Днес отбелязваме 100 години от смъртта на Панайот Хитов

Днес отбелязваме 100 години от смъртта на Панайот Хитов. Български легендарен хайдутин, националреволюционер и четнически войвода Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе.

Погребан в градските гробища, а през 1978 година, тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните останки на много известно революционери, борили се за свободата на България.

Панайот Хитов е роден в град Сливен. На 28 години става хайдутин, а през 1867 г. е избран за главен войвода на българските чети. Начело на една от тях със знаменосец Васил Левски обхожда Стара планина и стига в Белград, където участва в организирането на Втората българска легия.

През 1876 г. ръководи 350 български доброволци в Сръбско-турската война. След Освобождението се установява в град Русе и работи в администрацията. През 1885 г. е начело на съединистката акция в Сливен.

Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на Апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Към 1900 година е член на местното македонско дружество.

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество./БГНЕС