Малина Крумова: Градските проблеми трябва да се решават комплексно, а не самостоятелно

Малина Крумова: Градските проблеми трябва да се решават комплексно, а не самостоятелно
Малина Крумова: Градските проблеми трябва да се решават комплексно, а не самостоятелно / БГНЕС

Устойчивото градско развитие набира сила като комплексен подход за решаването на проблемите в градовете, които са специфични с това, че в тях са концентрирани много хора. Проблемите трябва да се разглеждат комплексно, а не самостоятелно. Затова е все повече важно да разглеждаме градовете като системи, така че да може да решаваме транспортни проблеми, екологични, проблеми свързани с естетиката, със социалното развитие и личностното изграждане на всеки един от нас. Това каза по време на международната конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова, предаде репортер на БГНЕС.

„За в бъдеще посоката е към все по-умни градове – автоматизация интелигентни градове. Иновациите в посока градското развитие са все по-важни, но също така и традиционните неща като обновяване на жилищния фонд, енергийната ефективност, намаляване на енергийната зависимост на градовете, които потребяват много енергия с икономическите си дейности и нормалните си условия за живот“, допълни Крумова.

На въпрос на БГНЕС дали трябва да се мисли механизъм, по който огромната концентрация на хора в София да се намали, Крумова подчерта, че никой не може да ни наложи къде да живеем, а трябва да се работи в посока крайградските райони и градовете от страната да станат привлекателни за хората.

„Забелязват се тенденции, особено млади семейства с малки деца, които търсят по-спокоен начин на живот, по-сигурен начин на живот да търсят своето развитие в по-малките населени места. Не можем да спрем притегателната сила на големите градски ареалии. Интересното ще бъде дали ще успеем да ги направим такива, че едновременно да са удобни за живот и за икономическо развитие, т.е. за личностно развитие - професионално, културно и всякакво друго“, добави още тя.

Във връзка с това стана ясно още, че през 2030 г. трима от всеки пет души ще живеят в градовете, а населението в гетата ще скочи до 2 млрд. души в световен мащаб. Според националния директор на Habitat for Humanity Bulgaria Минчо Бенов причината за тази тенденция е търсенето на личностното благоденствие и реализирането на пазара на труда, което се случва в големите градове. Той изтъкна част от проблемите, пред които сме изправени като страна-членка на ЕС.

„Влошената достъпност на жилищата в големите градове. Всички знаем как се отразява вътрешната миграция на цените на жилищата в градовете, които са притегателен център за вътрешна миграция. Второ – пренаселеност и то не в определен град, а в семейните жилища. В България младите хора между 25 и 34 години, които още живеят с родителите си са 52.8%. Ние сме на второ място в ЕС. Преди нас е само Словакия с 56.6%“, акцентира Бенов.

Той подчерта, че по-плашещите проблеми са свързани с превръщането на градски квартали в гета и незаконното жилищно строителство в тях, както и липсата на достатъчно социални жилища.

Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в България заяви, че градовете искат да се учат един от друг и затова такива срещи като днешната, на която се обменя опит и се обсъждат проблеми са изключителни полезни.

Тя добави, че една от целите на Националното сдружението на общините е създаването на община, в която има чиста, сигурна и зелена среда, без престъпност, силна местна икономика с много възможности за работа и щадящо използване на ресурси, равен достъп до качествени публични услуги, социално-справедлива общност, община, в която уязвимите са защитени и няма дискриминация.

„За градските власти е важно да създаваме и изучаваме модерни тенденции в градското управление, които да ни позволят да отговорим на нарастващите очаквания на населението. Нашата цел като мениджъри на градовете трябва да бъде да променим възприемането за тях не като източник на проблеми, а като места с потенциал. Последният доклад за състоянието на Европейските градове показва, че градовете в Европа са два пъти по-гъсто население от тези в Северна Америка. Нашите градове и по-специално столицата расте по-бързо в сравнение с държаните като цяло“, коментира Георгиева.

Форумът ще продължи и на 29 май, а част от темите, които ще бъдат дискутирани по време на втория ден, включват иновативните подходи за териториални планиране, възможностите за финансиране на предизвикателствата пред градската среда и иновационните дейности в градовете.

Международната конференция „Устойчиви градове: Нови предизвикателства и възможности пред общините“ е под патронажа на президента на Република България Румен Радев и е подкрепена от Посолството на Кралство Нидерландия в България, Националното сдружение на общините в България, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Коалиция за подобряване на жилищните условия „Достоен дом“, институции, общини и НПО. /БГНЕС