Иван Николов: Григор Пърличев - поетичен гений, възрожденски титан и наш съвременник

125 години след смъртта на този поетичен гений ( 25 януари 1893 г.) , отново сме принудени да принизяваме непостижимо извисената му личност в спорове за националната му принадлежност.

Днес, когато дървото на сърбокомунизма в Македония е раздрусано от вихрушката на политическите промени и капят като ненужни изкуствените му идеологически листа, образът на гения и възрожденеца Григор Пърличев идва като съдник и морална мярка.

Днес, когато Македонската православна църква – Охридска архиепископия, след стогодишно принудително отрицание и отцеругателство, протегна със синовно смирение и искрена обич ръка към своята истинска майка – Българската православна църква, личността и народностният подвиг на Григор Пърличев отново ни извисяват и вдъхновяват за борба в името на потъпканите истини.

Неговата „Автобиография” сега се превръща в настолна книга за всеки охридчанин, за всеки скопянин, щипянин, битолчанин, прилепчанин, за цяла Македония. Защото това е книга за нейната истина, за нейните борци и техните битки, за неугасимия им порив да изгонят гръцките свещеници и да възстановят величието на Охридската архиепископия. „Автобиография” е неподправеното свидетелство за онези дни, когато Пърличев начело на всенародното движение срещу гръцките попове, сътвори „Песен за унищожението на Охридската патриаршия”. Тази песен се превръща в химн на борбата. Тя се пее от всички - от бедни и богати, от малки и големи, тя е спойката, онази невидима сплав, която сплотява охридчани в неравната, но увенчана с успех борба. И колко е прав Пърличев като твърди, че ”тая песен ни помогна в изкореняването на гърцизма много повече от всичките ни прежни подвизи... ”

И тук е моментът, да се върнем към началото на творческия му път, когато като студент в Атина спечелва Лавровия венец на поетическия конкурс, откриващ му широко поле за творчество и слава в столицата на Гърция.

Ето го ключът за голямата драма и за великия подвиг на Григор Пърличев.

Поетът, който знае наизуст целия Омир в оригинал, който познава до съвършенство тънкостите на гръцкия език, който блестящо използва формите на гръцкото стихосложение, трябва да се подчини на гражданина и да поведе борба за национално опомняне на охридските си съграждани и да говори на диалект, на неизбистрен литературен език – неговата естетическа драма, за която много по-късно ще напише: „Мы по гречески пели как лебед, а не хотим по славянски пет как филин (бухъл).“

Професор Кирил Топалов във всеобхватното си изследване „Григор Пърличев живот и дело” ни въоръжи с много подробности от неговия многострадален и многовеличав живот. Тези подробности излъчват и всепроникващите импулси на увереност, твърдост и последователност, при отстояване на истината днес. Истината, която въпреки че е поставена в условията на по-сложна обществена среда, носи много повече хуманност и вдъхва основателни надежди за бъдещето на Македония. Непредсказуемият геополитически сблъсък, чийто предвестници са разкритите възможности за изхвърлянето на идеологическите панели, обезобразили духовния образ на страната, поражда и предчувствието за края на една лъжа. А краят на лъжата означава да говорим за Пърличев и всичките възрожденци и революционни дейци с техния собствен език, а не с езика на натрапената идеологизираната формула на македонизма. Пърличев е безкрайно откровен, когато описва първата си среща с председателя на журито, присъдило му Лавровия венец за поемата „Сердарят”- А.Рангавис. Да се върнем към диалога тъй както той ни го поднася в изпълнената с драматична искреност „Автобиография”:

„-Чухте ли какви похвали аз ви сплетох!

-Да. Вам нито е можно да говорите против съвестта си...

Тутакси он узна суровостта на отговора.

-От каква сте възраст?

-30-годишен.

-От каква сте народност?

-Българин.

...Рангавис онемя. Разговорът стана несносен и аз се оттеглих...”

В продължение на 70 години македонската историография, есеистика, библиография сътвориха виртуозни методи за обезобразяване, и насищане с зловещо съдържание тази дума – българин, която с гордост е произнасял не само Григор Пърличев, но и всички възрожденци и революционери. Прочетете писмата на Братя Миладинови, поемите на Райко Жинзифов и неговата публицистика, дописките на Йордан Хаджиконстантинов – Джинот до Цариградски вестник, писмата на Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров, теоретичните разработки за ВМОРО на Христо Матов и ще откриете навсякъде присъствието на тази дума „българин” изписвана и изговаряна като съкровено признание за тяхната национална принадлежност.

Днес, когато Договорът за добросъседство и приятелство между България и Р Македония се превръща в действащ документ, в програма за възстановяване на историческата достоверност, Григор Пърличев се превъплъщава в наш съвременник, в нравствен стожер и наставник в трудната битка за възкресяване на неподправения образ на Македония.

Във взаимния порив за братска прегръдка между МПЦ- Охридска архиепископия и БПЦ не откривате ли и насърчителния поглед на Григор Пърличев!? Да. Той е тук, сред нас и в нас. И неговият дух няма да се успокои докато ние, братята и сестрите от двете страни на Осогово не извървим пътя на единението и единодействието в името на едно по-добро бъдеще. Но без илюзии! Да бъдем реалисти. Стогодишната пропаганда на отчуждението е въздухът, който са дишали няколко поколения в братската страна и те днес са на рубежа и „защитавайки” себе си, те не разбират, че защитават вековната лъжа. Това е същностният проблем, но повит в пелените на фарисейска риторика и осребрен с високи постове, научни титли и почетни звания. На тях Григор Пърличев противопоставя и сега искреността и категоричността на позициите си, независимо дали те са отстоявани в ранната му младост или на преклонна възраст. Примерите са много. Да се върнем към най-ранните му изявления! Вземаме полемиката му с проф. Орфанидис, поет, оспорващ Лавровия му венец и в стремежа си да изтъкне себе си, приписвайки му какви ли не недостатъци, между които и това, че не е грък , а българин, Пърличев отговаря: ”Казваш, че съм българин!...Ръкопляскайте господа!!Да, г. професоре, и какво показваш с това? Да, не се отричам от народността си...”.( в.”Авги”, Атина, 30 май 1860 г., по Кирил Топалов).

Най-голямото предимство на този изтънчен духом човек е неговата безпределна преданост към собствения му народ. Дали е в Атина, Охрид, София или Габрово, той с една и съща убеденост разкрива любвеобилното си отношение към Родината. Следните редове са доказателство за това:

”Помните прочее, че майка България е в окаяно състояние; помните, че майка България е разкъсана на пет части... Никога история не забележила толика неправда. Майка България, като претърпе зверский ярем в разстояние на пет векове, днес тя плаче за изгубените си чада Македония и Тракия. Тя плаче за плодородната Добруджа;тя плаче за Пирот, люлката на изкуствата...”(Встъпителна реч пред учениците на Априловската гимназия в Габрово – 1879 г.)

А в разговор с въображаемия си опонент „българския гений” той възкликва: „Колко ласкаво ти ми се представи в Атина, когато пред университета минаваха к вечеру костурските работници и си се разговаряха по матерния, по свещения, по българския език. Помниш, как студентите като чуха българския език, презреха говора и говорителите и казаха,:”Еве минуват воловете”. Тогава колко ласкаво ти ме потрепа по плещите и ми каза:”Отмъсти им!.Отмъсти им за Костур и за целия български народ...” („Мечта на един старец”, в.”Балкан”, София, 15 април 1883 г.)

Това е Пърличев, изправен в целия си духовен ръст, монолитен и горд, неподвластен на виртуозните операции, на които майсторите-академици по пластична хирургия на духовността от Македонската академия на науките и изкуствата, подлагат историята и великите личности в нея.

За всеобща радост, истината вече излезе от идеологическия концлагер. Тя свенливо показва посърналото си лице, но в очите й проблесват дръзки пламъчета и увереност –нашата надежда за утрешния ден! /БГНЕС

------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.