Васил Кендов: България по пътя на Гърция в стремежа си към еврозоната

Комбинацията от реформи и евро даде добър резултат, особено в прибалтийските държави. Но България върви по пътя на Гърция и Кипър, а не по пътя на Естония

Напоследък се оформят първите признаци на истинско ПР цунами по темата влизане на България в еврозоната. Изказват се министри, икономисти, финансисти, представители на НПО. От страна на ЕК леко бърчат нос, но мислят по въпроса и ще ни дадат предложение, на което не можем да откажем, казват. Какво по-точно? Няма яснота. Но се подразбира нещо като колективна покана към тези страни, които още се радват на националните си валути.

Как е досега?

Статистиката е определяща при изпълнението на европейските изисквания за влизане в еврозоната – това са критериите от Маастрихт. Предполагам, че към момента много малко хора знаят какво е ERM 2, без да го проверят в интернет. По-известно е като „чакалнята на еврозоната”.

С прости думи, това е 2-годишен период, в който съответната държава ще бъде наблюдавана за изпълнението на няколко прости финансови критерия, дефинирани от прочутия „Договор от Маастрихт”.

Нека си ги припомним:

Бюджетен дефицит в рамките на до 3% от Брутния вътрешен продукт;

Инфлация, която не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност;

Държавен дълг до 60% от Брутния вътрешен продукт;

Дългосрочни лихвени проценти, които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност;

Колебания на валутния курс на местната валута с не повече от +/- 15%;

Освен тези критерии се изисква съгласието на Европейската централна банка, с право на вето и на Съвета на финансовите министри на ЕС, за да бъде България допусната до този 2-годишен тестови период - ERM 2 , т.нар. чакалня на еврозоната. А това съгласие пък ще бъде евентуално дадено, след изпълнението на специална програма от страна на България, наричана „Конвергентна програма”.

За изпълнението на тези критерии идва на помощ статистиката, защото ако всичко в икономиката беше наред, отдавна да ни бяха приели. А когато тя, статистиката, не е достатъчно добра, идва администрацията. Искаме над 92% от автомобилите ни да имат гражданска отговорност – няма проблеми, сменяме номерата и при смяната им искаме да се покаже валидна гражданска отговорност. Ето ти 100% изпълняемост на критерия. Нищо че след 2-3 години покритието ще падне под 80%. Тогава пък „служебно” ще дерегистрираме автомобилите от отчет в КАТ. Няма автомобил, няма нужда от Гражданска отговорност. Или по скоро обратното – няма гражданска отговорност, няма автомобил в статистическите справки.

Нещо подобно се получава и с горните критерии за еврозоната. Трябва ни ниска лихва по дългосрочните държавни ценни книжа? Няма проблеми, пускаме точно такива емисии и банките ги изкупуват. Защо биха ги изкупили ли? Защото в противен случай ще ги изключим от чл. 417 на ГПК и няма да могат да се вадят изпълнителни листа по бързата процедура. И без това рано или късно ще трябва да ги изключим, но поне да не е сега. А сега е по-важно да ни съдействат и да изкупуват държавни ценни книги с ниска доходност, за да изпълним критериите за влизане в чакалнята на еврозоната. През това време ЧСИ ще изтормозят населението и длъжниците, но с това ще се оправим… Важното е да не се изложим пред чужденците.

Абсолютно същите административни похвати използва Гърция дълги години, което доведе до супер задлъжнялост и съответно – до гръцката криза. Знаете, че нашият дълг нарасна над 3 пъти през последните години. И ще продължи да расте при липсата на чуждестранни инвестиции. В тази връзка бързото ни приемане в ERM2 е от изключителна важност за управляващите, защото в противен случай, ако се движим с такива темпове в тегленето на държавен дълг, скоро може да не успеем да спазим критерия за съотношение ДЪЛГ/БВП = 60%

Кризата с Гърция обаче остави траен отпечатък в съзнанието на европейските чиновници, които със сигурност знаят за нашите счетоводни и административни практики, правещи всички цифри да изглеждат „правилни”. В този смисъл решението ни за прием в еврозоната ще бъде политическо и трудно. Повече от ясно е, че нашата икономика е далеч от икономиките на останалите държави. От гледна точка на останалите страни-членки на еврозоната, една малка икономика като нашата няма да може да им внесе нестабилност, но дали пък въвеждането на еврото ще е добре за нас?

За да сме наясно, трябва да погледнем дългосрочно и трезво, и да отговорим на следните няколко въпроса:

Готови ли сме да се откажем от суверенитет в името на общата европейска банкова политика? Паричната маса в обращение е най-силния икономически инструмент, с който разполага една държава. Няма по-силен! При наличието на национална валута, нейния обем в обращение зависи от вътрешни фактори и решения. Инфлацията също е контролируема.

Но при въвеждане на еврото, реално се отказваме от възможността да използваме един много силен икономически лост.

Истина е, че в условията на Валутен борд все едно, че сме въвели еврото. Тази теза се тиражира от няколко популярни икономисти, които твърдят, че де факто левът е излишен.

Проблемът идва от липсата на отговор на следния въпрос: „Ако в условията на Борд е все едно дали използваме лев или евро заради фиксирания курс, защо е толкова важно да премахнем лева? Нали и без това все едно използваме евро, а не лев?”

Истината е, че не е все едно. За ЕС и големите икономики - не е все едно.

Докато премахването на Валутния борд е вътрешно българско решение, то веднъж премахнат лева, впоследствие трудно би бил въведен отново.

А нашата икономика й ликвидността и ще бъдат в ръцете на Европейската централна банка. Същото се отнася и за банковата ни система. Икономиката ти е неконкурентноспособна? Имаш нужда от пари? Изтегли кредит! Направи реформи! Направи законодателни промени! Направи нещо, което да те направи още по-зависим!

Кои икономики са извън еврозоната?

Естествено, Великобритания, но също така и Дания, която е в чакалнята, но вече се замисля дали да не се оттегли. В Швеция решиха на референдум да не въвеждат еврото изобщо. Големите икономики от Източна Европа Полша, Унгария и Чехия, където настроенията напоследък са доста антиинтеграционни, Румъния, България и Хърватска.

Кои икономики въведоха еврото – Словения, Кипър, Малта, Словакия, Литва, Латвия и Естония.

Четох анализ от бивш заместник финансов министър, който дава за пример тези държави и тяхното развитие след влизането в еврозоната. Но не всичките, естествено. Не спомена нищо за Кипър, а само за Литва, Латвия и Естония. Но точно тези държави имаха доста добро развитие и преди въвеждането на еврото. Разликата е, че те направиха сериозни реформи и това е причината за техния ръст, а не единствено въвеждането на еврото.

Може би, комбинацията от реформи и евро дава добър ефект, но България върви по пътя на Гърция и Кипър, а не по пътя на Естония. Ще го отрече ли някой?

Ситуацията прилича на монтиране на двигател от Формула 1 на автомобил серийно производство, който няма колела. Какъвто и двигател да му монтираме, той няма да се движи.

В българската финансова система липсват цели институции и закони. Ние сме единствената държава в ЕС, в която няма финансов омбудсман. Забележете – не говорим за лошо функциониране на институцията финансов омбудсман! Говорим за нейното пълно отсъствие. Нямаме закон за фалита на физическите лица. Нямаме банков контролен орган извън БНБ ( а как и кого контролира БНБ е друг въпрос, който след случая с КТБ е излишно да коментираме – бел.а.)

И е направо лудост е да очакваме ефект като в Естония при тотално различни икономически предпоставки.

След всичко казано и при липсата на всякакво медийно отразяване на позиции против въвеждането на еврото, остава един привкус на недоизказаност и на скрити мотиви по темата.

А има какво да се каже за последствията от въвеждането на еврото. И най-добре ще ни го разкажат гръцките икономисти, а не естонските. /БГНЕС

----------------

Васил Кендов, финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.