“Не сте сами” или как каузата за освобождаването на медиците ни от Либия обедини българите

Днес се навършват 10 г. от освобождаването на българските медици, които прекараха повече от 8 години в либийски затвори.

Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 година и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Обвинението към тях през 2000 година бе за умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията. Имаше и други обвинения към тях , но страданията, които изтърпяха в търсене на истината и справедливостта бяха не само тяхна драма.

Българският народ успя да застане единен зад тяхната кауза и независимо от някои разколебани гласове даде решаваща подкрепа за сънародниците си, изпаднали в беда.

Спомняме си края на зимата на 2007 г., когато студентите от Софийски университет готвеха своя голям протест пред либийското посолство в София. В Студентски съвет тогава работеха енергични млади хора и идеите им бяха много. След спорове и борба на аргументи до късните часове пред последните дни в първата половина на февруари 2007 г. те решиха как да протестират без да предизвикват раздразнението на либийските власти. Идеята им беше да положат 400 рози, които да символизират трагедията на заразените със СПИН около 400 либийски деца и всяка роза да увият в писмо, което да започва с думите: „Скъпо либийско дете, ти си колкото ценно за родителите си, толкова и за нас, защото никой няма право да помрачава твоето детство, твоя живот…”

Решиха от едната страна текста да бъде на български, а от другата страна – на арабски. Така искаха топлите им думи да бъдат предадени на родителите на всяко едно от пострадалите деца и да изразят своята човешка съпричастност към тях. Направиха го, намериха преводач, осигуриха цветята, но заедно с това готвеха и протеста в деня на 8-та годишнина от ареста на сестрите. Докараха голяма платформа пред либийското посолство и след като поднесоха цветята с посланията започнаха своя зареден с много емоции протест. Преди това журналисти им помогнаха да направят клип за общата им кауза, който освен по една от ТВ, се въртеше цяла седмица предварително и по екраните на метрото. За лоша участ в този ден имаше стачка на таксиметровите шофьори, но стотици студенти успяха да стигнат пред посолството. В същото време пред храма „Св. Александър Невски” се подготвяше големият протест, с много средства и помощ от държавата по същия повод. Но чуждестранните журналисти предпочетоха да дойдат на събитието на студентите, защото бе организирано с минимални средства, но с много силен морален заряд, който отекна в словата на младите хора, произнесени от платформата.

"Интернешънъл Хералд трибюн" изрично написа в деня на 8-мата годишнина от ареста на сестрите за шествието и протеста на студентите, които оставиха 400 рози с послание и на арабски език "Скъпи деца, вие не сте сами" за всяко от заразените със СПИН либийски деца.

А в. "Дер Щандарт" писа: „ В центъра на София се събраха повече от 20 000 души, за да изразят солидарността си към съдбата на осъдените на смърт медици. Точно в 12.00 часа стотици линейки в София пуснаха сирените си, а медицински работници излязоха по улиците. Масовото шествие, преминало по централните софийски улици, завърши в следобедните часове на деня пред храм-паметника "Св. Александър Невски" с обща молитва и изчитането на текст от шест деца. Малко след това бяха пуснати и шест бели гълъба, символизиращи осъдените на смърт медици”.

За протестите, молебените, десетки хилядите запалени свещички писаха почти всички световни медии. Гласът на българите бе чут, той бе и зад всеки един от нашите обречени медици, даде им сила и кураж.

Единението на българския народ в началото на 2007 г., оказва се – месеци преди те да бъдат освободени, бе решаващо. Независимо от различните версии, изповеди и признания за помощ отвън. Да, тя бе факт, но българите показаха в мащаб, невиждан в онези години, на какво са способни, когато вярват в една кауза и когато се борят заедно. /БГНЕС