Доц. Веселин Тепавичаров: Ние българите обичаме да почитаме езическите празници

И в двата празника – Св. Трифон и Св. Валентин има особена обредност, която е наслоила разнородни религиозни виждания и исторически пластове. В българската традиция най-често се почитат езическите празници. Ние българите празнуваме по начин, който съчетава синкретично всичко, абсорбирано от историята.

Това каза в интервю за БГНЕС Веселин Тепавичаров, доц., д-р на науките, свързани с културата и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“.

Нашият народен календар според класическата етнографска наука се състои от два пласта – езически и християнски. Но при честването на Трифон Зарезан и на Св. Валентин става въпрос за три пласта, тъй като има и съвременни постмодерни напластявания.

Знае се много добре, че денят на виното, зарязването на лозята идва от древния гръцки свят. Това са Дионисиеви празници, които се свързват с правенето и пиенето на виното и с гуляите. Но по-късно, когато тук се настанява християнската църква, и особено след реформата на Константин Велики, християнството е обявено за монополна религия в Римската империя, а по-късно във Византия християнската църква се е опитала най-напред да отстрани езичеството – това, което наследява. Но това е било изключително трудно и затова в крайна сметка се получава така, че християнството се наслагва върху езическия пласт. А езическият пласт е с най-солидно присъствие в съвременния български календар. По тази причина Св. Трифон „се настанява“ в този пласт по линия на православието, но това съвсем не означава, че езическите обреди са изчезнали. Напротив, те не изчезват, те просто се интегрират в християнския календар.

Като говорим за третия пласт – постмодерния пласт, трябва да кажем, че тази постмодерност също слага своя отпечатък върху календара. Както Св. Валентин, както и Вси светии - това са иновации, които все по-упорито „се настаняват“ в българската календарна система. Това са иновации, свързани с глобализацията и най-вече, свързани с решенията на по-младите хора. Питал съм мои студенти – защо избирате св. Валентин, те отговарят, че в нашия календар няма ден на влюбените. Ето затова празнуват Св. Валентин.

Към тези нови иновации, трябва да сметнем и това, че в самото православие, не е характерно да се празнуват именните дни. Те се празнуват като дни на светците, а в нашата календарна обредност се празнуват като дни на хората, които носят тези имена. Можем да кажем – в календарната система на България има три пласта. Но пак подчертавам – най-сложният, с най-голямо присъствие е езическият пласт. Защото той е свързан преди всичко с поминъка на хората.

Трифон Зарезан – по традиция се празнува три дни. Първият ден е денят на Св. Трифон, вторият – на Св. Богородица /тъй като тя на 40-ия ден е завела младенеца на молитва/ и третият ден е на св. Симеон, който се свързва с деня на майките и децата, които имат някакъв белег /ако децата или майките извършват нещо, което е табу, те ще получат някакъв белег/.

Иначе е утвърдена обредната система. На 1 февруари всяка жена трябва да стане, да замеси пита и да изпече хляб, като върху хляба се правят украшения, най-вече с тлъсти гроздове, за да има берекет. В нашата обредна система всичко е свързано с берекета или с предпазни действия, които да защитят реколтата от външни посегателства - било то природни стихии, или мишки, лалугери, насекоми, които могат да навредят. Освен това тя изпича една кокошка. Рано сутринта преди пладне лозарите вземат тези неща и първите три стръка, които ще се зарежат, трябва да се полеят с вино. Това означава, че ще има берекет. След това се извършва истинската работа, а след това настъпва веселата част, тъй като за да има берекет, трябва да се полее. Избира се цар на лозарите. Много се пие, което е знак, че през годината ще се роди повече. Царя го качват на каруца и го карат в селото, където празненствата продължават до късно вечер.

В различни райони на България Трифон Зарезан се използва да се плашат тези овощни дървета, които предната година не са родили. Домакинът на дърветата казва: „Ще те отрежа, ако не родиш и тази година“. Уж замахва с брадвата да плаши дървото, но се намират негови комшии, които казват: „Хайде, остави го, то сега ще роди“.

На други места пък Трифон Зарезан е свързан с предпазна обредност. Например в Монтанско, Видинско наричат тези дни Вълчи празници, като има поверия да се предпазят и хората, и реколтата от вълци.

Повечето от младите хора напоследък предпочитат да празнуват Свети Валентин. Това е разбираемо. Не можем да ги спрем. Има мнения, че тези иновации са вредни, тъй като нарушават нашия традиционен календар. Но животът си е живот – никой не може да спре онова, което животът си го иска.

Ние знаем, че Трифон Зарезан се е празнувал още от древните траки. Той е бил един от най-важните празници на древно тракийското и древно елинското население. Знаем също така, че виното и винопроизводството също съществува от древни времена. На много места това се е правело не със стопанска цел, а със свещена обредност, тъй като това е свързано с напиване, с дионисиевите вакханалии – това е обредно. Знаем, че в Средновековна България хан Крум е изкоренил лозята, но летописите казват и, че като дошъл византийският император в Плиска, раздал виното на своите войници. Това трябва да ни накара да се замислим дали заради пиянството хан Крум е поискал да се изкоренят лозята.

Вино се е пиело по българските земи още от дълбока древност. От кога е празникът, не можем да кажем. Ние знаем, че Св. Трифон е роден през 225 г. след Христа. Той се ражда във Фригия. Неговото име слагат да замести Дионисиевите вакханалии. Затова на много места му казват Трифон – пияницата, тъй като се свързва с пиенето. Това липсва в календара на църквата, но тя - ще не ще, го е приела.

Като говорим за третия пласт на обредността и на традицията, можем да дадем пример със Св. Георги – деня на овчаря. Но там „са се наместили“ и военните. Те са търсили защитата на светеца. Банкерите пък са потърсили защитата на св. Николай, който е защитник на рибарите. Въобще съвременността навсякъде се е наместила по някакъв начин, но, слава Богу тя не е успяла да измести автентичното. Затова ние днес празнуваме нашите празници по начин, който съчетава синкретично всичко, абсорбирано от историята. /БГНЕС