Найден Тодоров: Проблемите на Софийската филхармония са като проблемите на обществото ни

Живеем във време, в което културата няма как да не се сблъсква с проблеми. Това се случва, защото обществото е станало потребителски настроено. Хората се интересуват от преки дивиденти, а културата носи дивиденти след 15-20 години. Това каза в интервю за БГНЕС директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров.

„Това е големият проблем като цяло, който рефлектира и върху нашата работа. Още в началото на 90-те години са започнати едни процеси, чиито резултати виждаме днес. Едно изключително агресивно общество и хора, които не могат да работят заедно, изгубили са усещането си за хармония с околния свят и трудно живеят спокойно. Затова Софийската филхармония днес страда от проблемите на цялото общество. Всички смятаме, че проблемите са в парите, но ако се замислим сериозно, проблемите не са в парите, защото се е случвало да живеем и с по-малко средства“, каза директорът.

Тодоров коментира, че тази тенденция не е само в България, но и по света. Затова според него работата на институти като Софийската филхармония е да се бори срещу тази тенденция и да се бори затова обществото отново да заживее в хармония. В тази посока аз работя за подобряването на условията на оркестрантите във филхармонията.

[b]Заплатата на един оркестрант вече започва от 1000 лева[/b]

Независимо, че заплатите са диференцирани, преди няколко месеца успях да вдигна възнагражденията на оркестрантите, заяви Найден Тодоров и обеща да продължи тази положителна тенденция. Директорът обясни, че най-високата заплата достига до 1600 лева като оркестрантите получават и бонуси за извънреден труд.

„Задачата на хора като мен е да се старая хората, с които работя, и за които отговарям да получават повече пари, но не като самоцел да получават повече пари. Целта ми с тази стъпка е да изчезне от живота им тази част с притесненията за утрешния ден, ще оцелеят ли утре, ще ги има ли утре, ще могат ли да си купят хляб, да не им се налага да работят на още 2-3 места. Когато говорим за Национална филхармония, това не е просто представителният оркестър на България, това е институтът, който съчетава в себе професионалисти, които са елитът на българското музикалното изкуство“, коментира директорът.

Той разкри двете страни на това да се издържаш с делегиран бюджет, като категорично се обяви срещу него.

„Всички се оплакват от делегирания бюджет, оплаквам се и аз. Това е едно от големите предизвикателства пред Софийската филхармония, но от друга страна, делегираният бюджет ни дава възможност, ако публиката ни харесва и посещава повече нашите събития, ние да получаваме по-добра субсидия от държавата, с която да живеем по-добре и да може да творим повече и да мислим по-малко затова как да оцелеем. Винаги съм повтарял, че хората могат да се стремят да оцелеят или да се стремят да се развиват, не може и двете. Ние се стремим да се развиваме“, заяви Тодоров.

Според него от последните почти 30 години е сбъркан моделът на мислене на българите, които само мислят как да оцелеят. Музикантът твърди, че ако всеки ден отиваме на работа с мисълта как да оцелеем и как да преживеем и този ден, то това не е живот. Призова хората да мечтаят, да се надяват и да се развиват, допълни още Тодоров. В помощ на това идват и многобройните концерти, които се изнасят в зала "България".

[b]Концертите с „вход свободен“ са убиец за изкуството[/b]

Макар че Софийската филхармония започна 2018 година с преходен излишък от близо два милиона и половина лева, които им осигуряват едно спокойствие, ние непрекъснато търсим различни варианти за финансиране на дейността ни, обясни директорът. Той допълни, че редовно кандидатстват по проекти и отбеляза, че повечето ги печелят. Според него обаче заложеният критерии за безплатна широка достъпност до изявите е в ущърб на творците.

„Проблемът при делегирания бюджет е, че ние не може да си позволяваме „вход свободен“, защото това за нас означава да нямаме заплати и да се върнем в изначално положение. Аз съм принципен противник на това да има концерти с такъв вход. Спечелихме един проект към фонд „Култура“, който е много интересен, а именно всеки понеделник представяме в камерна зала „България“ музиката на определена европейска държава. Условието на фонд „Култура“ беше това да е с „вход свободен“, за да е достъпно за всички. Наистина залата е пълна, но ние разчитаме на хората, които си купуват билети и то не от най-евтините. Това ни дава възможност да събираме средства, за да каним наистина големи изпълнители. Защото в противен случай трябва да се затворим в себе си, както се случи с много български състави в последните десетилетия“, разясни Тодоров.

Директорът на Софийската филхармония каза, че получава големи похвали за предстоящия юбилеен сезон, за който БГНЕС писа преди дни, но той е в резултат на това, че разполагат със средства, които си набавят от продажбата на билети.

„Една от целите, която ние имаме е да представяме най-доброто на публиката, което означава най-добрите произведения във възможно най-доброто изпълнение и с възможно най-известните изпълнители. По този начин нашата публика се чувства горда, че тя може да си позволи да види едни от най-големите изпълнители в световен мащаб в България, а не да се налага да ходи във Виена, Лондон или Париж“, подчерта Тодоров. Въпреки разцвета, който се наблюдава в последните години у нас, от 18 години международните му участия намаляват.

[b]От 2000 година намаляха участията на филхармонията в чужбина[/b]

До края на 20 в. филхармонията гостуваше къде ли не и представяше най-доброто от българската музика, разказа диригентът и допълва, че самият той е слушал във Виена Софийска филхармония през 90-те години, когато тя е акомпанирала на най-известните български певци в златната зала на „Музикферайн“. Това обаче рязко се променило през последните 20 години, твърди Тодоров.

„Филхармонията също се затвори и причините затова са финансови, но не само от наша страна, а и от страна на домакините. Точно това се стремя да се промени и ние отново да се отворим за света. Тази година бяхме в Брюксел. Подготвяме турне в Китай, а след година и половина готвим концерт във Виена. Водим преговори за концерти в най-големите културни центрове в Европа, защото хората по света са забравили какво представляват българските музиканти. Софийската филхармония трябва да представя българската култура по света“, категоричен е Найден Тодоров.

Той обясни, че след 2000 г. филхармонията е свирила в Австрия, Франция, Германия и Русия, но участията са били изключително малко на брой и се надява това да се промени. Тодоров обръща внимание на факта, че през последните 20 години музикантите и творците като цяло са изгубили пътя си и са допуснали да се превърнат в заспали будители, които в момента се събуждат.

[b]Все повече малки деца обичат класическата музика[/b]

В доказателство на думите си посочва, че освен концерти за големи, вече има програми и за деца като „Фортисимо“, а от миналата година Софийската филхармония има детски хор.

„Не вярвам, че всяко едно от тези деца ще задържи интереса си да участва в подобна формация, но вярвам, че присъствието на сцената в този детски филхармоничен хор им създава едно усещане за живота и към изкуството, което няма да ги напусне цял живот. След това те ще предадат това свое отношение към музиката си на своите деца. Вярвам, че по този начин ние ще успеем да създадем една лавина и това ще доведе до възвръщане не само на обичта към музиката, но и към хармонията в обществото. Нашата основна цел е повече хармония, по-малко агресия, дори изчезване на агресията. И това реално може да се случи, защото в детския хор ние ги учим да търсят какво ги обединява, а не какво ги разделя, учим ги как да работят заедно, как да бъдат заедно, как да дишат заедно, как да правят музика заедно. Възловата дума тук е заедно. Вярвам, че ако повече хора разберат това един ден ще преоткрием националния ни девиз „Съединението прави силата“, убеден е музикантът.

[b]Българите нямат външен враг, срещу когото да се борят, той е вътрешен[/b]

Това разбира Найден Тодоров от своя германски професор, който е гостувал у нас, когато диригентът го попитал какъв ни е проблемът и защо България не може да се оправи. Тогава чуждестранният гост му отговорил, че за разлика от Германия и Япония, които са се борили срещу външен враг, България е разрушена отвътре. Тя няма външен враг срещу когото българите да се обединят. В момента вие сте обединени срещу себе си, вие сте обединени в омразата си един към друг, предаде думите му Тодоров. Според него голямата грешка на обществото ни е, че непрекъснато търси причина да се дели, омаловажава работата на другите и най-лошото е, че сме изгубили способността си да разсъждаваме като една нация.

„Всеки един от нас казва писна ми, искам да се спася. Затова и толкова много хора емигрират от страната. Но те не разбират, че бъдеще няма да има докато ние се опитваме да се спасим по единично. Голямата драма се намира там, че самото спасение е ако всички се хванем заедно в ръце и кажем край. Това обаче ще отнеме повече от 15-20 години, а това е един голям процент от човешкия живот и повечето хора не желаят да жертват тази част от своя личен живот за една подобна кауза. Хората наричат себе си българи, но не се олицетворяват с България. И това е първото, което трябва да преодолеем. Трябва да се научим да се гордеем не само когато някой сънародник постигне успех“, заяви Тодоров.

От думите му става ясно, че преди всичко обаче първо трябва да простим грешките, които са допуснати до момента и да продължим заедно напред. Според него нямаме никакъв друг шанс да се спасим и да тръгнем обратно нагоре ако не започнем да търсим това, което ни обединява. /БГНЕС