Иван Николов: Патриарх Кирил дойде като смирен монах, а си тръгна като разгневен политик ...

И заробването, и освобождението на България са последица, на една и съща основна първопричина – уязвимото й геостратегическо положение. Навремето Яворов го нарече „кръстопът на непримирими интереси”.Останалото е пропаганда, която, както виждаме днес, приема образа на съвременните ценности, уплътнени от философията на безграничния либерализъм, на турския неоосманизъм и за единението на славяноправославието.

С този сложен коктейл, забъркан от преоблечените в супермодерни одежди пропагандисти ние, българите, трябваше да посрещнем 140 годишнината на нашето Освобождение и да търсим думи не за анализ на подемите и на годините на покруса и безнадежност, а да сътворяваме дитирамби и „дълбокомислия” с декоратино-повърхностна мимолетност. Дори тържествеността да налагаше това, далновидността ни заставя да търсим и втория план, където трезвите оценки са съдбовно наложителни. Тук място за дежурните у нас русофилски и западнофилски интерпретации на събитията, няма - те обслужват едни или други интереси.

При слизането си от самолета на Софийското летище Негово светейшество руският патриарх Кирил наред с дежурните любезности към домакините в такъв момент, спомена, че българо-руските духовни връзки никога не са били помрачавани от политиката. В словото си на връх Шипка той изрече и едно стратегическо пожелание:”Моля се духовната връзка между нашите народи да остане за вечни времена...” При заминаването си пък той почти наруга българите, че изразявайки благодарността си към поляци, румънци и финландци във войната те подценявали руските жертви в нея...

Дали тези синкопи в поведението на Негово светейшество не разкриват засекретено политическо послание, фактическата цел на неговото посещение!? Това предоставяме на Пейо К. Яворов, който по повод 25 годишнината на Освобождението, когато също пристига високопоставена руска делегация,пише статия, по-скоро задъхано от емоции и сурови мисли есе, озаглавено „Шипка”.

Предлагаме този текст, той и днес е актуален. Както тогава, през 1903 г., така и днес шумните тържества по повод юбилея на Освобождението ни, прикриват задкулисната политика на Москтва за възпиране на освободителния подем на Македония. Тогава от петстотингодишния турски ярем, а днес от желязната гръцко-сръбска прегръдка.

Ш и п к а

Пейо К. Яворов

.......

***

...Официалният блясък на шипченската среща, гръмовните манифестации на българските войски, шумните тренове, на параходи, екипажи и пр. – всичко това може да завладее и разтупка сърцата, може да увлече душите, но едно само не може: да покрие и забърше след шипченската история а Македония.

Колко грозна е тая история!

И ние се питаме: какво трябва да прави о н я там зад Рила, когато свободният българин празнува своето освобождение?

Да се моли за дългоденствието на „усмирителя на бунтовниците” – Зиновиева ли?

Да се моли за здравето на „ достойния защитник на угнетените” – Машкова ли?

Да празнува 7-годишннината на богоугодното руско-австрийско съглашение ли?

Да. В дните на славните шипченски тържества той не може да си припомни нищо друго...

Той иска милост – не му се даде; иска туй, щ о м у б е д а д е н о - и то не се даде; поиска най-сетне да помисли с а м з а с е б е с и - тук б р а т с к а ръка се изпречи и го спря...

Освободителят на България стана джелатин на Македония!

Тая е връзката между тук и там.

Ако въз основа на миналото един българин може да казва „ великий освободителю”, защо един македонец, въз основа на настояащето да не каже „великий джелати но”?

Ако един българин благоговее пред пролятата за свободата му руска кръв, защо един македонец да не проклина всичките покровители на турската зверщина?

Ако един българин може да мисли, че свободата му е дарена от Русия, защо един македонец да не мисли, че робството му е дарено от същата Русия?

И тук и там изхождат от историята...

Сквернословие няма!

***

....

Просякът все се надява...

Но ако ти, шипченска невесто, можеш да висиш спокойно пред царската капия и никога ръката си надолу да не сваляш, може ли с твойта вяра и с твоите надежди, може ли с твойто просяшко безмълвие да виси и Македония?

На каква мощ и на каква чест има да се осланя тя ?

Мощ - да насърчават турските зверства!

Чест – да насъсква християнските народи един срещ друг!

Историята така говори.

Кому са дотрябвали тая мощ и тая чест!

„Дипломация е туй – ще кажат, - Русия си има своите врагове; да раздава милости тя не може, когато ще!”

Да.Вярно е, че не може, когато ще. Но да остави свободен един роб, да не покровителства неговите джелати, да не всява раздор там, дето единодушие трябва, можел и?

Може. Нищо не й пречи да стои настрана!

..............................................................................

А ако тя си има свои сметки, тогава не смущавайте македонския роб с „ кръвни данъци и завети”...

„Заветът” отдавна е изфирясал за Македония.

Тя не иска вече друго, а само свобода. За тая свобода нищо не й се даде отвън и сама се грижи вече за нея.

Не я смущавайте!

( в. „Право”,13 септември 1902 г).

-----------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.