Преходът започна с романа „Вчера” и филма „Вчера” и завършва сега – 30 години по-късно с юбилейното му издание, каза Даверов
Владо Даверов: Стига толкова преход, да седнем да си вършим работата

Преходът започна с романа „Вчера” и филма „Вчера” и завършва сега – 30 години по-късно с юбилейното му издание. Стига толкова преход, да седнем да си вършим работата. Това каза в интервю за БГНЕС писателят и сценарист Владо Даверов, който на 27 август навършва 70 години.

По случай този седемдесет годишен юбилей е готово и юбилейно издание на книгата „Вчера“, автор на която е той. Тя се преиздава с илюстрации, които съдържат снимков материал от едноименния култов български филм. Това е книгата, по която той е създаден. Когато „Вчера“ излиза на голям екран през 1988 г., пред кината се образуват дълги опашки от хора, много от които ще гледат филма за втори или трети път. С бунтарско съдържание, прекрасна черно-бяла естетика и въздействаща музика този филм се превръща в култов. Владо Даверов е негов сценарист, режисьор е Иван Андонов, оператор е Красимир Костов, а автор на музиката – Кирил Маричков. Действието се развива в елитна езикова гимназия, а главните герои са от поколението, израснало с песните на Бийтълс...

Идеята за юбилейното издание е на издателя Иван Сариев, каза пред БГНЕС Владо Даверов. „И в памет на Иван Андонов решихме да илюстрираме книгата със снимки от снимачния процес и от самия филм, да почетем и актьорите, много от които вече са покойници за съжаление, и да съберем на представянето на книгата тези, които са все още живи и са много известни. Те са звезди до един”, посочи той и предположи, че представянето ще е през септември. Писателят заяви, че книгата се чете все едно, че е излязла вчера, интересът към филма и романа е нестихващ.

„В общи линии кратките литературни форми са най-трудните в литературата и те са нейното сърце. Като почнем от „Малкият принц”, „Приказките на Андерсен”, „Да убиеш присмехулник”, творчеството на Чехов, „Шинел” на Гогол… Малките литературни форми, или пък тази, която е визирана в романа „Вчера” – „Спасителят в ръжта” на Селинджър. Те са малки литературни опуси, където всяка дума е на мястото си и е казана само истината, и нищо повече от нея”, каза той.

Даверов заяви, че във ВЧЕРА са скрити най-съкровените ни мечти и надежди, защото са нашите мечти и надежди. „Това е нашата младост, нашето виждане за бъдещето на света, което е разрушено от ДНЕС и не можем да си обясним какво се получи с нас, защо това, което сме били е изчезнало, а е било толкова красиво и сме се превърнали в това, което сме днес, и вече свързваме надеждите си с УТРЕ, ама утре няма да сме ние участниците в тези надежди, а нашите деца, или нашите внуци, но не и ние. Ние сме били участници и сме се надявали, че ще подобрим света, че ще го направим по-друг вчера. Освен това вчера са първите ни срещи с любовта, със смъртта, с приятелството, с предателството. И всичко ни се е струвало някак си победимо и преодолимо, а днес разруши тази илюзия. Никой не свързва надеждата си с днес, само с вчера където са най-милите ни спомени и с утре, където са децата ни”, каза Даверов. По думите му никой не свързва надеждите си с днес, но не поради някаква конкретна причина, а просто днес разрушава всичките ни илюзии от вчера.

Владо Даверов и днес признава, че е писал текста за песент "Клетва" за една нощ
Владо Даверов и днес признава, че е писал текста за песент "Клетва" за една нощ / БГНЕС

През 2018 г. се навършват 30 години от появяването на филма и от излизането на романа малко преди лентата. И днес Владо Даверов признава, че не си обяснява на какво се дължи успехът тогава. „Дойде изневиделица и ни свари доста неподготвени и мен, и Иван Андонов. А актьорите бяха студенти във ВИТИЗ и за една нощ се събудиха звезди, както става в приказките”, спомня си сценаристът.

„Сега ще видите вие кон боб яде ли!” беше сред култовите реплики във „Вчера”. 30 години по-късно, според Владо Давров разбрахме, че кон боб не яде, или, ако е много гладен – яде. ”Ние го ядохме доста време този боб, нищо че не сме коне”, каза писателят. Той посочи, че винаги има някакви промени. „30 години светът не стои на едно място, освен ако не е социализъм, където не само седи на едно място, ами дърпа назад, а ние имахме късмета да прекараме половината от живота си в този абсолютно ретрограден строй, античовешки, който ни дръпна много назад. Но пък станахме по-мъдри, поне тези, които доживяха до моите години, и разбрахме какво не бива да се повтаря”, подчерта Владо Даверов. Сред многото неща, които не бива да се забравят той изброява например войните и пораженията, нанесени от комунизма. „За съжаление обаче светът е късопаметен и затова винаги има вчера, в което се крием тези, които сме доживели и твърдим колко хубаво беше, когато вярвахме. Винаги има днес, когато сме разочаровани. Слава Богу има и утре, на което се уповаваме”, каза той.

„Тогава всичко беше разклатено” с това Даверов си обяснява това, че е било възможно излизането на романа и филма през 1988 г. „Те не знаеха как да удържат властта си и ме изпуснаха. Преди това изпуснаха един друг мой филм „Царска пиеса” и няколко други мои книги. И вече бяха започнали да ме мълчат, след като ме бяха наградили за най-талантлив млад писател, започнаха да ме мълчат, защото видяха, че не съм този когото търсят. Критиката по време на комунизма всъщност бе пропаганда, нищо друго. Те търсят своя герой, разбраха, че не съм аз и слава Богу паднаха от власт, но те вече не знаеха как да се закрепят и въпреки всичко филмът е съкратен. „Царска пиеса” например, първият ми филм, е най-съкратената българска лента – 30 мин. от него изрязаха и изхвърлиха. От „Вчера” няма доста сцени, романът забавиха две години, затова излезе малко преди да започне снимането на филма. На него дадоха първо втора категория, зрителите му извоюваха първа и след това международна категория, когато започна да печели световни конкурси, книгата е преведена на не знам колко езика и. т. нат. Просто вече всячески се стараеха да пречат, но беше късно. Аз смело мога да кажа, че преходът започна с романа „Вчера” и филма „Вчера” и завършва сега – 30 години по-късно с юбилейното му издание. Стига толкова преход, да седнем да си вършим работата”, заключва писателят.

Някой да не е чул за песента „Клетва“ на Маричков в изпълнение на „Щурците”? Владо Даверов и днес признава, че е писал текста за една нощ, а Кирил Маричков му доверил, че музиката просто се е изляла. „Въобще не сме подозирали, че правим хит, който се пее от тогава до сега на всеки абитуриентки бал, на всяка среща съученици, състуденти, разбрах, че вече и по сватбите се пее като народна песен. Да влезеш във фолклора на народа си е мечта за всеки творец, разбира се, не е нужно да знаят кой, как, важното е, че хората я приемат като нещо свое. Тя не е кой знае какво, но е част от бита на българина”, каза писателят. /БГНЕС