Микола Балтажи: Украйна е мост, а не буфер

Украйна притежава уникално географско положение, но страната ни не може да бъде буфер между Русия и Европейския съюз. Притежаваме сериозен икономически, политически и културен потенциал, който може да ни превърне в мост в Европа.

Това заяви извънредният и пълномощен посланик на Украйна в Република България Н Пр. Микола Балтажи в интервю за БГНЕС.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Днес Европа е изправена пред много предизвикателства от различно естество, като започнем от Брекзит, мигрантската вълна и икономическата криза. Каква е геополитическата гледна точка на Киев относно тези предизвикателства и от гледна точна на бъдещата ви европейска интеграция?

Микола Балтажи: Европа е изправена пред различни предизвикателства. Украйна е част от Европа, не е член на ЕС, но сме геополитически, културно и ментално част от Европа. Тези процеси така или иначе влияят върху моята страна. За нас основното предизвикателство е руската военна агресия срещу Украйна, която започна от незаконната окупация и анексирането на Крим, и която продължава сега в Източна Украйна. Европа това го разбира, понеже заплахата е не само за Украйна, но и за цяла Европа. Задачата ни е достойно да се противопоставим на такова агресивно поведение на една държава, която е член на ООН, постоянен член на Съвета по сигурност и ядрена държава. Като член на ООН тя би трябвало да има приоритет за осигуряването на мира, а тя обратно се занимава с териториален реванш, прекрояване на границата в Европа, което е абсолютно недопустимо. За нас това е основното предизвикателство, въпреки че и другите предизвикателства не могат да не касаят Украйна, имам предвид Брекзит и референдумът в Холандия. Те са сериозни сигнали за самия ЕС, той да върви в посока към вътрешно реформиране и укрепване на единството. Без това европейският проект няма бъдеще. Заради това Украйна, която си постави целта да се присъедини към ЕС е коренно заинтересована в това ЕС да издържи като проект и да излезе от тези предизвикателства още по-силен.

БГНЕС: Може ли да говорим за политика за създаване на буферна зона, която Русия иска да изгради между себе си и ЕС? Зона на нестабилност, която да бъде контролирана от Русия?

Микола Балтажи: Ние не приемаме такива определения, които са извадени от арсенала на миналото. Украйна не може да бъде буфер между Европа. Украйна може да бъде държава, притежаваща уникално географско разположение и, която притежава сериозен икономически, политически, и интелектуален потенциал. Тя може да бъде добър мост сега. Въпросът е какво става на другата страна на моста. В момента Русия е заинтересована в засилването на нестабилността до нейните граници – всички съседи, започвайки от Прибалтика, през Централна Европа – Украйна, на юг – Молдова, Кавказ и т.н., и тя да удържа тези независими държави в орбитата на своите имперски интереси. Това, което става сега в Украйна, но и преди – войната в Грузия, Приднестровието - свидетелства за това, че Русия фактически избра пътя на военната конфронтация със Запада. Но, тя всъщност нищо не може да предложи, никаква реална алтернатива на това, което ЕС предлага, като една зона за сигурност, свобода, икономически просперитет и т.н.

БГНЕС: През последните няколко седмици сме свидетели на засилване на ескалация на военния конфликт в Източна Украйна, струпване на военни поделения по границата между Русия и Украйна. Как Киев гледа на бъдещето на Нормандския формат на преговорите и Минските спогодби?

Микола Балтажи: Трябва да сме наясно и да назоваваме нещата с истинските им имена. Русия извърши реална военна агресия срещу Украйна. Русия анексира Крим чрез един т.нар. референдум, непризнат от никого. Русия продължава необявената война срещу Украйна в Донбас. Русия носи отговорността за ситуацията, която се развива в момента там – в Донбас, временно окупираните части и в автономна Република Крим, също временно окупирана, където има тотално нарушаване на правата на човека. Последното е историята със зам.-председателя на кримско-татарския народ г-н Имеров, който беше вкаран в психологична болница, въпреки сериозно влошаване на здравословното му състояние. Призоваваме цялата международна общност и нашите партньори да се засили натискът върху тази държава-агресор и да спазва своите международни задължения. Урегулирането на конфликта между Украйна и Русия – това не е вътрешен конфликт. Няма никакъв вътрешен конфликт или гражданска война в Украйна, украинци не се бият срещу руснаци. Няма нищо подобно. Имаме военен конфликт между Украйна и Руската федерация. Руската федерация прати войски, танкове, артилерийски системи. Руската федерация е спонсор на наемници, броят, на които надхвърля 30 000 души, плюс собствените им редовни войници, броят им е не по-малко от 7000 души. Руската федерация носи отговорността за това. Рязкото изостряне на ситуацията в Донбас говори за това, че Кремъл и Путин не са заинтересовани от мирното регулиране на ситуацията. Задълженията, които те поеха по Минските споразумения, са игнорирани. В замяна имаме обвинения, че това не го прави украинската страна, не си изпълнява политическата част на Минските споразумения. Без първата част, която касае въпросите за сигурност, никакъв политически процес не може да бъде стартиран, никакви избори не могат да бъдат проведени, докато не се прекрати огънят, не се изтеглят тежките въоръжения, не се възстанови контролът на границата, докато не се допуснат наблюдателите от съвместната мониторингова мисия на ОССЕ и в окупираните области, докато не бъде въведена и специална въоръжена мисия от ОССЕ, която би могла да контролира ситуацията. Последната класическа провокация, която руските спецслужби организираха в Автономна Република Крим доведе до това, че Русия отказа участието си от Нормандския формат. Срещата, която традиционно се провежда в Нормандския формат няма да се състои и не се предвижда в най-близко време и среща на ниво министри. Минските споразумения остават като важен инструмент за мирното регулиране, но доколкото Русия отказва да изпълнява задълженията си, преди дни инициатива на президента Порошенко, предложи в Минск на заседанието на тристранната контактна група, от 1 септември да се спре огънят. Тогава започва учебната година и имаме подкрепата от другите страни на Норманския формат – Германия и Франция. Без политическата воля на Русия и руския президент това не може да стане. Ключът е там, както и по други изключително важни въпроси, които са част от мирното споразумение, и от които зависи мирното регулиране на конфликта. Така, че продължаваме да търсим и добре разбираме украинското правителство, че няма военен начин за решаване на проблема. Деокупацията на Крим може да стане само по мирен начин, чрез преговори, но без съгласието и политическата воля на Кремъл, това е невъзможно.

БГНЕС: Кои са най-належащите проблеми за българите, които живеят в Украйна, с какво българската държава може да им бъде полезна и как оценявате двустранните ни отношения в икономически план?

Микола Балтажи: В политическа сфера всичко се развива добре, имаме добър политически диалог, взаимни посещения на президентите, министрите на външните работи. Надяваме се това да продължи, защото България за нас е изключително важен икономически и политически партньор. За икономиката също, въпреки че в Украйна продължава войната в източната част, в Донбас, украинското правителство провежда добри реформи, имаме реални успехи. Благодарение на тези реформи се създават добри възможности за икономическо сътрудничество. Въпреки войната има добри възможности за задълбочаване на икономическото сътрудничество. Много е важно, че се въведе в действие зоната за свободна търговия, което значи, че българските и украински партньори ще имат предимства, и преференции в търговията, и икономическа кооперация. Законодателството в Украйна създава добър климат за чуждестранни инвестиции, дерегулацията на украинската икономика – това, че имаме макроикономическа стабилност, добре работим с международните валутни финансови институции и по принцип намаляваме икономическата си зависимост от Русия. Тя не води само военна и информационна, но и икономическа агресия. Ние като посолство получаваме стотици оферти от украински фирми, предприятия, произвеждащи качествена продукция. Те са различни, започващи от енергетиката, традиционно работим добре с България, например в атомната енергетика, селско стопанство, строителство и т.н. През последните 2-3 години произвеждаме по повече от 60 млн. тона зърно, олио, мед и семена. Ние сме едни от големите износители в света. Броят на тези оферти през последната година се увеличи три пъти. Това, че българският бизнес също демонстрира интерес към тези предложения, особено браншовите организации, говори за това, че те са заинтересовани от контакти с тези компании, които префокусират вниманието от руския към европейския пазар и действат при нови условия, като зоната за свободна търговия. Вземайки предвид този интерес от българската страна, не само от бизнеса, но и от правителството. Например при инфраструктурата, ние имаме добър проект за възстановяване и модернизация на пътя – Одеса-Болград-Рени. Получихме съгласието на българската страна да вземе участие в този проект. Щом започне изграждането на вертикалния газов коридор и интерконектора, който ще бъде построен с Гърция нашите компании биха могли да вземат участие. Сега е времето да се работи, да се прави бизнес. Имаме над 400 компании и предприятия с украински капитал или съвместни, които отдавна оперират на българския пазар и обратното – над 300 фирми – български компании и фирми, които работят в Украйна. Оптимист съм и призоваваме като посолство и сме готови да съдействаме в това българският бизнес да бъде по-креативен, по-упорит, защото украинският пазар е голям, интересен и там може да се работи. По време на официалното посещение на президента на Украйна беше договорено да проведем бизнес форум във Варна и Бургас още до края на годината. В него се надяваме да вземат участие водещи украински и български компании.

Българите са една част от украинското общество. Нека не забравяме, че гостоприемната украинска земя ги е приела преди много, много години и те се чувстват добре. Това е тяхната родина. Те милеят, много чувствително се отнасят към България, която е тяхната историческа прародина. Това се усеща винаги, когато идват български граждани, политици, бизнесмени и обикновени хора. Те винаги са се стремили да съдействат по някакъв начин на България, нека да си спомним Освобождението, паметникът на българските опълченци в Болград. Това е малък пример за това, но и времето след Възраждането, за културното възраждане на България, вижте колко мои съотечественици има, които идват насам, за да помогнат. Но, в момента те също са притеснени във връзка с военната агресия от страна на Русия. Още повече, че Русия продължава пропагандната война. Те са подложени денонощно на руските медии, телевизии и т.н. Руснаците се намесват безпардонно, като искат да дестабилизират ситуацията в Одеска област, особено, където живеят представители на десетки етноси и малцинства. Българите са една от най-големите общности, само в Одеса живеят до 150 000 българи. Заради това е много важна подкрепата от страната на България и българското правителство. Те много се радват на такава подкрепа, няма значение по каква форма се дава тя, започвайки от посещения и стигайки до хуманитарна помощ. Миналата година в Украйна беше българският външен министър, който заедно с външния министър на Украйна, посети Одеса и Болград. Всичко се приема достойно, защото идва от България. Ние много се радваме, че лека-полека и българските медии навлизат там, защото е много важно те да имат алтернатива. България е част от ЕС, има свободни медии, които излъчват информация, както за събитията в страната, за самата Украйна, така и за събитията в Европа. Това представлява изключителен интерес за българите. Това е и начин за подобряването на родния им език, който е малко архаичен, но се е запазил. /БГНЕС