Еволюцията на човека започва по нашите земи

Проф. Николай Спасов, който е директор на Националния природонаучен музей при БАН .

Особено важните моменти от човешката еволюция са се случвали в Средиземноморието. Тази зона не е случайна – климатичните условия, природната обстановка е такава, че са благоприятни за развитието, еволюцията на човека.

Това каза пред БГНЕС проф. Николай Спасов, който е директор на Националния природонаучен музей при БАН и от ръководителите на международен екип от учени, който обоснова тезата, че най-древният предтеча на човека е живял преди 7,2 млн. години на Балканите.

На 22 май излизат двете статии от работата на международен научен колектив, ръководен от него и проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген. Те показват, че еволюционната линия, водеща към човека се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години. Статиите са публикувани в PLOS ONE и в тях представят хипотезата, че най-ранните предчовеци, би трябвало да са свързани не с Екваториална и Източна Африка, както досега се смяташе, а по-скоро с Източното Средиземноморие, тъй като най-древните останки от тях са намерени в Гърция и в България.

Още през 2007 г. професор Спасов и неговият френски колега Денис Жерад си дават сметка, че един зъб, който виждат в частната колекция на Петър Попдимитров от Чирпан е на хоминид, т.е от семейство на съвременния човек. Правят разкопки и успяват да установят възрастта му - около 7 млн. години. „Това ни даде възможност да преценим, че този зъб е най-старият представител на човешкото семейство в Европа”, посочва Николай Спасов. Българският учен още тогава свързва находката с друга - челюст, намерена още в края на Втората Световна война край Атина, в Гърция. Тази връзката се оказва началото на изследването и с проф. Мадлен Бьоме започват търсенето. Тя намира челюстта, която до тогава се смятала за изчезнала. Правят палеонтологично изследване на животните, които са намерени от същото време на същото място, както и изследване на самата челюст. „И малко, по малко стигнахме до извода, че тези две находки представляват едно и също същество и то има белезите, които го правят хоминин, т.е. представител на тази еволюционна линия, която води директно към човека. Същевременно датировката показва, че това са най-старите известни до момента представители на предчовеците”, каза българският учен.

До този момент се смята, че Тумаи, салехантропусът от Чад е потенциалният първи хоминин или първи предчовек. Неговата възраст, казва проф. Спасов не е така прецизно установена като на нашите находки, но се смята, че тя е между 6 и 7 млн. години, т.е. той при всичко положения е по-късен от нашите две находки. Затова и откритите грекопитеци в Гърция и България представляват първите хоминини (предчовеци). Така най-общо може да се каже, че тук на нашите земи е започнал да се оформят първите стъпки на човешката еволюция. Еволюцията разбира се, е сложен процес, свързан с множество етапи, преминали в различни райони и свързани с далечни миграции.

„Не можем да твърдим, че всичко е започнало тук и е продължило само тук. Напротив засега със сигурност може да се твърди, че по-нататъшната еволюцията в посока към човека наистина се е оформила в Африка. Най-ранните представители на човешкия род по последни данни са на около 2,8 млн. години, а най-ранните представители на човешкия вид са на около 300 000 г.”, казва директорът на НПМ.

Откритите грекопитеци в Гърция и България представляват първите хоминини (предчовеци)
Откритите грекопитеци в Гърция и България представляват първите хоминини (предчовеци) / БГНЕС

Почти 7 милиона години са минали за да бъде извървян пътят от първия хомин до съвременния човек. Проф. Спасов разказва, че две седмици след като нашумява тяхното откритие се появило друго интересно изследване свързано с Мароко, където намират останките на първите хора. Това са останки от нашия вид Хомо сапиенс. Според изследването ръководено от Жан-Жак Юблен, хомо сапиенс трябва да е на около 300 000 години, т.е. с около 100 000 години се увеличава неговата възраст.

”Изглежда особено важните моменти от човешката еволюция са се случвали в Средиземноморието. Можем да твърдим с голяма степен на достоверност, че първите пред човеци - хоминини, са се развили в Източното Средиземноморие, което обхваща Балканите, Анатолия, може би части от Иран и Ирак, Арабския полуостров и части от Северна Африка като Египет. Първите съвременни хора са намерени в Мароко, а това също е Средиземноморие и първите човешки цивилизации започват в Източното Средиземноморие. Тоест тази зона не е случайна – климатичните условия, природната обстановка са такива, че са благоприятни за развитието, еволюцията на човека”, заключи професорът.

Пред 7,2 млн. години природата на Балканите е приличала много повече на днешната африканска савана. „Това вероятно е повлияло на човешката еволюция, защото всички животни, които живеят в условия на степи правят някакви опит за изправяне и двукрако предвижване. Вероятно дългите разстояния в откритите пространства, между дърветата, необходимостта да се изправят на задните крака, за да се огледат дори наоколо – това са адаптации, които са свързани именно с откритите пространства. Има моменти,в който в почти всички групи гръбначни животинки живеещи в открити пространства (гущери, птици, дребни хищници и колониални гризачи) има опит за еволюция в посока двуногостта и вероятно и човекът се е зародил именно в такава обстановка”, обясни професорът.

Николай Спасов разбира, че не е лесно да бъде приета тяхната теза, която драстично променя досегашните представи, защото е твърде различна, а хората трудно приемат резките промени, нарушаващи традициите. Това е и една от причините, според него, някои от колегите им да бъдат скептици. Имат и такива техни колеги, за които тази нова хипотеза не е добре дошла, защото те са хвърлили много усилия в друга посока. „Разбирам, че е нужно да се намерят още факти и доказателства и аз вярвам, че ще ги намерим, за да можем да убедим тези, които в момента се съмняват в тази нова концепция”, каза Николай Спасов.

Той признава, че имат нужда от средства за тези изследвания и затова е благодарен на ръководството на БАН, и на други спонсори, които през годините са финансирали изследванията. „Бъдещите изследвания ще имат нужда от доста средства. В момента с проф. Бьоме мислим за разкопки извън в България. Благодарение на ръководството на БАН съм намерил малко средства за разкопки в Македония, където също очаквам да бъде намерено това същество в някои находища, които би трябвало да имат същата възраст, но мислим евентуално за Иран, Ирак, за Арабския полуостров”, каза професорът. Малко е скептик по отношение на евентуална бъдеща помощ от страна на държавата и какво може да помогне тя. Споделя , че такива изследвания не се правят без пари и трябва да се търсят възможности за финансиране. Не вярва особено, държавата да се засили да дава пари за фундаментална наука, но и с усмивка казва, че би бил приятно изненадан ако това се случи. /БГНЕС