1000-годишнината на Охридската архиепископия, България и Русия

Тържествата по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия, даваха невероятен шанс Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Р Македония да се превърне в незаобиколим фактор в по-нататъшното задълбочаване на отношенията между двете братски държави.

Уви! Това не стана.

Не стана, защото протегнатата ръка на македонските архиереи към българските им духовни братя, остана да виси безпомощно във въздуха, неподкрепена с братска любов и отзивчивост, проявявани многократно през вековете.

Не стана и поради малодушието на българския държавен връх, който предпочете да остане скрит в просторните си кабинети, безмълвен, нерешителен и подвластен на съветите, идващи от инфантилни чиновници, користолюбиви „доброжелатели” и геополитически влъхви.

Отсъствието на представители на България – духовни и държавни на тези тържества, всъщност е удар върху самата България, която с този невежествен и безотговорен акт, уязви истината за историята на Охридската архиепископия. Тя предостави доброволно тази свята истина в ръцете на школувани фарисеи, работещи усърдно, днешните архиереи никога да не повторят подвига на Григор Пърличев, пробудил родовата памет на съгражданите си, и на митрополит Натанаил , седнал тържествено на Светиклиментовия трон в Охрид през 1874 г.

Отсъствието на представители на България – духовни и държавни - насърчи отново стратегията, родствените връзки между БПЦ и Охридската архиепископия и в този тържествен момент да се покрият с балдахина на десетилетия преповтаряните полуистини.

Полуистини чухме всички, които присъстваха на тържествената научна сесия в катедралния храм „Света София”. Тези полуистини бяха преповтаряни в различни варианти и от духовните, и от политическите оратори. Не е ли полуистина, да цитираш избирателно изречения от грамотите на император Василий Втори Българоубиец като „пропуснеш” думите му в Грамотата от 1020 г.: ”Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...”

Присъствието на български архиереи и държавници на тържествената научна сесия щеше да засили елемента на коректно отнасяне към записаното в документите на църковната история. Борбата за възстановяването на Охридската архиепископия след 1767 г. щеше да блесне с ослепителна светлина чрез словата, речите и публицистичните текстове на братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, на митрополитите Натанаил и Методий Кусев. Щяхме да чуем и по-точно цитиране на места от обемистия труд на проф.Иван Снегаров, родом от Охрид, озаглавен „История на Охридската архиепископия”.

Шамарът, който българските архиереи и държавници сами удариха на себе си, като предпочетаха да се спотаят страхливо в кабинетите си, вместо на висок глас да прославят хилядагодишнината на Охридската архиепископия, като неотменна част от собствената си духовна и историческа същност, оттекна болезнено в душите на всички, които жадуват с десетилетия преповтаряните полуистини, най-после да бъдат изхвърлени и заменени с истината.

Дали пък намерението на българския президент Румен Радев да присъства на тържествата в Охрид на 27 и 28 май 2018 г. не е било подложено на натиск, два дни преди това, при посещението му в Москва! Колкото и хипотетично, това предположение ни отпраща към геополитическия триъгълник Москва-Атина-Белград, който изключва сближаването между София и Скопие. Сделките за газа и нефта са също част от геополитиката. Геополитиката не се интересува от справедливост, истина и морал.

Ваше Светейшество патриарх Неофит, Господин президент Радев, трудната битка за сближаване с братска Македония продължава, но защо ни принуждавате да я водим без вас!!? /БГНЕС

-----------------------------------------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.