Станислав Георгиев / БГНЕС
Ще бъде голяма грешка България да даде на чужда фирма да експлоатира и прибира печалбата от бъдещата централа в Белене.
Това заяви в интервю за БГНЕС изпълнителният секретар на "Булатом" Станислав Георгиев.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с експерта:
БГНЕС: Г-н Георгиев, измина почти година след като Виенският институт представи анализ за АЕЦ „Белене“, направен по поръчка на БУЛАТОМ. Как изглежда ситуацията около проекта и все още ли се потвърждава тенденцията, че България има нужда от тази мощност?
Станислав Георгиев: Да, за съжаление времето си върви и все още нищо реално не се е случило с проекта. Имаме решение на Парламента, имаме решение на Правителството, Министерството на енергетиката работи по поставените му задачи, и като си помислим, че оборудването по първи контур за двата блока беше платено в края на 2016 и същото беше доставено в България в началото на 2017 г., а сега сме в края на 2018 г., времето наистина лети. Сигурно нещата могат да се случват и по-бързо, но все пак това е по-добре отколкото голямото нищо, което се правеше с този проект в периода 2012-2016 г. Колкото до необходимостта от такава мощност с тъга ми се ще да напомня ситуацията със спирането на 1-4 блок в АЕЦ „Козлодуй“.
Европа започна да говори за спирането на тези блокове още преди 1990 год. В крайна сметка това се случи и през 2001 г. България спря блокове 1 и 2, а през 2006 г. блокове 3 и 4 в АЕЦ „Козлодуй“. В този период се похарчиха над 300 млн. евро за модернизацията на тези блокове и специално блокове 3 и 4 станаха едно малко техническо бижу. Шестнайсет години се правиха какви ли не опити от политиците, за да се избегне спирането на тези блокове – резултатът беше нулев – поне така ни се казваше. В периода 2006 – 2010 все още гореше някаква надежда, че блокове 3 и 4 ще заработят отново – нищо не се случи. Тогава никой не говореше какво ще правят работещите в тези блокове, с времето всеки намери своето място в новата ситуация в Козлодуй. Правеха се оценки на загубите на държавата от спирането им – цифрите варираха от 800 милиона до 18 милиарда лева – в зависимост от това кой правеше съответното проучване. И какво? За политиците тези факти в крайна сметка нямаха никакво значение. Решението беше взето и реализирано, а в същото време подобни блокове останаха да работят в Унгария, Финландия, да не говорим за Русия.
Сега става нещо подобно с термичните централи в комплекса Марица Изток. Европа ни казва, че тези съоръжения следва да бъдат спрени – основната причина е замърсяването. Можем да избираме: да си плащаме замърсяването и съоръженията да работят или да ги спрем. И вместо да се вземе поука от това, което стана в Козлодуй, политиците повтарят същите грешки – ще искаме отлагане на спирането на тези блокове, ще обединяваме централите от МИ с АЕЦ „Козлодуй“, ще правим нови съоръжения за очистка – всякакви варианти, но в крайна сметка тези блокове ще бъдат спрени. Снощи бе разпространено заключението на Международната комисия за оценка на състоянието на климата на нашата планета: Първо заключение – почти нищо не е направено след конференцията в Париж от 2015 г. Второ заключение – повишаване на температурата на атмосферата върви с бързи темпове, вече има данни за повишаване на температурата с 1.5 градуса.
Ясно е, че без драконови мерки за намаляване на замърсяванията на атмосферата някак да се реши този проблем и те ще се реализират – въпрос на време е. Ето защо ние смятаме, че изграждането на 1 и 2 блок в АЕЦ „Белене“ е задължително, както и започване на процедурата за изграждане на два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“, ако не искаме в един момент нашата страна от износител на ел. енергия да се превърне във вносител на такава, но при съвсем различни цени.
БГНЕС: Наближава краят на октомври, когато МЕ трябва да представи условията на търга за определяне на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене“ и с това очакванията нарастват. Най-вече заради това, че такъв търг ще покаже доколко има инвеститорски интерес към този проект. Какви са Вашите очаквания за инвеститорския интерес?
Станислав Георгиев: Всички ние се осланяме на информацията, която ни се предоставя от пресата и Министерството на енергетиката, а тя е, че до момента открит интерес са проявили две компании – руската „Росатом“ и китайската CNNC. Френската компания Фраматом също се включи в процеса, но тя ясно заяви, че може да участва в проекта с изпълнението на определен обем услуги, но не като инвеститор. Прокрадна се и съобщение за интерес към проекта и на корейска кампания.
Какво ще бъде реалното участие в бъдещия търг, ще видим много скоро, а това в голяма степен ще зависи от условията, включени в тръжната процедура.
Руската „Росатом“ чрез своя първи заместник-генерален директор Кирил Комаров ясно заяви, че без участие на държавата, този процес няма как да завърши успешно. В нашия доклад, изготвен от Виенския институт, ние също ясно съветваме българското правителство, че изградена ядрена централа без участието на съответната държава все още няма.
БГНЕС: Ако в крайна сметка се окаже, че китайската CNNC е единствената, която отговаря на условията, това ще е добре или зле за проекта? Няма ли да станем заложници на една компания и да сме длъжни да се съобразяваме с нейните условия, каквито и да са те?
Станислав Георгиев Да, това е един от възможните варианти, но в неговото крайно реализиране има още много подварианти. Всичко ще зависи от това:
- Какви изисквания ще бъдат включени в тръжната документация за намиране на инвеститор;
- Как ще се развият преговорите с потенциалния инвеститор;
- Как ще се развият преговорите между потенциалния инвеститор и руската страна, ако руската страна не участва в търга;
- Какво решение ще вземе българското правителство за участие на България в този проект;
Неизвестните са много и е рано да се плашим с такива въпроси. Всичко пак е в ръцете на нашите политици и се надяваме те да защитят интересите на нашата страна.
Отново се връщам към доклада на БУЛАТОМ. Един от препоръчаните варианти за реализиране на проекта беше той да бъде поне с 51% участие на българската държава. Ако проектът се реализира, ще имаме една базова мощност от 2000 МВт на българска територия, която ще работи на пазарен принцип, ще осигурява надежден базов източник на енергия и ще пази стратегическите интереси на българската държава.
БГНЕС: В случай, че останем само с един кандидат, не е ли по-добре държавата да се заеме изцяло с реализацията на проекта?
Станислав Георгиев: За нас ядрената енергетика е една сигурна дългосрочна инвестиция, която в крайна сметка се изплаща на собственика неколкократно. Това е доказано от почти всички работещи ядрени централи в света.
В пълна сила това се отнася и за АЕЦ „Козлодуй”. Не случайно в момента се разиграва сценария за обединение на атомната централа с комплекса Марица Изток. „Козлодуй“ става все по-апетитна хапка, след като централата през следваща година ще си изплати всички дългове, свързани с нейната модернизация в периода 2001-2006 г. Това ще стане и с централата в Белене, още повече, че по проект тя ще работи поне 60 години. Огледайте се какво става около нас – неизбежно цените на енергоносителите, а оттам и на крайните продукти от тях растат. България трябва да намери начин да задържи младите хора тук, а това при всички случаи минава през повишаване на доходите на работещите. Това е елемент, който ще рефлектира върху цялата финансова структура на обществото. В това число и върху цените на електроенергията. Вярно, това ще стане факт след определен период от време, когато днешните политици няма да ги има. Но нали те трябва да мислят за добруването на бъдещите поколения. Нека си вдигнат главите и опитат да погледнат зад хълма – всичко е толкова ясно. Ще бъде голяма грешка отново България да даде на външна чужда фирма да експлоатира и прибира печалбата от едно толкова печелившо и надеждно предприятие като бъдещата централа в Белене.
Нека отново си припомним пример от близкото ни минало – приватизира се разпределителната мрежа ниско напрежение в България и след като минаха малко повече от 10 години държавата поиска да си върне собствеността, но това вече няма как да стане, а тези предприятия бяха печеливши. Затова нека да вървим напред, но да се оглеждаме и в миналото и да си правим съответните изводи.
БГНЕС: Какви биха били ползите от това АЕЦ „Белене“ да се реализира като 100% държавна собственост?
Станислав Георгиев: АЕЦ „Белене“ е въпрос на стратегическа сигурност; възможност за използване на пълния капацитет на бъдещата централа според нуждите на нашата страна, като базова мощност; възможност за износ на електроенергия; възможност за усвояване от държавата на печалбата от бъдещата АЕЦ; носене на отговорността за работа на централата от страна на държавата; решаване на важни въпроси, свързани с експлоатацията на централата от страна на държавата според нейните интереси. Например определяне на доставчика на свежо гориво за бъдещите блокове; решаване на въпросите, свързани с отработеното гориво и снемане от експлоатация на централата от държавата според нейните интереси; възможност за включване на българската индустрия в изграждането на централата в максимална степен.
Сигурно има и други преимущества. Сега сме в очакване на следващите стъпки на българското правителство, свързани с реализирането на проекта „Белене“. /БГНЕС