Христо Казанджиев: „Турски поток“ през България ще остане едно добро пожелание

Посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Русия беше доста неопределено във връзка с енергийните проекти не поради друга причина, а поради това, че това, което се е коментирало с президента Владимир Путин е известно от много месеци, уточнено е и е ясно.

Това посещение е свързано с предишното посещение при Путин на нашия президент Румен Радев, където той спомена за идеята си за реанимиране на „Южен поток“ - България с новия проект „Балкански поток“. В резюме след коментарите и изказванията се изясни, че такава дискусия не е имало, по думите на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. И ако е имало някаква дискусия, тя е била мимолетна. В крайна сметка това, което се знае към настоящия момент е, че реализацията на „Турски поток“ продължава да се осъществява в обема една тръба с капацитет 15,73 милиарда куб.м. Вариант за преминаване през България се обсъжда.

Самият министър на енергетиката Теменужка Петкова спомена, че тепърва ще се водят някакви разговори, но такива очевидно са водени от много дълго време. Не случайно беше подписана една пътна карта между България и „Газпром“ за развитието на българската газопреносна мрежа. Това се случи преди около година. Българското общество не беше запознато с тази пътна карта, но интензифицирането на проектите на „Булгартрансгаз“ за увеличаване на капацитета на газопровода, който транзитира природния газ за Турция или от Турция към България. Т.е. газопроводът за Турция беше удвоен, което се прави с цел увеличаване на капацитета на природния газ от Турция към България и през България за някъде другаде, а не в обратна посока от България към Турция. Плановете се изпълняват в съзвучие с тази пътна карта, която е подписана и нищо повече от това няма да се реализира. Друг е въпросът дали изобщо ще има отклонение от „Турски поток“ през България за Сърбия и Унгария до Австрия в „Баумгартен“. Основание да считаме, че един такъв проект все повече се трансформира в една фикция е фактът, че е постигната договореност. Тя беше обявено по време на неотдавнашното посещение на федералния канцлер Ангела Меркел в Русия. Според нея Русия и лично президентът Путин е поел ангажимент да не намаляват повече транзита на руски природен газ през Украйна за Европейския съюз под нивата, които са към настоящия момент. Разбира се тук е включено отклонението на потока за Турция директно от Русия. Като че ли Москва вече е осъзнала липсата на икономическа логика, ефективност и здравомислие от прокарването на такъв газопровод - „Турски поток“ през България. Този проект ще остане като едно добро пожелание.

Страшното в случая е, че едно такова развитие ще доведе до значителни щети за България. Щети, изразяващи се преди всичко в намаляване на потоците „синьо гориво“ през България за Турция – около 12 милиарда куб.м. От там ще намалеят и приходите от транзитни такси. Има една възможност – доставките за Македония и Гърция отново да преминават през България, но как ще се реализира това е отделен въпрос. Рекапитулацията показва, че около 80% от транзита на руски природен газ през България за съседните страни ще намалее, от там ще секнат и приходите за България.

За тази негативна перспектива ние алармирахме много отдавна. Както се очертават събитията с липсата на действия от страна на българското правителство, на поредица от български правителства, една такава възможност се очертаваше като много вероятна и тя за съжаление е на път да се случи.

Анонсирането на втора тръба на „Турски поток“ е от самото начало на проекта. Но от тогава ситуацията драстично се промени. Декларацията на президента Путин, че един такъв газопровод ще се реализира само при 100% гаранции и ангажименти на ЕС и България беше повторена от Москва и при визитата на премиера Борисов в Русия. Това заедно с декларацията на президента Путин, че няма да се намалява транзита на „синьо гориво“ през Украйна говори, че проектът за втора тръба през България отива на заден план. От чисто политическа гледна точка ЕС едва ли би се ангажирал с каквито и да било гаранции относно „Балкански поток“ или „Турски поток“ през България. Една такава подкрепа ще влезе в драстично противоречие с политиката на Брюксел спрямо Киев и подкрепата за него.

Нещата за България драстично се промениха и то в негативен план. София трябва да започне да разсъждава по-креативно, да търси разумен изход от създалата се ситуация и да направи една по-реална преоценка за използването на възможностите на транзитната система. Трябва изцяло да преосмислим политиките си за пазара на природен газ в страната и движението на енергийните потоци. От дълго време се коментира фактът, че България е зависима от един-единствен източник и поради характера на отношенията България е в изключителна зависимост от този източник, включително и по отношение на възможност да оперира и да предостави услуги с националната си транзитна система.

Перспективите на страната ни в краткосрочен план са свързани първо с доставката на 1 милиард куб.м. газ от Азербайджан, които могат да бъдат доставени до България по съществуващата газопроводна мрежа. Втората краткосрочна и много реалистична възможност е свързана с доставката на природен газ и пренасочване на румънския природен газ от Черно море през България за Сърбия, Унгария и Австрия. Тук говорим за около 2 милиарда куб.м. По отношение на местния пазар най-реалистично и безболезнено са доставките на природен газ от Румъния за България.

В много дългосрочен план при много оптимистично развитие на сценариите България би могла да разчита на развитието на един Южен газов коридор през Турция за Европа, но това е малко вероятно, защото капацитетът на находището „Шах Дениз“ е ограничен по принцип до максималния капацитет от 10 милиарда куб.м. Това е крайно недостатъчен обем. Той все пак можеше да бъде транспортиран през българската газопреносна система, на по политически и геополитически причини България беше изолирана от възможността да бъде транзитираща страна. Въпреки това аз съм оптимистично настроен за промяна на движението на азерския природен газ директно през България, но за целта трябва да се направят сериозни инвестиции, които поне засега не са планирани.

Има много сценарии за доставките на природен газ. Един от тях, който е много перспективен, е свързан не само с доставките на американски шистов газ, но и на втечнен природен газ от целия свят след бързото изграждане на терминал за ВПГ на гръцкото егейско крайбрежие с потенциал за доставки за целия Балкански регион през Гърция и България. Това ще направи страната ни един разпределителен център за Македония, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова и т.н. Така през България ще се развие един Южен газов коридор, като източниците на газ ще бъдат от Азербайджан и Ирак през Турция, дай Боже един газопровод от Израел. Но в тази връзка трябва да се работи много систематично с едно дългосрочно планиране с активното съдействие на българското правителство и компании, което аз лично не наблюдавам от 20 години.

Българските правителства, българските енергийни компании свързани с природния газ, проявяват една престъпна инертност към развитието на този сектор. Като че ли се работи контрапродуктивно. Спомняме си газовата криза от 2009 г. от тогава до сега почти всички европейски страни постигнаха известна диверсификация, с изключение на България. Това говори, че има политическо съгласие между политическите сили България да бъде привързана към руската енергийна колесница и всякакви възможности за диверсификация на източниците да се торпилират. Това е в пълно съзвучие на рестриктивната политика на България към разработването на местните ресурси, особено на сушата. Трябва да приветстваме даването на лицензи за търсене на газ в дълбоко Черно море, но вероятността за открития там все повече и повече намаляват. На сушата има установени и доказани ресурси, които се възпрепятства тяхната разработка и съвсем съзнателно се блокира достъпа до алтернативни източници, каквито са шистовият газ и газът от въглищни пластове.

В момента на сушата бяха направени няколко много сериозни проучвания за шистов газ от района на т.нар. Етрополска свита между Враца и Ловец. Това е едни много голям район със значителни ресурси от порядъка на 100-130 милиарда куб.м. газ. Те бяха осъществени преди налагането на мораториума за сондажи. Декларира се търговско откритие, но то не беше признато от българските институции. Последва съдебен процес, но съдът потвърди решението на държавата. В момента имаме едно забранено за концесия за добив находище на сушата в зона, където не съществува опасност за замърсяване на подпочвените води, за нанасяне на сериозни екологични проблеми. Добивът тук ще доведе до огромни ползи за България с минимален риск.

Не мисля, че в Русия е имало каквато и да било полемика или дискусия по отношение на позиционирането на България и запазването на нейните позиции като газоразпределителен център. Перспективите намаляха драматично, поради една неразумна политика, прекалено големи очаквания и поради факта, че България не разработи собствения си потенциал от природен газ, за да претендира да бъде разпределителен център. Надеждата беше да се запази, като транзитираща страна, но „Турски поток“ промени този баланс на възможности драматично и необратимо.

Наблюдавайки цялата ситуация можем да заключим, че посещението на Борисов в Русия не беше продиктувано от необходимостта за обсъждането на енергийните проекти предмет на взаимен интерес. Първо, защото тези дискусии и решенията по тях са известни и определени от много дълго време. Второ, тези проекти вече се реализират по сценарии, които са набелязани много от отдавна. Така че мотивите за посещението на Борисов в Русия и лично при Путин са някакви други, но при всички случаи основната причина не е свързана с енергетиката и развитието на енергийните проекти в България. Този въпрос трябва да бъде изследван, за да се изясни каква е причината, заради която така скоропостижно премиерът Борисов направи тази визита. /БГНЕС

–––

Христо Казанджиев, енергиен експерт в Българския енергиен и минен форум. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.