Македония и България имат нужда от модус вивенди. Македония трябва да приеме и признае безспорното общо минало с България, а България да намери сили да признае обективното съществуване на македонската нация и нейния език, трети път няма.
Това пише в автобиографичната си книга "Моята македонска приказка - на къде вървиш, Македонийо" бившият македонски премиер Любчо Георгиевски /1998-2002 г./ и създател на ВМРО-ДПМНЕ. Книгата от днес е на македонския книжен пазар. Агенция БГНЕС представя ексклузивно това ценно четиво от над 360 страници.
"Без никакво съмнение, от всички съседни държави, България и българският народ са най-очернените от нас. Свободно мога да кажа, че са и най-мразените и това продължава така без спиране от 1945 година до днес - цели 75 години без прекъсване. Ако добавим и времето на сръбската окупация на Македония, вече става въпрос за почти един век... Ние се намираме в една стогодишна перманентна пропаганда в Македония, реализирана през училищата, медиите, чрез поведението и изявленията на интелектуалци, политици и това нещо продължава без прекъсване", подчертава бившият македонски министър-председател.
Георгиевски подробно разказва и как се е почувствал, когато асистентът по история в Университета в Скопие му казал: Да нямаш никакво съмнение - македонците и българите са един народ. "Не само че онемях, ами цял ден ходих като ударен от метеорит", разказва Георгиевски.
"Призовавам всеки един да приеме като лично предизвикателство и да прояви по-голямо любопитство за навлизане в материята. Интелигентният, психологически необремененият читател много бързо ще открие манипулацията на югославската история по този исторически въпрос. Но, най-важното е, че внимателният читател на автентичната и не пристрастна историческа литература, сам ще се убеди, че македонският и българският народ исторически са най-свързаните народи. А югославската комунистическа пропаганда сатанизира най-близкия родствен народ. Защо ли ни е нужен толкова дълъг период да видим очевидните и безспорни факти - че македонският и българският народ споделят една и съща история. В света няма такъв друг пример два народа да имат толкова общи личности, които да са част от тяхната история! Понякога се питам какво блокира Македония публично и официално да признае близостта на своята с българска история. В крайна сметка съм убеден, че нашето крайно селективно отношение към фактите се дължи на големия политически контрол върху македонското общество от страна на нашия северен съсед", подчертава Любчо Георгиевски.
"Където и да обърнем поглед в историята от Св. Климент и Св. Наум до днес ще намерим доказателство за общата македонско-българска свързаност. Македония и България имат нужда от модус вивенди. Македония да приеме и признае безспорното общо минало с България, а България да намери сили да признае обективното съществуване на македонската нация и нейния език, трети път няма", смята той и добавя: Безспорната историческа истина се потвърждава и от ВМРО, която в своя устав е записала, че член на тази организация може да бъде само представител на Българската екзархия.
"Българската политика е длъжна да приеме няколко неща, които до днес не ги е признала. Ако някой е "виновен" за създаването и признаването на македонската нация, това не са Тито и сръбската комунистическа партия, а българските лидери, които ръководят по това време Коминтерна. Те трябва да имат едно на ум, че признаването на македонската нация и език е започнато в ядрото на БКП. Всичко, което е направил Коминтернът за Македония е било под влиянието на българските кадри, които ръководят Коминтерна по онова време. ... Историческата реалност е много ясна - македонският език и македонската нация са признати от Коминтерна под влиянието на генералния секретар Георги Димитров и най-мощния човек в Коминтерна по онова време Васил Коларов", категоричен е Любчо Георгиевски.
По отношение на различията в езика Любчо Георгиевски обяснява, че положението допълнително се усложнява с вкарването на сърбизми в македонския и русизми в българския език.
"Македония трябва да се раздели с югославско-македонската историография, която е пълна с измишльотини, които съществуват само в нашите учебници. България трябва да приеме действителността. Убеден съм, че това е единственото правилно решение през което ще успеем да преодолеем всички неразбирателства между двете страни и така ще укрепи връзката между двата най-близки народа в Европа", пише още той в книгата.
Като част от пропагандата в по-ново време Георгиевски споменава и атентата срещу Киро Григоров и мръсната намеса на името на България в покушението срещу президента, което всъщност е организирано от сръбските служби на Слободан Милошевич.
По отношение на най-близкия си сътрудник Доста Димовска Георгиевски казва, че е бил шокиран, че тя не е извършила реформи като министър в министерството на вътрешните работи и че не може да забрави лъжата й, когато я питал за досиетата на УДБА. "Няма никакви документи, всичко е унищожено", припомня той отговора на Димовска и пояснява, че това по-късно се е указало, че не е истина.
Георгиевски дебело подчертава, че той лично носи кръста за тъжното и нещастно десетилетие в Македония при управлението на Никола Груевски, който създава тоталитарна държава и превръща ВМРО-ДПМНЕ в аморфна маса. Любчо Георгиевски подробно описва грабежа при управлението на Бранко Цървенковски и нарушаването на югоембаргото по време на режима на Милошевич. "Тогавашните нарушители днес са най-богатите македонци", пише Георгиевски.
Той подробно описва и насилствения избор на югославския кадър Киро Глигоров за президент, както и персоналното му решение Никола Клюсев да бъде първият премиер. Груевски описва двамата - Глигоров и Клюсев като югоносталгици, които позволяват югославската армия да плячкоса Македония, а Белград да ограби валутните резерви и Македония да остане само с 20 млн. долара, вместо с 400 млн. долара. Благодарение на Глигоров в Македония демокрацията е напълно унищожена, а през 1994 г. - в Македония се провеждат избори като в африканските държави от 60-те години на миналия век, пише още създателят на ВМРО-ДПМНЕ.
"Аз лично гарантирам, че никога не съм бил агент на УДБА или на някаква друга чужда разузнавателна служба", пише още Любчо Георгиевски в книгата си "Моята македонска приказка - на къде вървиш, Македонийо". /БГНЕС