Д-р Дончо Дончев: Добър лекар се става след 20 г. практика

Как да различим баналните настинки от една грипна епидемия, която, в даден момент, се оказва, че поразява и нас? А ние лекомислено сме я подценили …

Този въпрос напоследък все повече ни тревожи- след като сме попаднали в клопката на първите симптоми или наблюдавайки как близки и познати падат жертви на коварните вируси.

Обърнахме се за съвет към един доказан специалист, един от най-добрите лекари в България - д-р Дончо Дончев, началник-отделение по аудиология и отоневрология в Клиниката „Уши, нос, гърло” на ВМА.

Ако около нас някой е боледувал наскоро с обичайните оплаквания, които започват внезапно - вдигане на температура, слабост, болки в мускулите и ставите, кашлица, главоболие, може и с повръщане и ние усетим върху себе си подобни признаци, по-добре е да не разсъждаваме много, а да приемем, че става дума за грип, казва той. И да се обърнем към лекар. Без да губим време. Тогава може и да минем само с противовирусни лекарства. Но ако сме закъснели, той може да ни предпише и схема за лечение.

В тази ситуация, според д-р Дончев, интелигентните хора не биха прибегнали до самолечение, при положение, че не живеят изолирано или нямат наблизо човек за помощ.

Ако хората около нас боледуват, но ние сме добре, не е лошо да използваме маски, които да сменяме често, продължава лекарят. Ако пък самите ние сме болни, то маските ни трябват, за да предпазим другите. Не бива да забравяме да мием често и ръцете си-това е много важно. При кашлица и кихане винаги остават секрети по ръцете, а ако не ги отмиваме с вода, те могат да заразят лесно и други хора, когато пипаме общи предмети, казва той.

Причините за по-продължителните епидемии, започващи по-вяло и протичащи с два или три пика, както се очертава да е тази година, се дължат на това, че циркулират два типа грипни щамове, обяснява д-р Дончев. Единият е т.нар. пандемичен, наричан мексикански или „Калифорния”- H1N1, който се движи от Запад на Изток. И другият- сезонният, който си следва обичайния ход, но върви в обратна посока. По-сериозната причина, обаче, за продължителните епидемии, според мен, е поради това, че хората все по-малко се ваксинират, казва лекарят. Ако го правят повечето от тях, самото разпространение на грипните вируси няма да бъде толкова масово, категоричен е той.

Друг е въпросът, че има предразсъдъци за ваксините. Но пък, ако хората са наясно с усложненията, които могат да настъпят от едно заболяване от грип или от внезапно вдигане на висока температура, слабост, болки в мускулите и ставите, кашлица, дори повръщане, човек трябва да прецени дали да даде 20 лв. за ваксина, навреме, или да поеме риска да даде много повече пари, да отсъства от работа и да зарази близките си.

За съжаление, вече е късно за ваксиниране. Но пък има специфични противогрипни лекарства, които вършат доста добра работа,ако се вземат в първите 48 ч. от проявлението на симптомите. Лекарите отлично познават техните качества и ги предписват на пациентите си, убеден е д-р Дончев.

Грипът без усложнения не е опасен, той минава обикновено за 2-3 дни. Но ако има такива, бих се фокусирал върху проявленията им за ушите, носа и гърлото, продължава специалистът. Началото и края на грипните епидемии са характерни с едно особено заболяване на ушите - това е т.нар. хеморагичен отит. То започва с остра, силна болка в едното или в двете уши, шум и изтичане на секрет, в който има кръв. При тази ситуация болният трудно се повлиява от стандартните противоболкови капки за отити. Хеморагичният или грипен отит може трайно да засегне слуха и да се увреди слуховия нерв. Ето една причина да не подценяваме тези симптоми и да се предпазим навреме- за мен това е категоричното използване на ваксините, и то още през октомври, преди зимния период, напомня д-р Дончев.

Други усложнения, в разгара на грипната епидемия, каквито случаи имаме в нашата клиника, са епиглотитите, продължава той. Това е възпаление във входа на ларингса, което протича с остра болка при преглъщане, но може да доведе и до затруднения в дишането. При малките деца пристъпната, задушаваща кашлица ,т.нар. субхордален ларингит- възпаление на лимфна тъкан, която се намира в гласните гънки, често може да се смъкне надолу по дихателните пътища. И да се развие сериозно усложнение- ларинготрахеобронхит, което протича много драматично, обяснява д-р Дончев. И предпочита да спре дотук, за да не ни обременява с термини, които трудно ще запомним, а по-скоро да ни внуши, че и заболяванията имат своята логика, с която е добре да се съобразяваме.

Търси добрия лекар - тази фраза чуваме понякога, когато се чувстваме безпомощни пред труден казус, свързан със здравето.

Всъщност, кога един лекар става добър?

Д-р Дончев не се затрудни в отговора и го насочи преди всичко към студентите по медицина: „Лекар с признание в професията се става след 20 г. практика”. Звучи малко обезкуражаващо за младите, въпреки че винаги има таланти и прекрасни изключения, но истината е такава. Д-р Дончо Дончев прави уговорката, че за 20 г. оттук нататък много неща чисто технически ще се променят в медицината, във възможностите за диагностика и лечение. В тази посока днешните студенти, които се дипломират ще имат по-голям шанс, защото няма да са обременени от старото, но въпреки всичко уменията на лекаря се изграждат трудно и бавно, смята д-р Дончев.

Голямата му болка е, че в България цели райони остават без болници, без лекари и без медицински сестри. В други има персонал, но хората там са около пенсионната възраст и това чертае лоши перспективи.

Д-р Дончев дължи много на Военна болница - почти целият му професионален път е минал като военен. Бил е на мисии в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония. Работи в Оперативната щабквартира на НАТО в Неапол между 2007 г.– 2010 г. В кабинета му във ВМА почти на цяла стена са неговите грамоти и награди. Но е свалил пагона и вече е цивилен лекар.

Като една част от колегите си и д-р Дончев има интересна съдба. Родом е от Варна, баща му е завършил фармация. Но малко е работил в тази сфера. Като човек от този край е завършил и Морско училище, поради което се е реализирал като капитан далечно плаване. Но явно е бил добър фармацевт, защото цял живот е консултирал за лекарства и болести хората около себе си, спомня си д-р Дончев. Майка му е била медицинска сестра и този семеен профил предначертава като че ли избора на бъдещия лекар. Въпреки че като малък д-р Дончев си е мечтал да стане капитан на кораб и дълго се е ровил в географските карти. И досега си спомня опияняващия аромат на боя, ръжда, въжета, когато е посрещал баща си от далечно плаване…

Съпругата му е фармацевт, но най-голямото му богатство са двете му дъщери - Калина, на 10 г. и Цвете, на 23 г. Голямата живее в Лондон, но не е проявявала специален интерес към медицината. Работи в областта на протокола и ПР-а в медицински център . Но има шанс малката да наследи професията на д-р Дончев. При закачлива словесна провокация от страна на пациент на баща си, тя му доверила срамежливо, за негова изненада, че иска да стане лекар като порасне. Наскоро Калина е пожелала за празниците в интервю за електронна медия хората у нас да бъдат усмихнати , защото ако бъдат тъжни и намръщени, така ще им мине цялата година. Интуитивно е усетила, че духът и радостта са сред най-важните ценности в живота на хората. /БГНЕС