Изложбата „Първите книжари на столицата” в Столичната библиотека

Документална изложба „Първите книжари на столицата – носители на европейски традиции и национален дух” представя Столична библиотека. Изложбата представя първите книжари, печатари и издатели, работили в София от Освобождението до началото на XX в., предаде репортер на БГНЕС.

Ана Анастасова, началник-сектор "Краезнание и книжовно наследство”, обясни, че са изработили изложбата и по повод празника на София, който ще отбележим на 17 септември.

След обявяването й за столица в София се създават важни държавни, обществени, културни и образователни институции. През този период в София се съсредоточава и книжовното дело, формират се издателските традиции. Младите софийски книжари се учат от най-изтъкнатите първи български издатели – Хр. Г. Данов, Драган Манчов, Игнатов или получават образованието си в чужбина. Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години – „да сме равни на европейската култура”.

В изложбата са показани книги и периодика от фонда на Столична библиотека – първи издания на български автори – „Бай Ганьо” на Ал. Константинов (1885), „Под игото” (1894), „Драски и шарки” (1896) на Ив. Вазов, „Писма от Рим” на Константин Величков (1889). Образци на книгопечатането и оформлението за този период – „Съчинения” на Хр. Ботев (1888), „Дяконът Левски” на Ст. Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели – „Ифигения в Таврида” на Гьоте (1894), „Макбет” на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер Стоун (1898).

В Столична библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София – „Българска илюстрация”, „Периодическо списание”, „Сборник народни умотворения”. Показваме и образци от многобройните официални издания като Търновска конституция, Наказателен закон, различни разпоредби, както и проектозакони с личните бележки на д-р Константин Стоилов. /БГНЕС