Професор Ивайло Даскалов изтъкна, че най-значимата от сърдечно-съдовите болести е артериалната хипертония / БГНЕС
Наблюдава се леко „подмладяване” при заболяването артериална хипертония. Ако допреди 7-10 години то се срещаше при по-възрастната популация над 65 години, сега възрастовата граница е паднала до 45-годишна възраст.
Това каза в интервю за БГНЕС началникът на Клиника по кардиология на ВМА полк. проф. Ивайло Даскалов, д.м. Със специалиста разговаряме за първите симптоми на сърдечните заболявания и как рязкото спадане на температурите оказва влияние на сърцето.
По традиция, на всяка година на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето, чиято цел е хората да бъдат информирани за опасността от сърдечни болести и за високата смъртност, до която те водят, както и за начините за превенция. В тази връзка, във ВМА организираха кампания за безплатни прегледи и консултации с кардиолог, от която се възползваха десетки пациенти.
„В този ден напомняме на обществото, че всъщност е важно да направим малки неща, за да пазим сърцето си”, коментира професор Даскалов и допълни, че идеята е отново да се припомнят основните принципи на здравословния начин на живот. Насоката е към здравото сърце, към първичната профилактика. „Тук говорим по принцип как да се предпазим изобщо от сърдечно заболяване – как да живеем здравословно, как да се движим повече, как да избягваме вредните навици и т.н. Тук можем да си послужим с един прост афоризъм: Малките неща, които всеки един от нас може да направи за себе си, биха могли да имат много голяма полза за това сърцето ни да бъде здраво”, категоричен е специалистът.
По думите му, сърцето има много врагове и трудно може да се определи кой е най-големият: „Задължително обаче трябва да посочим повсеместно разпространения стрес от всякакво естество - физически, психически, работен и прочие, и минем през злоупотребата с алкохол, цигари, болкоуспокояващите, капки за нос; наркотични аналгетици амфетамини, кокаин, добавки, които се използват във фитнес салоните. Не бива да пропускаме и класическите рискови фактори, сред които е и наднорменото телесно тегло”.
Професор Ивайло Даскалов изтъкна, че най-значимата от сърдечно-съдовите болести е артериалната хипертония. "Статистиката показва, че 30% е заболеваемостта от хипертония в населението над 15-годишна възраст. Жените боледуват малко повече – около 32%, мъжете – около 27%. Наблюдава се и леко „подмладяване” при това заболяване. Ако до преди 7-10 години заболяването се срещало при по-възрастната популация над 65 години, сега го наблюдаваме при по-млади пациенти - от 45 години нагоре. Именно заради тези тревожни данни ние заостряме нашето внимание по отношение на профилактиката и разяснителните кампании”, каза началникът на Кардиологията във ВМА.
На фона на средноевропейските данни, които са между 30 и 45% като диапазон, ние се движим в долната граница – около 30% за хипертонията, която е най-значимата сърдечна болест, отбеляза още той.
Първичните признаци за болестите, свързани със сърцето могат да бъдат най-разнообразни. При хипертонията, например, оплаквания може и да няма, тя може и да протече съвсем безсимптомно и това е всъщност най-тревожното за заболяването, обясни лекарят. Специално внимание трябва да си обръщат пациентите, които имат фамилна обремененост за това заболяване. Възможно е обаче да има симптоми като главоболие – челно, слепоочно или тилно, симптоми от страна на засегнат орган, например на централната нервна система - световъртеж или пък направо с тежки инвалидизиращи прояви, симптоми от страна на отделителната система, на бъбреците или други. По отношение на други сърдечни заболявания може да са на лице усещания за прескачане на сърцето или пък бавен сърдечен пулс, гръдна болка, стягане на гърдите. „Проявите са най-разнообразни, затова задължително трябва да се потърси специализирана кардиологична помощ”, обясни професор Даскалов.
Съветите на специалиста при рязкото спадане на температурите през последните дни са насочени в две направления – към пациентите, които имат вече известно сърдечно заболяване и към хората, които нямат. На втората група препоръча да се обличат добре, а на първата - да адаптират терапията си към есенно-зимния сезон, тъй като те със сигурност вече имат опит към тази промяна.
„Най-често това се налага при пациентите, при които водещият проблем е артериалната хипертония. Обичайно промени в терапията се налагат веднъж в началото на лятото и веднъж в началото на есента и зимата”, обясни полк. Даскалов и подчерта, че корекцията винаги трябва да става под контрола на наблюдаващия кардиолог.
„Както се казва – съветите по телефона не са добре дошли и не са проява на добрата медицинска практика. Винаги това нещо трябва да се случи след обстоен преглед, който да установи актуалния медицински статус”, подчерта професорът. /БГНЕС