Д-р Милен Врабевски: Македония е независима държава и е редно да я третираме като такава
През последната седмица се появиха жалки спекулации, че хората, които не са историци, духовници или богослови, нямали право да вземат участие в обществени процеси, които засягали духовното единство на българската нация. Тук бе споменато и моето име. Ето защо реших да изразя и своята позиция по въпроса.
Не обичам хора, които работят срещу държавата си. Враг съм им и се старая да съм тяхна алтернатива във всяко едно отношение. Затова заставам пред вас като лауреат на най-високото отличие на Европейския парламент – „Гражданин на Европа“, с което бях отличен за финансираните от мен проекти по трансгранично сътрудничество с близките нам държави и затова, че независимо от трудностите, правя нещата да се случват за доброто на младежта и европейското й бъдеще.
Напоследък се случиха много събития в региона, голяма част от които с активното ми съдействие:
• Албания призна българско малцинство
• Има възможност пробългарски кандидат за кмет да спечели местните избори в региона на Мала Преспа (Албания), където традиционно нагласите са македонистки.
• Подписахме виселия 20 години договор за добросъседство с Република Македония
• Получихме уникална покана от Македонския Св. Синод да им станем Църква-Майка.
Твърдо смятам, че е редно да извлечем максимална полза от тях за държавата си. По тази причина и настоявам БПЦ да стане Църква-майка на МПЦ-Охридска архиепископия. Политическият климат и особено председателството ни от януари догодина улесняват сближаването на балканските страни. И нека не забравяме, че ние сме средноголяма европейска сила с право на гласове колкото Австрия и Швеция. Има 11 държави от ЕС с по-малко гласове. Гласовете на по-малките, обаче, се чуват много повече от нашия. По традиция трудно поемаме важни инициативи и живеем с комплекс. И може би именно заради този комплекс бях обвинен, че като не съм историк, не мога да се меся...
Не желая да съм историк, въпреки че ако се явя на изпити отсега и без подготовка, не мисля, че няма да мина..., за разлика от историци, които биха опитали с медицината.
Не съм и музикант, но имам 3 авторски албума с 6 световни звезди, изпълнители на музиката ми.
Не съм и учител, но имам едно иновативно училище - посланик на Европейския парламент и 2 детски градини.
Не съм и мениджър по професия, но ръководя собствената си, вече най-голямата в Югоизточна Европа, научно-изледователска организация с клонове в над 20 държави. В тази сфера поставих България на картата на „Хоризонт 2020”, имам награди „Питагор“ на МОН, „IT-проект на годината“, номинация за „Най-иновативно предприятие“, „Апостол на българщината“ и пр.
И всичко това е все в сферата на медицината?!?
Изключително успешната ми Фондация „Българска Памет“ е с широко международно признание за дейността си в направленията: инвестиции в икономика на знанието, борба с демографската криза, европейска интеграция на диаспората ни и родолюбиво възпитание на младото поколение. Да и това не е медицина, но виж ти, за изненада много успешно...
Нали предприемачеството е двигателят на Европа и света днес? Защо ние, хората, движещи страната напред, да не участваме в решаването на въпроси, отнасящи се за националната кауза?
Та нали това са правели героите от Възраждането ни и то в много по-тежките условия на отоманско владичество. И резултатът е независима българска църква, постигната с нейни лични усилия и усилията на предприемаческата класа.
Извън канона било! Спрямо нас все по канона ли бе действано? Не се сещам за поместна църква от региона, която да е изживявала толкова несправедливости. Не бе ли по-голям рискът от схизма, когато не отидохме на Църковния събор в Крит? Смелата защита на чешката православна църква, достойна за уважение, не е ли пример, че със същия аршин може да се мери и нещо родно, например МПЦ? Признаване на Американска православна руска църква, непризната от останалите, не е ли пак в разрез с канона? Сурдулишките „мъченици“, канонизирани от Сръбската православна църква (СПЦ), не са ли отново не според канона?
Църквата ни е българска, не просто православна. Това е национална религия. Влиянието й за просперитета на обществото ни е въпрос и на национална сигурност. Църквата и държавата вървят заедно и се грижат за напредъка на този народ. Не е вярно, че църквата не прави политика. Всички поместни църкви го доказват. Гърците - в битката за името Македония, сърбите в признаване на т.нар. ПОА (гръко-православна печка архиепископия, забележете), русите - с Украйна и пр.
За разлика от всички врагове на идеята за Майка-църква, аз съм неразделна част от обществения живот на Република Македония, защото инвестирам в децата им (те са и наши деца). Тези, които ни обясняват как няма да се получи това с Майката-църква или как ще пострадаме, ако го направим, как да имат моята гледна точка? В какво са инвестирали в живота си? И като човек, който с лични средства поддържа църкви и манастири, настоявам да се чуе и моето мнение. От 4 години се занимавам с казуса и не смятам да се отказвам.
Работещи тези са нужни. Те са предпоставки за разбирателство. И нека най-сетне свикнем с реалността, че Република Македония е независима държава и е редно по международното право да я третираме като такава! /БГНЕС
………………………………………………………..
Д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет”