Орлин Баев: Без смисъл и любов ставаме марионетки, а пътят към насилието – открит

Агресията като цяло е нормален нагон, тя е един от базисните човешки инстинкти, успоредно със сексуалността. Но ако агресията влиза в реакциите ни в своя здрав вид е нещо много добро – това е нашата мотивация, амбиция, това е нашата воля за живот, за поставяне на здрави граници, способността да кажем НЕ, когато е нужно.

Какво, обаче, наблюдаваме в съвременния свят, който ни заобикаля?

Виждаме не тази, здравата агресия, а насилие, дори садизъм. Това в един момент става заразно, на всяко едно ниво. Дори чувам за съвсем малки деца, на 5 г., които започват да пребиват приятелчетата си – нещо, което липсваше само преди десетина години.

На какво се дължи това? Трудни отговори…

Децата днес са много агресивни, буйни и палави и смятам, че една от причините за това е прекалено либералното възпитание, на което не се поставят граници. В такива условия детето става нарцис, настоява безпрекословно на своето. И ако не стане, то се депресира и се защитава с насилие и с болна агресия.

В модерното разбиране за възпитание искаме да сме приятели на нашите деца – няма лошо, но не би трябвало да е така, защото сме техни майки и бащи, имаме друг статус. Защото, ако не им поставим граници, те не ни усещат като личности, като авторитети. И ако не ни приемат за такива дълбоко в тях, зад външно защитния нарцисизъм, се заражда страх и несигурност в душите им. В тяхното съзнание отсъства здравия родителски модел, образ, за да го изправят като щит пред себе си срещу всякакви външни заплахи. По този начин прекалено либералното възпитание директно програмира поведение на насилие в бъдещите зрели хора.

Огромен проблем за провокиране към насилие от детска възраст е ситуацията на самотните майки, липсата на бащата в семейството. За съжаление, самотните майки са твърде много в държавата ни. В този модел половите роли са обърнати наопаки – жените забравиха да бъдат жени, а мъжете станаха прекалено женствени. Като се живее в такава среда, в която няма устойчивост, семейството лесно се разпада. А когато това стане – на детето, било то момче или момиче, осезателно започва да му липсва бащата. Защото мъжът се нагърбва точно с тази роля – да бъде строгият, да умее да казва НЕ, да слага граници на синдрома „искам”. Каквото и да говорят любовта условно е два вида – майчина и бащина. Майчината любов дава приласкаването, позволението, разбирането, опрощението. А бащината – умението да ограничава, да не се съгласява, „ не се прави така”, „не можеш да удряш това дете” и т.н. Като липсва бащата се размиват границите между позволеното и непозволеното, между правилното и неправилното, между допустимото и недопустимото. Колкото и майката да е твърда, да е „мъжко момиче”, волева, тя не може да наложи на сина си подходящия мъжки модел. Така се стига до изграждане в момчетата на манталитет на женственост, в това е и една от причините за нарастването на гей популацията, докато момичетата стават войнствени и съвсем не виртуално настъпателни.

А масовото образование, такова каквото е в момента, в много отношения е негодно. Вече. Сегашните деца са далеч от модела на килийното училище – искат динамика, искат нови емоции и нови умения, да се обучават играейки, а не просто да стоят на един чин и да слушат. И ако са прекалено буйни – да пият антидепресанти, както се практикува в някои развити държави, като в САЩ, примерно.

Възпитанието в училищата не залага адекватни модели. Защото там се възпитава това, което проповядва целият социум. И тук логично стигаме до обществото и неговите ценности – това е най-важната причина, според мен, за бума от насилието, което наблюдаваме в съвременния свят.

Медиите също са сред съществените причини за провокиране на насилие – те, съзнателно или не, правят внушения, които дълбоко се загнездват в неукрепналата детска психика. Погледайте който и да е филм, по който искате канал – престъпни намерения, нападения, терор, убийства, изнудване, заплахи… Имам чувството, че ако в някой филм няма насилие, той просто не се продава и не се гледа. Същото наблюдаваме във виртуалното пространство – във видеоигрите, в социалните мрежи, в споделените клипове и др. Децата, наблюдавайки сюжета, в един момент губят връзката кой е добрият и кой – лошият. И добрият, и лошият могат по различни причини да избият по 20-30 души в разстояние на час. Не го измисляме – екраните ни го натрапват това внушение.

Все пак, коренът на проблема с агресията и насилието е преобръщането на ценностите, „вълкът в овча кожа”.

И въпреки мрачната картина в момента, смятам, че бумът на насилието в обществата няма да продължи дълго.

Учудвате се? Прекалено оптимистично ви изглежда?

Моето мнение е, че съвременните хора се намираме в преходен период, в който се преекспонира социалната сянка на човечеството. Избива на повърхността всичко, което е потискано столетия наред – цялата алчност, похот, разврат, насилие, егоизъм, психопатия, нарцисизъм. Има закони на живота и не може да се продължава така до безкрай. Да, в нашите ограничени критерии за време ставащото сега не е кратък период, но този пагубен модел на световъзприемане няма да оцелее, убеден съм. Защото като малки хора на своята планета сме поставени в една друга реалност, а човешките грехове, грешки и престъпления не са част от логиката на живота. И това ще мине…

Но да се приземим и да се върнем на въпроса – как да се справим с насилието на лично ниво?

Аз съм психолог и затова ще се съсредоточа на решенията на индивидуално ниво. На първо място – да чувстваме това, което мислим, да приоритизираме ценностите си. Ако на най-висше ниво в нашите ценности стоят властта, парите, сексът, имането няма как да не сме насилници по пътя на постигането им. Така се стига и до личностните разстройства, а сегашното общество масово подтиква хората натам.

А за да живеем в свят с по-малко насилие, в мир и разбирателство е необходимо да намерим в себе си смисъла, Бога и любовта. Защото без тях човек е нищо, става марионетка, играчка в чужди ръце. А смисъл винаги има, не е трудно да намерим кауза и близки хора, на която да посветим усилията си, дори и да ни липсва богато въображение. /БГНЕС

---------

Орлин Баев, психотерапевт.