Правителството одобри 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г., имащи за цел да създадат условия за търсене на решения за значими обществени предизвикателства. Програмите са свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и други проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната.
В тази връзка БГНЕС потърси за коментар учени от различни институции и сфери на научна дейност, които да разкажат за съвместното изпълнение на заложените в програмите цели, сред които са преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на изследователския потенциал, споделено използване на научната инфраструктура, както и концентрацията на финансови ресурси за решаване на важните за обществото проблеми.
„Много се радваме, че измежду другите одобрени програми, е одобрена и програмата за подкрепа на информационни и комуникационни технологии. В нея се предвиждат 3 основни дейности. Първо – развитие на една електронна инфраструктура за публичен достъп до научни ресурси и модули, позволяващи да се извършват иновативни изчисления. По този начин отговаряме на нуждите както на обществото, така и на нуждите за електронизация, отваряне на научните изследвания към широк кръг потребители, което е европейска практика. Европа е най-активно устремена в тази насока – отворена наука, отворени данни и повече публичност на научните резултати“, разказа проф. дмн Галя Ангелова, ръководител на Секция за лингвистично моделиране в Института по информационни технологии в БАН.
В програмата има модул, посветен на цифровизация в образованието. Ще бъдат създадени прототипи за образователни ресурси, в които са вградени езикови и семантични технологии. Ще се развият и образователни ресурси, базирани на 3D моделиране – принтирани модели за незрящи или други специфични визуализации. Развиваното учебно съдържание ще бъде с отворен достъп.
„Третият модул, който се предвижда в тази програма, е свързан с информационната сигурност. Трябва да се осигури не само сигурността на създадената инфраструктура, ориентирана към отворена наука, а и да се сертифицират такива продукти. Да има лаборатория за мониторинг и да се създаде по-голям научен капацитет в киберсигурността“, допълни още проф. Ангелова.
Според нея програмата е изключително важна, защото е изцяло ориентирана в подкрепа на предстоящата цифровизация в образованието, индустрията и обществото като цяло.
„От нас се изисква да съставим колективи от водещи учени. В консорциума трябва да има поне 5 научни организации, като трите водещи вече са определени – БАН, СУ „Климент Охридски“ и Технически университет – София. Така ще се създаде критична маса от научни работници, които да покажат, че науката е обърната с лице към обществените потребности и създаваме полезни неща, които хората усещат в ежедневието си. Така цифровизацията да навлиза и нас с по-бързи крачки“, смята проф. Ангелова.
Сред одобрените от правителството е и Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България“.
„Трябва да се отбележи, че тази област е посочена като приоритетна от Министерство на здравеопазването. В отговор на тези приоритети и на приоритетите на българското общество, ние, българските учени, решихме да започнем работа в тази приоритетна област“, подчерта проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет – София.
Той поясни, че целта е лекарите да обменят медицинска информация, запазвайки нейния смисъл. „Това се нарича семантична оперативна съвместимост. Всички програми, разработени до момента и ползвани от болници и различни специалисти, не дават възможност да се обменят клинични данни, запазвайки семантичната оперативна съвместимост“, обясни проф. Чаръкчиев.
Специално внимание на програмите „Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ (ВИХРЕН) и „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ) обърна доц. Младен Савов от Института по математика и информатика към БАН.
„Те, за първи път на родна територия, репликират най-успешните програми на Европейската комисия – „Мария Склодовска – Кюри“ и индивидуалните грантове на Европейския научен съвет. Идеята на програмата „Петър Берон“ е конкурентни научни предложения, най-вече на българи от чужбина, да могат бъдат финансирани в България, при положение. По този начин те ще имат възможността да работят в България, да извършват върхови постижения в науката и да могат да останат у нас. В дългосрочен план това е изключително важно за българската наука, а и за висшето образование, което страда от липса на кадри“, смята той.
Програмата ВИХРЕН също е ориентирана към това български учени да могат да идват от чужбина, за да кандидатстват по нея в България. Те ще имат възможност да съставят екип, който ще бъде добре финансиран и ще им позволи за период от 5 години да развиват различни научни области. /БГНЕС