума, още повече справедливост, но … според джоба!

Тъкмо делата, а не думите, през тази една година показват мощната власт на олигархията у нас. Под лозунга: „От олигархията - за олигархията!”.

Ако вътре има сериозни разборки, тя може да търси съюзници от обществото или миманс от протестъри. Но по същество спорът започва в нея и свършва пак там.

При това положение за демокрацията по-добре да не казваме нищо.

Леко отклоняващите се от генералната линия медии изчезват. Критиките биват санкционирани с геополитически закани. Гладните биват хранени с омраза срещу циганите и "комунистите". Сваленият от народа генерал отново е на власт и държи монопол върху критичните забележки .

Както някога Бай Тодор или Бай Тошо, както предпочитате. /БГНЕС

------------------

Чавдар Найденов, социолог.