Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите

Мария Славова от Юридически факултет, СУ Св. Климент Охридски“
Мария Славова от Юридически факултет, СУ Св. Климент Охридски“ / БГНЕС

Учителите трябва да могат да работят с компютри, за да приобщят децата към образованието. В момента учениците са изпреварили своите учители, затова последните трябва да наваксат в придобиването на дигитални умения. Това заяви в интервю за БГНЕС Мария Славова от Юридически факултет, СУ Св. Климент Охридски“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея:

БГНЕС: Какви са предизвикателствата пред държавните институции с оглед на новите предпоставки, които разкрива дигиталната икономика?

Проф. Мария Славова: Обикновено мислим, че не бихме могли да уреждаме отговорността на технологиите. Защото, логиката в правото е, че юридическата отговорност е на физическите лица, на създателите. Всъщност, става дума за една колективна отговорност на политиците, в частност на депутатите и на органите на изпълнителната власт, които трябва не просто да измислят ново законодателство – това е грешна постановка. Трябва да намерят онези текстове в действащото законодателство, защото повече закони не означава повече решения, които да отговорят на по-добрите възможности. Давам веднага една банална история като пример – административните услуги. Държавата иска и това е декларирано на равнище законодателна и изпълнителна власт – да облекчи гражданите. Това означава, че самата държава трябва да работи по-добре, по-ефективно като ограничи режимите на ограничение и създаде възможност на всички граждани, в рамките на техните възможности да решават собствените си проблеми. Старо като света, нарича се демокрация. Банално! Но дигиталната икономика създава действително огромни възможности това да се случи.

БГНЕС: Говорим за по-голям дебат на местно ниво ли?

Проф. Мария Славова: Говорим на първо място обсъждането на гражданските въпроси да става по начините, които предлага дигиталната икономика. Преди всичко на местно равнище, правилно сте разбрали, защото животът е на местно равнище. Там се създават благата, там хората управляват своя живот чрез местните избори, една школа за изборите за национален и европейски парламент.

БГНЕС: Теоретично звучи добре, но на практика какво предлага дигиталната икономика?

Проф. Мария Славова: На първо място да се образоват учителите, които да имат достатъчно умения да работят с компютри, а това е и на психологическа почва, да приобщават децата. Защото малките са изпреварили учителите. Ето, защо учителите са изправени пред предизвикателствата са изправени пред нелеката задача да наваксат това, с което децата ги водят. Там е коренът на решението на проблема. Бъдещето на дигиталната икономика е в образованието и в частност на образоването на учителите от детските градини до висшите училища

БГНЕС: Веднага идва въпросът за ресурса?

Проф. Мария Славова: Трябва да се мисли за средства в тази насока в републиканския бюджет, да се планират пари за посрещане на предизвикателствата на дигиталната икономика. Това е образование, култура, здравеопазване, социални грижи. Но преди всичко – обществени поръчки и държавна помощ.

БГНЕС: По време на ваше изказване, маркирахте, че българското правителство в законодателството е облекчено от провеждането на ненужни дебати. Европа има решенията, от нас се иска само транспонирането ли?

Проф. Мария Славова: Само транспонирането не е достатъчно, защото нашият манталитет е тежък. Ние сме доста индивидуалисти и в нашата глава трудно влиза европейската идея, трябва култура на участие. Но правителството е облекчено от това да ни убеждава в нещо, че е добро или не. Просто, защото се вижда. В една Словения, Хърватия, Швеция, Норвегия. Там се вижда как на държавата остава малкото работа да планира бюджета, където за хората е най-полезен. У нас няма нужда от политически дебат, решението е взето от Брюксел.

БГНЕС: Защо сякаш трябва да преоткриваме топлата вода във всяко нещо?

Проф. Мария Славова: И тук в правото говорим за манталитет, дори за въпрос на ниска правна култура или липса на юридическо съзнание. Ние предпочитаме сами да си решим проблемите. Знаете, правото се прилага под страх от санкция, а би трябвало да се прилага поради съгласие, че трябва решение, най-доброто за нас. Там имаме проблем.

БГНЕС: А същевременно имаме прекрасни юристи, не се ли получава нонсенс?

Проф. Мария Славова: Въобще не е нонсенс. Тези, които са добри – първо намират други сфери, най-често в частния сектор, не отиват в публичния. Там е много по-трудно. На държавата, в лицето на политиците, им е действително трудно. Ние не си уважаваме държавата, защото не се чувстваме част от нея. Ако всеки на своето място, свърши своята работа, няма нужда да се обвинява някой друг. Така е и в политиката. /БГНЕС