Доц. д-р Емануел Мутафов е един от ръководителите на 3-годишен проект, проучващ стенописната програма на църкви в съвременна България от пър / БГНЕС
Придържането към корените и християнската традиция дава смисъл на нашата национална идентичност. Това каза в интервю за БГНЕС ръководителят на Института за изследване на изкуствата към БАН доц. д-р Емануел Мутафов.
Той е един от ръководителите на 3-годишен проект, в който са извършени научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България от първата половина на ΧΙΧ век. В проекта участва колектив от специалисти на Института за изследване на изкуствата при БАН и сътрудници от университети и музеи в страната, а резултатът от него е петкилограмовата книга „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“.
„Проектът беше свързан с много тежка и мащабна теренна работа – ходене по села и градове, за да се заснемат стенописите, тяхната обработка и чак тогава стигнахме до писането на текстове за всяка една от 52-те църкви, влезли в този обемен том. Разбира се, имаше и много сериозен период на подготвителна работа, извършен от колегата доц. д-р Александър Куюмджиев, който беше работил върху тези църкви и събрал по-голямата част от материала. Така беше създаден план за реализацията на този проект, така че повечето от участниците бяхме улеснени, тъй като стъпихме на базата на неговите изследвания. Всеки от нас, става дума за екип от 16 души, добави своите наблюдения“, разказа доц. Мутафов.
Обемното издание е 900 страници и съдържа 1200 цветни фотографии. Съдържанието на Корпуса включва 52 стенописни паметника, представени като отделни корпусни единици. В увода към изданието, под формата на обща научна студия, са представени още над 40 храма със стенописи.
„В уводната статия на колегата Александър Куюмджиев са коментирани още 40 църкви на съвременната българска територия, тъй като те са със спорни датировки. Някои от тях са грешно определени от първата половина на XIX в., а други са с фрагментарна украса. Тук се представя информация за ключови паметници на територията на България, близо 100 църкви. Те са представени за първи път абсолютно цялостно с всякаква възможна информация - архитектурен план, качество и вида на строежа, каменната пластика. За първи път се дават схеми на стенописите, коментира се и иконографската програма, тъй като не е случайно коя сцена къде се изобразява. Тя има връзка с местните култове и различните особености на населението, което се черкува в определен храм“, подчерта доц. Мутафов.
Според него книгата е уникална не само като обем, но и заради усъвършенствания си формат за представяне на паметниците. В нея са поместени само църквите, запазени в България, със стенописна украса през първата половина на XIX в., тъй като през втората половина те са още повече. „Щеше да бъде невъзможно да вкараме в едно книжно тяло информацията за тях“, обясни доц. Мутафов.
Основен принос на този труд е цялостното публикуване на надписите, които през тази епоха са на църковнославянски и все още на гръцки език. „Това дава податки, че образованите хора в тази епоха все още владеят и гръцки език. В това няма нищо фатално и ще вметна, че в навечерието на наполеоновото нашествие в Русия, повечето от руските дворяни не знаят руски. Те си общуват на френски, просто това е езикът на аристокрацията. При нас аристокрация няма, но интелигентните хора знаят и гръцки език“, обясни доц. Мутафов.
„Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ ще бъде официално представен в София през октомври / БГНЕС
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката, а изданието е еднакво ценно както за специалистите, така и за любителите на изкуството.
„Тук за първи път се дават детайлни сведения за иконописната програма на главната църква на Бачковския манастир, която е една от най-посещаваните в България. Интересуващите се могат да разберат кои светци са изобразени, в какви сцени и т.н. Едно такова познание, особено сред младото поколение, е въпрос дори на национална сигурност. Когато един човек знае корените си и знае, че европейската цивилизация е християнска, той никога не би подал на провокации или не би станал лесна жертва на вербуване от чужди служби, недай Боже от ислямистки организации и т.н.“, смята експертът.
Според доц. Мутафов подобно фундаментално изследване, което придава добавена стойност към нашата национална идентичност, може да бъде извършено единствено от хора, които са чисти изследователи. „Това осмисля съществуването на научно-изследователските структури в България, които у нас не могат да съществуват без държавна подкрепа. Едно такова изследване може да се случи само когато зад него има инфраструктура“, подчертава той.
Проучването доказва нещо много важно – традицията на източното християнско изкуство, независимо от навлизането на европейски влияния, през първата половина на XIX в. е все още жива. Следват се образците, моделите и донякъде техниката, която се установява още от периода на XV в. Една част от стенописите са с по-ниско качество, а сред причините за това са създадените около 1835 г. благоприятни условия в Османската империя за строеж на нови храмове. „Това означава множество поръчки. Навлизат и някои нови изображения, които са свързани със западни влияния или влияния от традициите на други балкански народи. Едно от приятните открития, което се случи, беше откритието на ктиторски портрет на архиерей, от началото на XVIII в., върху амвона в католикона на Бачковския манастир, което се случи благодарение на почистване“, разказа доц. Мутафов.
Авторите на книгата смятат още, че тя ще допринесе и за развитието на културния и религиозния туризъм, защото всяка една глава от нея може да се използва като брошура – един своеобразен пътеводител.
Заради несъмнения си принос в изследването на православното изкуство през периода XV-XIX в. Институтът за изследване на изкуствата от 2017 г. е координатор на междуакадемичен проект под егидата на Union Académique International с название „Corpora of Pre-modern Christian Orthodox Mural Painting“, в който участват екипи от Румънската академия, Сръбската академия на науките и изкуствата и Албанската академия. Чуждестранните специалисти ще следват формата за представяне на материала, установена от „Корпуса на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“, тъй като през годините тази поредица се превръща в метод за работа, приет на международно ниво като modus Bulgaricus.
„Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ ще бъде официално представен в София през октомври, а през есента на 2019 г. в Париж на тържествата по случай стогодишнината на Union Académique International. /БГНЕС