Стендов моделизъм - хоби, което учи на търпение

Стендовият моделизъм е преди всичко едно хоби, което дава на човек свобода да изрази себе си като прави модел, който не се движи, не лети, но е точно копие на истински модел. Това хоби със сигурност учи на търпение.

Така описват стендовия моделизъм хората, които са избрали да се занимават с него - да изработват мащабно умалени модели. Част от тях показват своите модели във ВТУ "Тодор Каблешков", където клуб "Стендов Моделизъм България" организира Тринадесета открита изложба-конкурс за стендови модели, предаде репортер на БГНЕС.

Тук могат да се видят статични модели на транспортна техника, на военна – има танкове, самолети, изтребители… Тук бяха поканени моделисти, симпатизанти на хобито и просто ентусиасти да участват със свои модели.

„Целта ни е да съберем повече хора, да запалим повече хора за хобито“, каза Веселин Найденов зам.-председател на клуба и добави, че идват и много от техните приятели извън България. Миналата година моделите са били към 250, а тази година Найденов е уверен, че ще ги надминат. Имат основни категории – авиация, бронетехника в различни мащаби, но всяка година има и специална тема – основна за изложбата. Сега тя е Виетнамската война, макар да няма конкретен повод, за да я изберат. „Но като машини, участвали от двете страни - те са много интересни, иновативни за времето си. Имат и интересни камуфлажи, затова и избрахме темата да бъде Виетнам“, отбеляза зам.-председателят на клуб "Стендов Моделизъм България".

Трудно е да се каже колко са българите, за които са избрали  изработването на умалени съществуващи (или не) машини.
Трудно е да се каже колко са българите, за които са избрали изработването на умалени съществуващи (или не) машини. / БГНЕС

Имат и редовни теми – балканска техника и българска техника. Веселин Найденов разказа, че доста хора са запалени по българските самолети, затова има и немалко модели на тях - и военни, и цивилни. Така тук може да се видят прекрасни модели МиГ 29 и Су 25, които са на въоръжение и в момента в армията ни.

Трудно е да се каже колко са българите, за които са избрали изработването на умалени съществуващи (или не) машини. Найденов отбеляза, че много са тези, които правят в къщи, но с течение на годините все повече хора се запалват и имат желание да се занимават с него.

Веселин Найденов също прави модели в по-малки мащаби. Той е инженер и за него е интересен всякакъв вид машина, независимо дали е самолет, автомобил, влак. „Интересно ми е да ги сглобявам“, не крие той, но не му е лесно да посочи най-трудния модел, които е правел. „Правел съм модели на какво ли не - от подводници до космически кораби. Може би най-трудният ми модел беше една диорама на къща, ударена от бомба“, все пак пресметна мъжът. Диорами или представяне на някаква сцени например, с машини, със сгради и т. н. също има на изложбата.

Тринадесета изложба-конкурс за стендови модели.
Тринадесета изложба-конкурс за стендови модели. / БГНЕС

От близо 10 години със стендов моделизъм се занимава Александър Крантев. „Като дете винаги съм искал това да правя. За съжаление нямах възможност като дете, но сега имам и наваксвам“, каза той с усмивка. Да прави умалени модели е неговото хоби, защото обича да прави неща с ръцете си и обича да ги изпипва. Всеки модел отнема различно време - един може да се направи например за един следобед, но друг може да отнеме година или повече. Като семеен човек с две деца, той прави моделите сутрин рано и късно вечер когато всички спят. Александър Крантев сподели и че правенето на умалени модели е малко като медитация. Всеки проект, с който се е захванал има своите предизвикателства, които са различни тази година. Например, за него най-трудното нещо, което е правил, е било една кола. Това му отнема около 5 месеца.

„Това хоби със сигурност учи на търпение. Ако нямаш търпение да се занимаваш с това, хобито не е за тебе най-общо казано. Със сигурност имаш нужда от търпение, но човек се учи и възпитава това качество в себе си“, подчерта още Александър Крантев. /БГНЕС