Петър Харалампиев: България прави много по-сериозна политика за българите зад граница

България вече прави много по-сериозна политика за българите зад граница. Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев.

„Основните инициативи, върху които агенцията работи, са в две направления. Едното направление са българските традиционни исторически общности зад граница – Македония, Западните покрайнини, Албания, Косово, Бесарабия, Банат и др. Второто направление са новите общности, които са възникнали след войните, както и след 1989 година. Вече има огромни общности и сред тях се създава ново поколение българчета“, разказа Петър Харалампиев.

Двете направления в работата са застъпени с различни типове дейности. За една година откакто е начело на агенцията, нейният председател отчита много новосъздадени български организации зад граница. В момента тяхната бройка е около 1050, а дейността им е много разнообразна. „Част от тях са с културно-просветна дейност. Това са организациите, които подпомагат и развиват Неделните училища. Други са с православна насоченост. Това са българските православни църкви, с които работим много добре. Има и много други организации, които се занимават с фолклор, както и със запазване на традициите и обичаите. Работим с българи и в т. нар. бизнес-клубове, има създадени няколко такива във Вашингтон (САЩ), Великобритания, Испания, дори в Македония“, посочи Харалампиев.

Служителите на агенцията работят върху много инициативи, но са особено горди с отбелязването на българския празник Баба Марта. На 1 март, точно 12.00 часа местно време, благодарение на създадена от агенцията организация, българи от цял свят са закичени с мартеница. „Това беше една уникална кампания. Събрахме спомоществователи, които дариха мартеници, организирахме транспорт. Благодарение на много родолюбиви българи направихме тази уникална инициатива“, отбеляза Петър Харалампиев.

Работата на институцията е сериозно фокусирана и върху подпомагането на българските училища зад граница, които искат да отговарят на специалните критерии на Министерство на образованието, за да се превърнат в Неделни училища. Много от тях нямат този потенциал, но веднага агенцията се намесва и им изпраща необходимите учебници, помагала и всички друго, което им е необходимо. Тъй като проблемите на българите зад граница са от най-различен характер, агенцията се стреми да поддържа добра комуникация и да работи в синхрон с много други държавни институции, сред които президентството, Министерство на външните работи, Министерство на образованието и много други. „Смея да твърдя, че откакто аз съм тук, агенцията работи по един нов подход – заедно с всички други институции да се постигат определени ефекти и национални политики“, категоричен е Петър Харалампиев, който отчита и добър синхрон с българските дипломатически представителства по места.

„Като пример за добра координация мога да дам Сърбия, където за първи път поставихме въпроса, че кметът на Босилеград работи против интересите на българското национално малцинство, независимо, че самият той е българин. Когато не се работи в интерес на нашенците там, нещата трябва да се казват. Успяхме с нашите дипломати там да изградим една обща позиция, която се разрасна и я прие цяла България“, подчерта още председателят на ДАБЧ.

От известно време агенцията издави и сборник, посветен на българите зад граница, в който могат да пишат всички. В него се публикуват както сериозни научни разработки, така и свободни публицистични текстове, които съдържат полезна информация за всички.

„Българите зад граница разбраха, че в диалог с държавата и помежду си могат да се постигнат много неща. В момента има невероятна активност на организациите. Те видяха, че България мисли за тях. Да – няма определен бюджет, който държавната агенция би могла да разходва за там, но ние подпомагаме логистично или намираме спонсори“, подчерта Харалампиев.

Ето защо от агенцията призовават за нов тип стратегия в тази област. „Всички казват, че има 1-2 млн. българи в чужбина. Какви 1-2 млн.? Нека всеки да погледне в семейството си и да каже дали всички негови роднини живеят в България. Ами – не. Няма българско семейство, чиито членове всички да живеят в България. Тъжните реалности са, че в чужбина се раждат повече българчета, отколкото в България. Българската държава има абсолютния ангажимент да ги поддържа тези хора. Техните родители са изучени в България от държавния бюджет и са получили добро образование, но са се реализирали в чужбина. Ние загубваме тях, загубваме техните деца и техните внуци. Губим един огромен човешки ресурс“, смята председателят ДАБЧ. /БГНЕС