България се нуждае от ревизия на законите при задържане на мигранти, съветват експерти

България се нуждае от ревизия на законите и практиките при задържане на мигранти в центровете от затворен тип, включително на деца и хора от уязвимите групи.

Това сочат резултати от едногодишно проучване и доклад на фондация „Център за правна помощ – Глас в България”, предаде репортер на БГНЕС.

Проучването обхваща тенденциите и проблемите при процеса по задържане на мигранти в България за периода 2012 - 2016 г.

Диана Радославова, която е съосновател на „Център за правна помощ - „Глас в България“ и автор на финалния доклад заключи, че въз основа на доклада се предлагаме изписването на насоки за законовите основания за задържане, което ще улесни процеса. „Да се организират информационни сесии за чуждите граждани по време на задържането им. Има изключително формално предоставяне на превод, затова е нужно обучение на преводачите. Важно е да има присъствие на преводач постоянно и в домовете”, също предложи Радославова. Друга идея на фондацията е да се създадат алтернативни центрове, в които да се настаняват непридружени непълнолетни лица, да се въведе регулационен режим в дългосрочен план и краткосрочно миграционно задържане на чужденци без документи.

Според Радостина Павлова, която е ръководител на проекта и съавтор на финалния доклад, задържането на мигранти е сериозно ограничаване на свободите им. „Причината да направим такъв проект беше, че по наблюденията ни беше очевидно, че всеки о тях поне за малко е бил задържан в център от затворен тип. Това е нещо тревожно, поради ограничаване на правата, масовото задържане е и много скъпо начинание на държавата. Това представлява повторна травма, нанесена върху хората, което води до изживяване на неприятни емоции с дългосрочни последствия”, поясни Павлова.

Целта на проекта е била да се спомогне за установяване на практика по отношение на задържането по честен и прозрачен начин и във всеки случай да се преценява дали е уместно подобно задържане, а в дългосрочен план да се намали задържането в центровете, да се предлагат алтернативи на задържането. Бил е направен преглед на съдебната практика у нас, теренно изследване, включващо 40 интервюта с лица, които са задържани в момента в центровете и 31 интервюта с лица, които са били в миналото в тези центрове и сега са извън тях. Проведено е и събиране на статистика, анализ, били са проведени и интервюта със служители на МВР.

В края на лятото-есента на 2015 г. се наблюдава голямо увеличаване на хората, заловени от полицаите ни на влизане, излизане и във вътрешността на страната. Главната граница, от където влизат е Турция, изходът е границата със Сърбия. Във вътрешността мигрантите се насочват основно към София.

От юли до август 2015 г. настанените в центровете са 4400, през септември достигат почти 3000. През април 2016 г. е имало 1394 заловени мигранти. Половината от заловените от Афганистан, по-малко са сирийците, които са 14% и 27% са иракчаните. Това са т.нар., хора, незаконно влизащи в България. В началото на 2013 г. около 7400 лица са били настанени в центрове. За цялата 2015 г. задържаните са били близо 12 000. През 2015 задържаните деца-мигранти са били 2523. Друга тенденция е, че хора от Афганистан преобладават в центровете в София. Тревожна е дължината на престоя в центровете, но към момента се наблюдава нейно намаляване.

В процеса на проекта са били разгледани 500 дела, половината от Хасковски административен съд, като много малко от делата се обжалват. Съдебната практика е по-скоро към продължаване на задържането. В СГС са много разнородни делата, докато в Хасковски административен съд има ясна тенденция за масово задържане на хора от Мароко, Алжир и Тунис. Най-честите законови причини от съда за задържане в центровете са неустановена самоличност, възпрепятства изпълнение на заповед за депортация и риск от укриване. /БГНЕС