Форин полиси: Турция не може да види себе си от теории на конспирацията

Потопете се в публичния дебат на Турция тези дни и ще откриете океан от теоретици на конспирацията. Медиите, голяма част от които подкрепят и хвалят президента Реджеп Тайип Ердоган, са пълни с разгорещени дискусии, обясняващи всеки един проблем на Турция като резултат на отвратителен заговор срещу нацията – заговори от страна на САЩ, ЦРУ , британската корона, на "ционистите", или на "лобито на лихварите" – предполагаема клика, която управлява глобалния капитализъм.

Тези теории са разнообразни и колоритни, и те се опитват да обяснят всичко от терористичните атаки в Турция през гражданската война в Сирия до икономическата стагнация. Но всички те се вписват в едно доминиращо политическо повествование, което обикновено протича по следния начин: Под ръководството на Ердоган Турция започна да напредва като глобална сила след един век на слабост. Откакто Нова Турция представлява глобална справедливост за всички потиснати, всички господари на мрака по света сега са разтревожени от нейния победен марш. Ето защо те използват всички свои пионки срещу Турция, за да я клеветят, отслабват и дестабилизират.

Така нарисуваната картина, която се повтаря всеки ден от стотици проправителствени анализатори и водещи, може да се прилага за почти всяка ситуация. Въпросните "пионки" може да варират: Те могат да бъдат кюрдските сепаратисти, водещи терористична кампания срещу Турция в интерес на разнообразни сили като САЩ, Израел или Русия. Те могат да бъдат политически опоненти на Ердоган или дори дисиденти в рамките на своята партия. Или те могат да бъдат гюлентистите, култ, воден от намиращия се в САЩ турски духовник Фетхуллах Гюлен, на когото в момента почти всички турци гледат като на основен виновник за проваления опит за преврат на 15 юли. Дори “Ислямска държава” (ИД) се възприема от мнозина турци, привърженици на Ердоган, като създание на Запада с цел оклеветяване на исляма и създаване на поводи за империалистическо преформатиране на Близкия изток.

Концепцията, която Ердоган въведе през 2014 г., подклажда допълнително тези конспиративни теории. Президентът описа „ръководител“ - или по-буквално, като „висш интелект“ - който тайно дърпа конците в региона. И, съответно, политическите събития в Близкия изток като сектантските войните в Ирак и Сирия са оркестрирани от невидима власт, която също иска да потисне Турция.

Някои от тези конспиративни теории се основават на погрешно интерпретирани факти. Например подкрепата, която САЩ оказват на кюрдски бунтовници в Сирия с цел битка срещу ИД, бива извадена извън контекста и на нея се гледа като на доказателство за действаща от десетилетия американска схема „за създаване на марионетна кюрдска държава“. Други конспирации се основават на чисто въображение, като нелепото твърдението, че научна конференция, проведена близо до Истанбул, която съвпадна с неуспешния опит за преврат, е била "щабът" на заговора.

Подобни клеветнически фантазии включват и твърдението, че истанбулската Вселенска патриаршия стои зад преврата или че бившият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински обвинява ЦРУ за заговора. Прави впечатление, че последните два примера са били изобретени от базирани в Москва, прокремълски уебсайтове, които очевидно разбират, че турският глад за конспирация е добра възможност за поддържане на антиамерикански настроения.

След като каже всичко това, човек трябва да бъде и честен по отношение на Турция. През миналата година страната изстрада повече от десет терористични атаки от Кюрдската работническа партия (ПКК) и ИД. Две от съседните й страни, Сирия и Ирак, затъват все по-дълбоко в граждански войни, които изпратиха над 3 млн. бежанци в Турция. Всичките тези проблеми имат своите комплексни причини, но беше лесно нацията да ги приеме като добре замислен заговор срещу родината.

Турците също така преживяха кървавия опит за преврат на 15 юли, потвърждавайки отдавнашните опасения за намираща се в сянката „държава в държавата“, организирана от гюленисткия култ. Тази специфична заплаха е сочена в продължение на десетилетия от секуларистите в Турция, след това от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган в последните три години - но малцина са си представяли, че може да стигне до момента на започване на военен преврат.

Поразителният мащаб на конспирацията убеди някои, че други конспиративни теории също трябва да са реални. Не за първи път скрит елит се опита да ръководи турската политика иззад кулисите: Още преди гюлентистите, Турция имаше други елементи на "дълбока държава", които използваха държавната власт по престъпни начини, давайки на нацията дълбоко цинична поглед към света.

Конспиративното мислене не е единствено само при сегашния управляващ елит. Секуларистките предшественици на гюленистите, кемалистите, имат своя дял в параноята. Де факто преди едно десетилетие, когато Ердоган и неговата ПСР подкрепяха членството в ЕС и либерални реформи, кемалистите бяха обсебени от западните конспирации. Поредица от бестселъри през 2007 г. дори изобразиха Ердоган и други висши представители на ПСР като "тайни евреи", работещи с "глобалния ционизъм" с цел да унищожат светската република на Ататюрк. Едва след като прекара десет години на власт, ПСР започна да имитира параноята на своите предшественици. Когато Ердоган видя светските турци да протестират срещу утвърждаващия му се културен консерватизъм през юни 2013 г., например, той идентифицира причината за гнева им не в своята политика, а в "лихварското лоби", което по някакъв начин контролира хаотичните маси.

Гюленистите, които в един момент бяха най-добрите съюзници на Ердоган срещу секуларистите, са обсебени от конспирации. Техният основен телевизионен канал, STV, използва ефира за да излъчи масово популярния сериал с името „Една Турция“, който описва тъмен масонски заговор, фокусиран върху предприемането на престъпни планове за подкопаване на страната. По-късно гюленистите издигнаха един ирански заговор срещу Турция, изобразявайки висши членове на ПСР като "ирански шпиони" и дори подготвиха изфабрикувано обвинение в началото на 2014 г., за да бъдат те арестувани като такива (Изглежда, че в момент, когато ПСР определят гюленистите като "ционистките шпиони", гюленистите посегнаха към втория най-популярен след ционистите таласъм за сунитите – шиитите). Накратко, конспиративното мислене е национален проблем в Турция.

И това има пагубни последици за цялата нация. Една от тези последици е, че турците са станали много недоверчиви един към друг.

Страната се намира на едно от последните места в света по отношение на междуличностното доверие. Резултатът е горчива политически сцена, където компромисът винаги се възприема като слабост, и тупането в гърдите е единствената игра.

Конспиративно мислене лишава Турция от капацитета за решаване на проблемите си. Вземете белязания от насилие кюрдски национализъм, ръководена от ПКК, която е обявена от Турция и САЩ за терористична група. Конспиративното повествование казва, че ПКК не е нищо друго освен "пионка", използвана от великите сили, за да "разделят и владеят" Турция. Ако вярвате в това, единственото нещо, което можете да направите, е да "останете упорити" и да се борите с ПКК завинаги - както правителството прави сега, след неуспешния опит да бъде постигнат мир. Но ако видите ПКК като агент сам по себе си - със свои собствени цели, мотивация, силни и слаби страни, както и многомилионната обществена подкрепа за нея - може да развиете политически опции, вариращи от политически диалог за изграждането на една по-широка международна коалиция срещу него, за да бъде обезвредена заплахата, която представлява.

Тази мания за конспирации става самоизпълняващо се пророчество. Както великият Карл Попър изтъкна, когато теоретиците на конспирацията поеме юздите на властта, те в крайна сметка, ръководят с конспирация. Тъй като светът е пълен с конспирации срещу тях, те разсъждават, че би било справедливо само да "използват оръжието на врага срещу самия него" - чрез стартиране на техни собствени конспирации.

Едно скорошно афера представя интересен пример в това отношение: твърди се, че гюленистите са откраднали въпросите на Изпита за подбор на публични кадри, по които турските институции избират нови правителствени служители. След това те разпределяли отговорите сред своите членове, така че те биха могли да преминат с отличие и по-добре да проникнат в ключови институции.

Същността на проблема, обаче, е начинът, по който гюленистите оправдават това. След като измамата беше разкрита дезертьор от групата казал на полицията, че техният аргумент да направят това бил: "има много предатели, християни, евреи, масони, които вече правят това," така че гюленистите трябваше да се конкурират с тези лоши хора в тяхната собствена мръсна игра.

Ето защо колкото дълго трае манията на Турция по конспирации, толкова дълго ще продължат и мръсните игри.

Освен ако Турция реши да избере една политическа система и култура, основани на по-голямо доверие и прозрачност, тя винаги ще бъде неспокойна нация във война със себе си.

Така че, ако ние, турците, наистина искаме да бъдем световна сила, ние трябва да имаме предвид, че нашите проблеми могат да произтичат не от конспирации, а от сложната вътрешна и международна динамика и собствените ни грешки. Други, особено западните сили, имат много какво да вземат предвид - от ужасното колониалното наследство до намесата в Близкия изток и лицемерните двойни стандарти в услуга на "универсалния" морал. Но турските критики на тези западни грехове няма да помогнат, ако тяхната цел е само да реабилитират самите себе си.

Дълбоко в себе си, ние, турците трябва да се изправим пред истинската причина да обичаме конспиративни теории толкова много: това ни кара да се чувстват важни. Ако светът заговорничи срещу нас, ние трябва да сме наистина специални. Това е един интересен начин за доказване на величие - не чрез постиженията си, а чрез заговорите, които по общото мнение саботират тези постижения. Това е, според мен, начинът, по който ние, турците, разкрасяваме нашето изгубено османското величие. Но реалното величие е в самочувствието, не в несигурността, и в зрелостта да погледнеш в огледалото, а не само да обвиняваш другите. /БГНЕС

-------------

Мустафа Акьол, „Форин полиси“.