В Босилеград преследват българин заради паметници на български военни

Димитър Димитров пред паметните плочи на убитите от сърбите български военни през 1913 г.
Димитър Димитров пред паметните плочи на убитите от сърбите български военни през 1913 г. / БГНЕС

Когато отидеш в Босилеград, Сърбия за отбелязване на годишнина от гибелта на Васил Левски, се сблъскваш с противоречия. От едната страна е почитане паметта на герой, дал живота си за идеалите на българщината, от другата - присъствието на официална София на събитието и във всекидневието на босилеградчани само на думи, предаде репортер на БГНЕС.

В гробището на Босилеград през 1913 г. са легнали тленните останки на петима български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов Попов, ветеринарен подпоручик Стефан Контев, поручик Асен Минков Костадинов и ветеринарарят Христо Владов Христов. Те са били пленени от сръбската армия на 28 юни 1913, и, в нарушение на всички международни военни конвенции, разстреляни и погребани в местността Воденици на един километър от Босилеград. На 2 юли 1913 г. българска военна комисия изкопава труповете им, прави оглед и протокол и същия ден ги погребват в Босилеградското гробище. Това е историята. За съжаление, тя си остана история, известна само на местните хора, до 2013 г. Тогава в Босилеград започват да искат поставяне на паметници на падналите български бойци. Но... Историята може да бъде погледната и отвъд бездушието на политическа София. И видяна през очите на Димитър Димитров от Босилеград.

Част от кореспонденцията на Димитър Димитров със сръбски прокурори.
Част от кореспонденцията на Димитър Димитров със сръбски прокурори. / БГНЕС

"Помня тези гробове – още като деца си играехме там, по гробищата. Бяха три, а два са били преместени от роднини на убитите. Не зная дали в периода 1913-1920 г., или от 1941 до 1945 г. И решихме – по повод 100-годишнината от Балканската война – заедно с Културно-информационния център, защото останалите не искат нищо българско и родно, да направим нещо. И започнах да копая. Извадих над 5-6 кубика пръст. Мина известно време и получих призовка с обвинението, че съм повредил гроб. И понеже беше написана на сръбски език, отидох при Иван Николов и той на компютъра ми написа, че докато призовката не бъде написана на моя майчин, български език, аз няма да се обадя. След известно време – дадох показания в полицията – пак получавам призовка на сръбски език от окръжна прокуратура от Сурдулица. В нея не пишеше че съм глобен."

Всичко не свършва дотук.

Димитър Димитров до паметника на Васил Левски в Босилеград.
Димитър Димитров до паметника на Васил Левски в Босилеград. / БГНЕС

Димитър получава непрекъснато призовки да се явява пред прокурори и непрекъснато отвръща, че не се подчинява на призовки, които не са написани на майчиния му български език.

" След известно време в центъра ме срещнаха двама полицаи и ми дадоха призовка, в която всичко се обясняваше – на 1 февруари 2017 г. Т.е. те си продължаваха с тяхната работа, ние – с нашата, да защитаваме нашата българска история. И ако някой си мисли, че аз трябва да се радвам на сръбската история, това е грехота. Защото всички знаем какво са правили сърбите по тези краища, по Македония - Кървавата Коледа от 1946 г. и т.н Но са виновни и европейските демократи,които направиха Балканите буре с барут. И ние не можем да се разберем.

Ето въпросът – защо, след като Сърбия иска асимилация на българското малцинство, България не прави нищо, за да ни защитава правата? На мен лично отдавна ми е писнало от сръбския шовинизъм. Но, за съжаление, ми е писнало и от нашия, български нихилизъм, който е овладял нашите български политици.

Тази модерна дипломация нас ни измори. Аз разбирам, ама... Дай Боже, ние да бяхме малцинство в Унгария, или кантон в Швейцария. Тогава щеше да ни дойде до гуша това, което ще ни дават тези държави. Обаче тук ни мачкат, съсипват ни и нашите си мълчат.

А сега България - от сто години насам - е в такова положение, че може да диктува нещата, както иска. Защото е в ЕС, а излиза все едно, че сърбите са в ЕС. И излиза, че ние трябва да се плашим от американците, от руснаците, но пък да мълчим на една Сърбия, на едни македонисти да мълчим?! Не зная. Софиянци, братя, помислете си!

Как стана така, че от образование на български – аз имам такова, през 1985 г. хрумна в изпилените мозъци на нашите интелектуалци – наричам ги квазиинтелектуалци, които решиха да се въведе двуезичен модел. Две години по-късно чух, че има събрание по въпроса. И бях единственият, който беше против въвеждането на този двуезичен модел. И от тогава нещата тръгнаха...

Но нашите политици, с тази модерна дипломация, някак си... И, право да ви кажа, уж дойде демокрацията. Вече 27 г. И на мен ме писна. Не може 27 г., роди се детенце, завърши тук, започне работа, а да не помръдне нищо във външната политика за българите в Западните покрайнини и в Македония."

Тъй като екипът ни беше в Босилеград за отбелязване 144-та годишнина от гибелта на Левски, Димитър отвори дума и за този паметник. Между другото той, със собствени сили и средства, е поставил оградата около паметника:"Няма да повярвате – 6 г. Външно министерство не се поинтересува от паметника на Левски в Босилеград. И до ден днешен няма осветление. Кабелът е прокаран до стълба на метри от паметника, но не е свързан. И искам да цитирам един куплет от стихотворение на момиче от Перник, което открих в интернет:

Спи, Дяконе, не се събуждай.

Добре си ти под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака

мечтите ти разпънати на кръст.

Г-да управляващи, като прочетете това, помислете си дали сте достойни да управлявате България."

Дали са необходими още думи?/БГНЕС