“Това, което остава…“ – талантът на двама майстори на светлината

Талантливите майстори на светлината от Казанлък Георги Димов и Драгомир Запрянов, напуснали ли ни внезапно в късното лято на 1998-а, оживяха в оставените от тях бележити художествени фотографии, с изложба, наречена знаково „Това, което остава…“.

За Деня на пресвета Богородица, близки роднини и приятели, отварят семейните и личните си архиви в докосвания до опазените и до днес фото-художествени спомени, дело на Георги и Драго. Стотици лични и пробни снимки, фотоси, ленти и диапозитиви, са преровили братът на Георги, фотографът Стефан Димов и сестрата на Драго, художничката Ваня Запрянова. Тяхна е и селекцията за изложбата, подкрепена от Музея на фотографията в Казанлък, който е домакин и съорганизатор на съкровената за казанлъчани среща с изкуството на Гошо и Драго, както приятелите продължават да ги наричат с топлота и в невъзможна забрава. Организацията на изложбата обединява и усилията на колегите и приятелите на Гошо и Драго, повечето от фотографската група, известна под името „Казанлък – 85“.

Георги Димов е завършил единственото преди 1989 година специализирано училище за фотография в София, познато като Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“. Той е един от петимата основатели на Група „Казанлък – 85“, заедно с Желиян Николов, Александър Иванов, Бедрос Азинян и Мариян Димитров. Групата остава във фотографската българска история със смелите си художествени опити, които я определят като уникално и ново за времето си, явление. Георги е носител на множество награди, има участия в десетки фотографски форуми – конкурси, фестивали, Фото-ваканции, съвместни експозиции. Един от първите, запечатали уникалните археологически открития на д-р Георги Китов в Долината на тракийските царе от началото на 90-те години на 20-и век. Димов има реализирани и собствени запомнящи се изложби. Той е един от основателите на фото-студио „Вифор“ в Казанлък, което работи и до днес под ръководството на неговия брат Стефан.

Драгомир Запрянов е яркият млад художествен и фотографски талант на Казанлък, забелязан с творческите си решения още като ученик в местната Художествена гимназия. Драго експериментира, усъвършенства се професионално и продължава да работи неспирно и като студент в столичната Художествена академия. След дипломирането си, става част от екипа на „Вифор“. Завършил е „Промишлен дизайн“ в Художествената гимназия в Казанлък. Дипломира се със същата специалност и в Академията. Драгомир Запрянов е художник, фотограф, дизайнер, млад човек с многопластов артистичен талант. Той снима и проектира. Графичен дизайнер, пространствен оформител, дори илюстратор, Драго е и автор на проекти за книжни корици. Технически сръчен, Драго се впуска и в експерименти с художествените занаяти. Пее и в читалищния хор на „Искра“, ръководен от Петя Павлович.

Младият Запрянов оставя след себе си много снимки, рисунки, проекти. Има награди от младежки конкурси и национални професионални фотографски форуми, включително награда от „Фотограф на годината“. Записани са негови участия в дизайнерски изложби, както и публикации в специализирани фотографски издания. За него пише и списание „Фото“.

Драго и Гошо, въпреки ранното си прескачане в света - оттатък, са оставили своето ценно не само за Казанлък културно фотографско-художествено наследство. То впечатлява и днес. Впечатлява също, запазеното и до сега уважение, с което към тях продължават да се отнасят всички, които са имали професионални и лични – човешки срещи с двамата светлописци.

Някои от работите, включени в „Това, което остава…“ са познати на местната публика, но други, посетителите на изложбата в Музея на фотографията, ще видят за пръв път.

На откриването, да си спомнят своите именити приятели, се събраха десетки фотографи и художници, роднини и близки. /БГНЕС