Иван Николов: Спомените от ужаса и кланетата на 15-16 май 1917 г. и до днес живеят в Босилеградско

Преди 100 години, на 15-16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край
Преди 100 години, на 15-16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край / БГНЕС

Спомените от ужаса и кланетата на 15-16 май 1917 г. и до днес живеят в Босилеградско. Това заяви днес Иван Николов, български поет, публицист и общественик, председател на българския Културно-информационен център "Босилеград" на брифинг по повод 100 г. от погрома и клането в Босилеградско, предаде репортер на БГНЕС.

Заедно с Иван Николов бяха представители на граждански комитет „Западни покрайнини”, на Културно-информационния център на българите в Босилеград, от сдружение „Глас”-Босилеград - Александър Димитров, председател, авторът на книгата „Погромът в Босилеградско” Ангел Джонев, правозащитникът и журналист Зденка Тодорова и др. Бяха представени поредица от събития в памет на жертвите и за отбелязване на годишнината от това трагично историческо събитие - в София, Босилеград и Кюстендил.

Преди 100 години, на 15-16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край, което е характеризирано като военно престъпление. Първоначално паравоенното формирование атакува жп линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както и бежанци от Македония. След това около 200-250 четници предвождани от Печанац проникват в довоенните предели на Царство България. Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през селата Горна Любата и Долна Любата. В двете села са заклани и разстреляни 25 души, сред тях и деца. Изнасилени са и няколко жени. Част от жертвите са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячкосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожава се движимо и недвижимо имущество. Достигайки Босилеград, четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убити са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си, защото другите са предупредени да избягат. След това четниците се насочват към селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречилите се на пътя им селяни, палят се много къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават пъкленото си дело. Българските военни части реагират бавно, отпор дават въоръжени местни селяни. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят във вътрешността на Сърбия.

В резултат на този разбойнически поход са убити 32 души, изгорени 2 деца, унищожено е имуществото на 317 домакинства.

На Босилеград му върви да бъде атакуван периодично от западния съсед, посочи Ангел Джонев. Много хора при тази трагедия се лишават от живота си, продължи той.

Една от целите на тази терористична акция е да се произведе силен психологически ефект, заяви Иван Николов от Босилеград. Спомените от този ужас и до днес живеят в Босилеградско, но някои се опитват да оправдаят клането с отмъщение за българските акции. Има и сега публикации, които се тиражират и конференции в Сърбия, на които се прави опит да се неглижира и оправдае трагедията, на които има стремеж да се измести фокуса на събитието, подчерта Николов. Няма как да се отнесем сериозно към техните твърдения, защото историята почива на документи, на точни факти и добросъвестни историци. Нас не ни трябват спекулативните факти и теории за случилото се, каза той. Всичко това се оправдава и до ден днешен, заради т.нар. „престъпления на българската армия”.

За съжаление, българската наука още не се е произнесла за кланетата в Босилеградско, няма в България все още и паметен знак за жертвите, отбеляза Николов. Ние сме длъжни да направим изводите, за да обясним генезиса на днешните проблеми, за да не правим грешките от миналото, смята той. И ние, и сърбите сме губещи в двете световни войни, защото, оказва се в този случай, разликата между победители и победени е твърде условна, продължи Николов.

Трябва да почетем жертвите с конкретни имена днес, с документи и факти, като път за помирение, каза той. За това не трябва специален паметник, вече има такъв, където са погребани българи и сърби, където съвременниците да сведат глави. Много по-трудно е, обаче, да се получи покаянието за случилото се , за да се поставят българо-сръбските отношения на нова основа, добави Николов.

Престоят паметни панахиди, кръгли маси, възпоменателни вечери и прочит на важните исторически събития, противопоставяли българския и сръбския народ.

От графика на тези събития се вижда, че на 14 май т.г. от 11 часа ще има заупокойна панихида за избитите българи в катедралния храм „Света Неделя” и поклонение пред гроба на Екзарх Йосиф. В 12.30 часа – полагане на венец пред Паметника на Незнайния войн - с почит към всички българи от Западните покрайнини. На 15 май в Босилеград - поклонение на гробището на с. Долна Любата, където са погребани първите жертви. Ще има и възпоменателна кръгла маса в Културно-информационния център на българите в Западните покрайнини- Босилеград. А на 16 май в Кюстендил от 16 часа ще има заупокойна панихида за избитите българи в централната градска църква „Успение Богородично”, в 16.30 часа - траурно шествие до паметника 13 Рилски полк, в който са служили и босилеградски българи, а от 17 часа - възпоменателна вечер в музеен комплекс „Килийно училище”. /БГНЕС