Иван Камбуров: Невероятно е да изкарваш по-голяма печалба от паднала ябълка, отколкото от прясно откъсната

Работя в земеделска кооперация, която се развива в посоката на модерно ТКЗС. Тук хората доброволно са влезли и са стигнали до мисълта да се кооперират, за да успеят. Идеята ни е малки семейни стопанства да се обединят в едно по-голямо, независимо дали ще бъде секторно или регионално коопериране. В такива сдружения винаги има кой с какво да помогне на другия.

Защото, ако нашата държава няма производство и разчита само на търговията, ние никога няма да се оправим.

В повечето случаи при нас идва земеделски стопанин, който има нужда от финансиране. От наша страна правим анализ на бизнеса му, за да знаем с какво да му бъдем полезни през всеки един етап от дейността му и даваме своите препоръки, които ни правят партньори. В повечето от случаите хората се нуждаят от помощта ни при закупуване на торове, препарати, фуражи, животни, при ремонти на фермите. Извършваме също и мониторинг, регионалните ни представители посещават партньорите ни поне два пъти в месеца. През годините се опитвахме да гарантираме сумите, които раздавахме в помощ на селските стопани като приемаме дялово участие в тяхната дейност, но разбрахме, че камъкът си тежи на мястото.

Да, имаме опция за това - влизаме в техния бизнес в рамките на три години, през които ги подпомагаме активно, след което при видим напредък излизаме и връщаме дяловете. Което означава, че нашата цел не е придобиване на бизнеси, а реално те да се развиват като наши трайни партньори. Ние сме в кредитна кооперация и на първия етап човек идва при нас с идея, свързана с неговото оцеляване като производител. Финансираме го, той се закрепва, но на втория етап има нужда от много по-голяма сума, защото вече иска да се развива. Отново го подпомагаме и работим заедно. А на третия етап този човек би трябвало, ако сме се справили добре, да има свободни средства и да инвестира при нас, за да можем да подпомагаме други бизнеси. Гордея се, защото работим като истинска кооперация и създаваме истинско кооперативно движение.

Има слухове, че земите в България пустеят - напротив, все по-малко такива площи има. Интересът на хората към земеделието се връща, но друг е въпросът колко ефективно се обработва земята. Бих дал примери с българи, които обработват от 150 000 дка и нагоре, чиято ефективност е колкото на друг стопанин у нас, обработващ 15 000-20 000 дка земеделско стопанство.

Проблемите в земеделието, според мен, са в две направления. Едното са заради външни за бизнеса причини - липса на стабилна държавна политика, както и недостатъчно приоритизиране кое е важно за държавата и кое – не. Може да нямаме условия вече за тежко машиностроене, но имаме все още прекрасна земеделска земя, както и хора, които още разбират и имат желание да я обработват.

Защо тогава чистата земеделската продукция да не може да стане държавен приоритет?

На второ място, проблем са законите и наредбите в България в този сектор, които се изработват от хора, които изобщо не разбират от земеделие. Един елементарен пример: професор, ангажиран с една или друга нормативна уредба, се оказа, че не само не е работил никога с мотика, но не знае и как изглежда тя. Бях свидетел на този абсурд. Е, тогава какво да очакваме от него и как браншът няма да се оплете в неговите правила?

За съжаление, такъв тип хора стоят на върха на не една управленска пирамида у нас. Това си е чист дефицит на компетентност.

Вътрешните неразбории се подчиняват на поговорката: едно си баба знае – едно си бае. Има земеделци, които работят днес, както са работили пет поколения преди тях. Те не само не са информирани за новостите, но не търпят и чуждо мнение, външен съвет. Как се преодолява това? С много инат… и колкото и нескромно да е – с повече хора като мен и колегите ми, които настояваме такива земеделци да пробват новото, дори отначало с малки усилия.

Ще дам и тук пример с един човек, който отглежда крави за мляко или – той поне така си мисли. Породите му са безразборно подбрани – купувал е където каквото е намирал, при което цената е била определяща, а не качествата на животното. Оказа се, че е купувал повече породи, които дават месо, а не мляко и ги е хранил с каквото намери за добре и когато е имал време. Предложихме му да купим сертифицирани животни, за да знае какво да очаква накрая, дадохме му и система за отглеждането им.

Лошата материална база и механизация са също проблем. Това е така, защото е труден достъпът до европейски пари. Казвам го, въпреки че държавата твърди обратното. Така неразбираемо за обикновения земеделец са написани условията, че те не могат да ги покрият. Друг път не е съобразено дали изобщо могат да проработят.

Тук се сещам за един човек, който има 188 дка ябълкова градина с биосертификат. Това е нещо много голямо като бизнес, предполага се. И знаете ли - там не се берат ябълките, а ги чакат да паднат на земята. Тогава ги събират, качват ги в едни камиони и се карат в Полша за биосок. Невероятно – на него му плащат на паднала ябълка повече, отколкото той може изкара от продажбата на истинска ябълка на пазара. Пък вие и аз си купуваме вносни ябълки…

Цялата глупост на бизнеса в България е, че никой не прави нищо както трябва.

Голям недостатък е, че повечето хора у нас произвеждат суровини, а не краен продукт. Няма държава в света, където хората да предлагат суровини и да живеят добре. В най-добрия случай те са просто оцеляващи…

При нас се печели и от отстъпките при по-големите поръчки. Едно е да поръчваш торове, препарати и семена за 500 дка, а съвсем друго - за 50 000 дка. А колегите ми от търговското направление, в агротърговията, миналата година направиха кампания, от която събраха от наши кооператори 12 000 агнета. Подразбира се, че и цената тогава е по-висока, така че всички да печелят.

Точно такъв комплексен подход води към по-голяма ефективност, повече печалби и работни места. Това е целта ни, но просто едни го правят на думи, а други - на дела, колкото и банално да звучи. Това работя вече 6 години, пътувам по 70 000-80 000 км на година в България, за да обикалям и да консултирам земеделци.

Шансът ни е да работим за себе си и да се кооперираме. Защото, когато имаме силно общество и силен бизнес не могат да ни притесняват политиците. /БГНЕС

--------------

Иван Камбуров, ръководител на направление „Финансиране на земеделци” в съвременен кооператив.