Приемните семейства не са родители, а осигуряват грижа от името на държавата

От 01.12.2015 г. по ОП РЧР стартира проект „Приеми ме 2015" с конкретен бенефициент Агенция за социално подпомагане (АСП). Проектът съдържа иновативен елемент по отношение на подкрепата, насочена към развитие на „специализирана приемна грижа" за деца с увреждания; деца, жертви на насилие или трафик; деца, непридружени бежанци; както и мерки, насочени към повишаване на качеството на приемната грижа чрез осъществяване на периодичен и текущ мониторинг, извършван от екип от координатори по мониториране на качеството на услугата. Това заявява министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в отговор на депутатски въпрос за нарушения по програмата „Приеми ме 2015", предаде репортер на БГНЕС.

Специален фокус е поставен и върху настаняването в приемни семейства на деца до 3-годишна възраст. С проекта е предвиден иновативен модел на взаимодействие, особено по отношение на планирането и предоставянето на социалната услуга „приемна грижа" по децентрализиран начин чрез ясно разпределение на отговорностите и с активното участие на неправителствени организации на всички етапи по изпълнение на проектните дейности.

По отношение на изразяваната позиция, че изпълняваната политика за закрила на детето приоритизира приемните семейства за сметка на биологичните родители, следва да се отбележи, че съпоставянето на тези две съществено различаващи се групи е неоснователно. Действително, в чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е уреден ангажиментът на държавата да подпомага семействата с деца, но именно съгласно същия текст, както и на основание чл. 125 от Семейния кодекс (СК), родителите са носители на задължението и отговорността за отглеждане и възпитание на собствените си деца. Те са носители на родителски права и задължения, уредени в СК, докато правата и задълженията на приемните семейства са уредени основно в Закона за закрила на детето. Съгласно СК приемните родители са лица, полагащи грижа, без да са носители на родителски права и задължения. За разлика от тях, биологичните родители притежават целия спектър от права по отношение на своите деца, включително и по въпросите от здравен, образователен, имуществен и друг характер. Точно биологичната връзка между родители и деца, съответно отношенията по произход, обуславят смисъла на горецитираните разпоредби. Както вече отбелязах и независимо, че и двете категории лица се определят като „родители", техните права и задължения по отношение на децата, за които полагат грижи, са нормативно уредени по коренно различен начин. В единия случай е налице семейно правна връзка между роднини по произход по смисъла на СК, а в другия случай - мярка за закрила, която се прилага спрямо дете в риск, за което временно не е възможно отглеждането в биологичното му семейство. В този смисъл, фактически необосновано е да се търси равенство на правата и задълженията, които имат родителите от една страна и приемните семейства от друга, защото двете групи лица са несъпоставими. Още повече, съществува разлика в характера на връзката, по силата на която биологичните родители и приемните семейства осъществяват грижи за децата. При родителите това е връзка по произход, т.е. специфично лично качество на лицата, а при приемното семейство не е налице връзка по произход, а задължение, породено от договор - такъв по чл. 27, ал. 5 и/или по чл. 31, ал. 4 от Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 57а от Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето. При така действащото законодателство съпрузите или лицето от приемно семейство не са носители на родителски права и задължения, т. е. при тях не е налице и не се създава връзка по произход. Нещо повече, по същността на изпълняваните от тях функции, приемните родители осигуряват грижа от името на държавата. Следва да се има предвид, че когато едно дете е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство, въз основа на сключен договор за услуга, приемното семейство получава възнаграждение, в размер, определен в чл. 57в от ППЗЗД. Тези парични средства се предоставят именно на основание създалата се с подписването на договора правна връзка между възложителя - доставчика на социалната услуга „приемна грижа" и изпълнителя - „професионалното приемно семейство", като възнаграждение получават само професионалните приемни семейства, но не и доброволните. Следва отново да се подчертае, че приемните семейства не са родители, нямат родителски права и задължения по отношение на детето.

По отношение на въпроса за броя на сигналите за наличие на натиск от страна на социалните работници върху самотни майки, такива сигнали няма регистрирани нито в МТСП, нито в Агенцията за социално подпомагане, категоричен е Петков.

Относно степента на усвояването на средствата по проект „Приеми ме 2015", финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" и разпределението на тези средства, информирам, че практически целият бюджет на проекта е предвиден за покриване на всички разходи по предоставянето на услугата по приемна грижа до приключване на същия. В допълнение, съгласно т.4,\чл.7 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални" правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, десет процента от общия бюджет, а именно сума в размер на 4 099 083, 84 лв. е предвидена за разходите за управление на проекта, свързани с екипа по организацията и управлението му, състоящ се от служители на бенефициента, който го изпълнява - Агенция за социално подпомагане, управленските екипи в общините- партньори по проекта и областните екипи в общините-областни градове, подчертава министърът. Той добавя, че към настоящия момент реално усвоените средства по проекта са 50 838 289, 36 лв. Останалите средства ще бъдат усвоени поетапно до неговото приключване, като към момента Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" не е идентифицирал закъснения или рискове в управлението на този проект.

Във връзка с въпроса относно начина на реализация на контрол върху изпълнението на проекта, информирам, че контролът се осъществява на няколко нива. На първо място, от страна на бенефициента Агенция за социално подпомагане, осъществяването на контрол върху изпълнението се основава на създадена организация за управление и реализиране на проекта чрез прилагане на междуинституционално взаимодействие и активно партньорство централна власт-община и община-неправителствена организация. Затова са изградени управленски екипи от представители на централната власт - Национален екип за организация и управление (НЕОУ) и управленски екипи на местно ниво - екип за управление на проекта в общини- партньори и областен екип за управление на проекта в общините-областни градове. На второ място, управленска отговорност за реализиране на проекта чрез планиране, организиране, контролиране, координиране и отчитане пред конкретния бенефициент има всяка община-партньор. Съответните ангажименти и обхватът на управленската отговорност на всяка община са разписани в партньорско споразумение. Координаторите по организация и управление, извършват текущ мониторинг чрез информационна връзка и периодичен - чрез посещения на областно ниво по предварително изготвен график. Мониторингът включва: обмен на информация с екипите, наблюдение на място, анализ на прогреса и ефективността на проекта като иновативна форма на междуинституционално взаимодействие. Мониторинг се извършва и в случай на идентифициран проблем. Контролът по спазването на регламентираните процедури и стандарти относно предоставяната от доставчика социална услуга се осъществява от сформирания от координатори по мониториране предоставянето на услугата екип, който извършва контрол на цялостния обхват на услугата. Това осигурява проследяване спазването на утвърдените процедури и качеството на предоставяната приемна грижа на национално, областно и общинско ниво. Съвкупността от действия в посока мониториране качеството на предоставяне на услугата на национално ниво изисква наблюдение по изпълнението на дейностите в различните етапи, заявява социалният министър.

Той подчертава още, че проект „Приеми ме 2015" е един от най-успешните инструменти на Министерството на труда и социалната политика в осъществяването на политиката по закрила на деца в риск и начинът на реализацията му е оценен позитивно от службите на Европейската комисия. /БГНЕС