Ален Берто: Идеологията на отчаянието, което изражда исляма в нова диващина

Процесът на радикализация, който наблюдаваме в Близкия изток и в други части на света, е безнадежден и без изход, но се разпространява най-активно сред младите чрез дигиталните мрежи.

Забелязваме особения характер на съвременната радикалност и религиозност, които не са просто връщане към средновековния фундаментализъм, а са с нов механизъм, манипулиращ със съвременни средства. Там, в мрежите, неговите пропагандатори са намерили най-ефикасния език, примесен с фалш, за да зарибяват младите хора.

Положението е сложно, тъй като в този процес се сблъскваме с поставянето под въпрос на самото ни съществуване - като хора, като цивилизация и култура. Ислямизацията на тази радикалност подлага на критика установените ценности в световен мащаб чрез комуникационните мрежи. И се характеризира с голяма бруталност.

В една от моите последни книги направих карта на бунтовете по света, която показва световните конфликти след 2008 г. - в Гърция, Италия, Китай и др., по най-различни поводи. Забелязва се, че бунтовете се увеличават след 2011 г. - с началото на Арабската пролет, в Квебек, в Бразилия, в Истанбул, в Украйна, но след 2013 г. кривата слиза надолу. И при тези бунтове, обаче, характерното е, че се структурират през социалните мрежи преди всичко чрез обмяна на образи.

Особеното в тези протестни движения, които възникват, са мащабите. Днес сме в период, в който революционната хипотеза е приключила с края на комунизма. Но Арабската пролет ни показа, че има потенциал и че ще израсне нова фигура на бунта и революцията, макар този опит да доведе до загуба на илюзиите. И преди всичко чрез нарастващите прояви на тероризъм.

Очевидно е, че изразът на гняв по света се видоизмени. Някои колеги твърдят, че няма бъдеще с тези радикализации в обществата. Посочват примерите със самозапалванията - помните какво се случи във Фергюсън, САЩ, където бе издигнат слогана: „ Ако изгорим ние - вие ще изгорите с нас!”, взет назаем от съвременен филм.

Кривата на бунтовете е в корелация и с броя на кървавите атентати по света. Но след 2012 г. тези две криви се разделят - броят на бунтовете спада, а на терористичните актове е във възход.

За съжаление, публичното слово , споделената истина и доверието в официалните институции са в криза. Основният въпрос днес е къде е истината? И отговорът е, че тя се търси в интернет. Това става по индивидуален начин - хаотично и безразборно, а образите в това пространство обикновено генерират истини, които позволяват и манипулации. Оспорват се дори събития. Например, някои хора вярват и пишат, че американците никога не са стъпвали на Луната, а масовото убийство в „Шарли Ебдо” е постановка, не се е случвало. Говори се за еврейски заговор, появяват се серии от конспиративни теории в мрежата.

Всичко това предпоставя края на публичното пространство такова, каквото го знаем от 18 век. Днес интернет отбелязва залеза му.

А младото поколение е впечатлено от липса на бъдеще и се увеличава религиозността на мястото на публичната политика, вече е лишена от доверие. Привържениците на ДАЕШ заемат част от тази ниша и работят в тази ситуация в своя полза. Именно от ДАЕШ осъществиха прехода към поколението, което използва силата на образа като пропаганда. Това е движението, което иска да възстанови халифата и смята, че е гласът на пророка Мохамед. В ход е идеологията за края на света, който наближавал и единственото, което можем да направим, според тях, е да загинем. Това е идеологията на отчаянието, което изражда исляма в една нова диващина. /БГНЕС

--------------------

Ален Берто, преподавател в Университет Париж 8 и експерт от Дома на науките за човека. Анализът на тема: “Ислямизация на радикалността”, който публикуваме, е представен на дискусия в Народното събрание в София, посветена на „Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване” и по повод Международния ден на франкофонията.