Проф. Аксиния Джурова: За проф. Дуйчев документите и изворите бяха най-важни

Първият български учен, който е получил системно образование по архивистика, е проф. Иван Дуйчев.

Той е завършил в 1932 г. Историко-филологическия на СУ „Св. Климент Охридски“ и е един от най-даровитите ученици на проф. Асен Златарски. Бъдещият проф. Дуйчев заминава с негова стипендия да следва във Ватикана. Там е завършил школата по дипломатика, палеография и архивистика. Затова може да се твърди, че проф. Дуйчев е първият в областта на науката, който получава системно образование по архивистика. Това не е случайно. Той има едно много добро филологическо и историческо образование, знае стари езици и съвременни. В края на живота си знаеше над 10 езика писмено и говоримо. Това е една много сериозна база, въз основа на която проф. Дуйчев гради своя научен опит и изследвания. За него документът и изворите са най-важните неща. Това го насочва да работи в областта на издирване на непубликувани документи, свързани с българската история и по-специално за отношенията между папството и българите в продължение на вековете. Той обнародва няколко книги, изключително голямо количество изворов материал.

Проф. Дуйчев има щастието не само да получи едно много добро образование, но когато се връща в България бързо прави кариера в университета. През 1937 г., когато е на 30 години, вече е доцент в СУ. В 1941 г. се основава първият Институт по библиотекознание в България от неговия много близък приятел проф. Тодор Боров. Проф. Дуйчев започва да чете лекции по архивистика, дипломатика и палеография там. Тази негова подготовка и този институт много му помагат, когато той заедно с група учени, сред които са проф. Веселин Бешевлиев, проф. Яранов, проф. Петър Динеков и проф. Асен Василиев са изпратени в Света гора като пратеници на проф. Богдан Филов.

Най-важното, което правят е една анкета „Аз съм българин“. Те събират над 330 000 подписа от Егейска Македония, която след 1913 г. е в състава на Гърция. Тези, които са били образовани са се подписвали, а тези, които не са – са поставяли с палец отпечатък в документите. Целият този архив беше при проф. Дуйчев дълго време, след което премина във Военния исторически институт. Любопитното тук е, че тази група учени са пратеници на проф. Богдан Филов по време на Втората световна война /1939-1945 г./. Филов не случайно избира тези учени, за да обхване всички области – проф. Яранов е географ, проф. Динеков е литературовед, проф. Бешевлиев е един от най-добрите специалисти по епиграфика, Асен Василев е един от най-добрите изкуствоведи. Това е една комплексна група, която е трябвало да събере материали от всякакъв характер за населението в Егейска Македония. Учените са били причислени към щаба на германските войски и дори са носили техни униформи. Има период, в който са арестувани и вкарани в ареста. Проф. Дуйчев, който е много здрав човек, планинар, с много силни ръце и тежка стъпка, успява да счупи решетките, които са били в мазето и да избягат. Той докарва анкетата в България. Тя е интересна с това, че е правена по региони и дава целия етнически състав на населението. Ако проф. Дуйчев не беше така добре подготвен, той никога нямаше да свърши тази работа.

За съжаление през 1945 г. заедно с Бешевлиев и Яранов са отстранени от университета. Проф. Дуйчев изкарва няколко много тежки години, по-голямата част от тях в Рилския манастир. За да се спаси отпечатва некролог и го слага на вратата си. В Рилския манастир той написва най-вдъхновената си книга „Рилският светец и неговата обител“. Проф. Тодор Боров много му помага, след като го кани да чете лекции в Библиографския институт. През 1951 г., когато се създава катедра по архивистика в СУ, проф. Дуйчев страшно се е надявал да бъде поканен да чете лекции там. Проф. Боров прави подобно предложение, но за съжаление това не се разрешава. Така до края на живота си проф. Дуйчев остана член на БАН. Неговото пожизнено завръщане в университета стана след смъртта му, когато се създаде Центърът за славяно-византийски проучвания. Сега тук идват много студенти, които да четат и учат.

Изложбата Ватикана и България от IX до XXI век

По случай на 24 май подготвяме една голяма изложба за връзките между Ватикана и България от IX до XXI век. IX век е изключително важен в историята, той много напомня на XX век, когато беше създадена Европейската общност. Това е векът, в който изключително важно значение има кой ще спечели – Рим или Константинопол, кой ще приобщи към християнската вяра морето от славяни, което е заляло Европа. Между тези два центъра се разиграва голяма битка. Това е времето, когато големият политик и покръстител на българите княз Борис-Михаил успява да лавира между двата центъра, за да получи това, което би искал – да узакони своята християнска държава – патриаршески скиптър и царска корона. Ако не той, то поне синът му цар Симеон ги получава по-късно. Това е и период, в който се води една изключителна преписка между папската институция и княз Борис. В тази изложба благодарение на секретния архив на Ватикана ние показваме преписката в оригинал между нашите царе Борис-Михаил и Калоян с папството. За пръв път в тази изложба цялостно се проследяват политиката и отношенията между папството и българите.

Много често ме питат защо не сме се присъединили към католическата общност, а сме останали православни и сме свързани с Цариград. Отговорът на този въпрос е много лесен – ние граничим с Византия. Тя е най-силната империя и най-дълго просъществувалата. Полски вариант е невъзможен на Балканите нито в IX, нито в XIV век. Късната Византийска империя е в заточение в Никея и се разпада на отделни деспотства по онова време. Въпреки това не е възможно чисто геополитически да стане вариантът, при който България минава на страната на католиците. В моментите на най-големи изпитания са най-интензивни контактите с Католическата църква. Изложбата проследява отношенията чисто документално без да се правят геополитически интерпретации. Концепцията й е последователността в политиката. Нещо, което бих пожелала на нашите политици – да разгледат тази изложба и да видят как се прави политика. /БГНЕС

----------------------

Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по историята на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН. Анализът е направен специално за БГНЕС.

Професор Иван Дуйчев е роден на 18 април 1907 г. Днес се навършват 111 години от рождението му.