Ги Верхофстат: Нека да завършим работата си на Западните Балкани

Страните от Западните Балкани постигнаха значителен напредък от 90-те години на миналия век, когато етническото насилие разкъса региона и беше необходима международна намеса. Но този напредък е крехък и може лесно да се промени, ако няма нов импулс за връщане на тези страни по пътя към членство в Европейския съюз.

На 16 януари представители на Сърбия и Косово се срещнаха в Брюксел за разговори за изграждане на доверие. Но същия ден лидерът на сръбското малцинство в Косово Оливер Иванович бе застрелян в частта от Косовска Митровица, което е под администрацията на сърбите, в Северно Косово, и преговорите бяха прекъснати.

От края на Косовската война през 1999 г., Западните Балкани са постигнали голям напредък в справянето с националистическите и реакционните сили, довели до този брутален етнически конфликт. Но убийството на Иванович, вероятно от ръцете на престъпни банди, на които е позволено да процъфтяват в Северно Косово, сега заплашва да налее масло във все още тлеещия огън. Националистическите духове в региона се събуждат от сън.

Страните от Западните Балкани се борят да се справят с много други предизвикателства. Корупцията е широко разпространена, което се дължи на мрежи на организирана престъпност, възникващи от апарата за сигурност от комунистическата епоха. Влиянието на Съединените щати в региона намалява, макар Русия да става все по-реваншистка. И за повечето страни в региона голям въпросителен знак стои над пътя към присъединяването към ЕС.

Това трябва да се промени. Република Македония е кандидат за членство в ЕС от 2005 г. насам, но преговорите за присъединяване не са започнали. Гърция винаги е обещавала да наложи вето на македонското членство заради спора за името на страната. Самата държава отдавна е разделена по вътрешни въпроси като корупцията, злоупотребата със сила и етническите малцинства.

Има обаче причина за надежда. На тазгодишната среща на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос македонският премиер Зоран Заев се срещна с гръцкия премиер Алексис Ципрас и се съгласи да преименува най-голямото летище в страната си. Сегашното му име, в чест на Александър Велики, отдавна дразни гърците.

От друга страна, Черна гора бе приета като член на НАТО през юни 2017 г. Но тя също трябваше да се справи с нарастващото влияние на Русия, включително предполагаем заговор за сваляне на сегашното правителство. Черна гора, заедно със Сърбия, е започнала процеса на присъединяване към ЕС, но все още има още много работа. От 35-те преговорни глави, които трябва да бъдат договорени, Черна гора отвори 30 и затвори 3. Междувременно Сърбия отвори 12 и затвори 2.

Много други държави остават блокирани, или с вето от ЕС, или поради вътрешни пречки. Например Босна и Херцеговина все още се бори с ограниченията на Дейтънското мирно споразумение. А Милорад Додик, лидерът на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, подкрепян от Кремъл, разиграва идеята за референдум за независимост.

Русия очевидно има интерес от обезсърчаването на страните от Западните Балкани да настояват за членство в НАТО и ЕС, поради което е още по-важно ЕС да засили ангажимента си в региона. За тази цел председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова за "надеждна перспектива за разширяване" на региона в неговата реч „За състоянието на съюза“. През февруари Европейската комисия планира да приеме нова "Стратегия за разширяване", която ще определи 2025 г. като цел на присъединяването на Сърбия и Черна гора.

Но ако тази стратегия успее, тя ще трябва да бъде придружена от реформи, водени от Европа в Западните Балкани, което ще приближи тези страни до членството в ЕС. Освен това ЕС трябва да обясни, че подходът в крайна сметка ще се основава на заслуги и че целевите дати са по-скоро амбициозни, отколкото задължителни. Тъй като Румъния и България показаха, че произволните целеви дати са с прекалено голяма тежест, те могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като отслабват стимулите за значими реформи.

Стратегията за разширяване на ЕС ще търси подкрепа от отделните държави-членки на ЕС, който трябва да бъде подсетен, че неуспехът да се запазят Западните Балкани на европейския път може да доведе до връщане на кръвопролитията от 1990 г., или още по-лошо. Това ще изисква също така подкрепа от европейски партньори и съюзници - особено от Съединените щати - на които трябва да се напомни геополитическото значение на избягването на такъв резултат.

Що се отнася до самия регион, политическите елити ще трябва да бъдат мотивирани да извършват необходимите реформи, вместо да поставят своите икономически интереси на първо място. С най-висок приоритет следва да бъдат съдебните реформи, които ще помогнат на тези общества да възприемат върховенството на закона и регионалното помирение, без които не може да има напредък към присъединяването. Освен тези съществени императиви регионът ще се нуждае от значителни инвестиции в транспортната и комуникационната инфраструктура, за да се свърже с останалата част от Европа, а не с Китай и Русия, каквато беше тенденцията през последните години.

Алтернативата на европейския ангажимент в Западните Балкани е увеличаването на национализма и евентуалното завръщане към конфликти с насилие. ЕС трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати този сценарий. /БГНЕС

--------

Ги Верхофстат, председател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)