Българският историк доц. дин Милкана Бошнакова, специалист по история на Освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни, представи пред БГНЕС новата си книга: „По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците.
БГНЕС: На кого е посветена новата Ви книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Книжното тяло се състои от две части: Първата - „По пътя на раздялата с България...“ е за живота и дейността на дееца на освободителното движение на македонските българи, члена на ВМОК, ВМОРО и още други организации Владислав Михайлов Ковачов (1875–1924). В края на живота си той става един от най-горещите застъпници на идеята, че единственото възможно, правилно и трайно решение на македонския въпрос след Ньой 1919 г. е изграждането на Балканска федерация с включването на цяла Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) като неин равноправен член. Тоест, става федералист, а това определение, знаете, в България е натоварено с негативизъм поради редица исторически причини.
Втората, по-голяма част на книгата представлява разчетения пълен ръкопис на книгата на Вл. Ковачов „Политическото верую на македонците...”. Това е неговата „книга на живота”, завършена буквално дни преди да бъде разстрелян в центъра на София (1924). В нея той обосновава тезата, че създаването на независима Македония в рамките на Балканската федерация е в интерес на всички балкански държави; подробно анализира бъдещото устройство на независимата македонска държава, като изрично подчертава, че македонският народ е сбор от различните етноси, които населяват Македония – българи, турци, власи, албанци, гърци, евреи, цигани и пр.
БГНЕС Как се породи интересът Ви към личността на Вл. Ковачов и споделете нещо повече за неговия живот?
Доц. Милкана Бошнакова: Вл. Ковачов е с богата биография, но не е известен на широката публика. Преди много години, като млад архивист в БИА при НБКМ ми възложиха да обработя неговия архивен фонд – ок. 5000 документа, разположени в годините от 1875 до 1961 г. Сред тези документи бе и ръкописът на книгата му (ок. 300 стр.) „Политическото верую на македонците”.
Интересна връзка се създава между архивиста и личността на фондообразувателя – не са редки случаите, когато архивистът научава и знае повече за него, отколкото членовете на собственото му семейство.
Аз бях заинтригувана от личността на Славчо Ковачов, защото той не е еднозначна фигура в македонските борби - четвърт век от живота си посвещава на освобождението на Македония с оръжие и с перо в ръка: участник е още през 1895 г. в Мелнишката акция на Върховния комитет, секретар е на най-успешния в историята на легалното освободително движение екип на ВМОК, начело с Борис Сарафов от 1899 г. до 1901 г., редактор на в. „Реформи”, войвода на чета в Македония 1902-1903 г., участник в трите войни за обединение, които води България от 1912 до 1918 г., подполковник от Българската армия, награждаван с ордени за проявена храброст. След Ньойския диктат възприема и защитава друг мироглед – против всякакво насилие, против военните стълкновения и четническата борба, обявява се и за ново решение на Македонския въпрос – чрез доброволното създаване на Балканска федерация с участието на цяла Македония като неин член. За кратко членува и в създадената Македонска федеративна организация, редактира нейния печатен орган – в. „Автономна Македония”. Става федералист и след смъртта на Т. Александров (август 1924 г.), при започналата братоубийствена сеч в редиците на освободителното движение, това му струва живота. С две думи – личността му предизвиква размисъл, различни мнения и дори спорове.
БГНЕС: Каква е историята на постъплението на ръкописа „Политическото верую на македонците” в БИА при НБКМ? Има ли в други архиви части от този ръкопис?
Доц. Милкана Бошнакова: Да, в ЦДА има машинописен и ръкописни преписи на части от ръкописа „Политическото верую на македонците”, но не в архива на Вл. Ковачов, а в този на Христо Ампов, който прави през 20-те години на 20 в. и преписите от оригинала. Тези преписи, обаче, са на малки части от цялостния труд. По преписите са направени и първите публикации на „Веруюто...” от колегата Стефка Петрова от ЦДА и от Зоран Тодоровски в Република Македония преди доста години.
Пълният оригинален ръкопис на книгата на Вл. Ковачов ( ок. 300 стр.) и ръкописен препис, дело на неговата съпруга и на още поне двама съратници, се пазят в архивния фонд на Вл. Ковачов в БИА при НБКМ. Той (бел.ред. архивният фонд) постъпва на няколко пъти през 60-те и 80-те години на 20 век от дъщерята на Ковачов – Жени Ковачова. Сред хилядите интересни документи се оказва и ръкописът на „Политическото верую на македонците”. Части от фонда постъпват и от големия фонд на ВМОК – това са предимно материали, писани от Вл. Ковачов като секретар на Комитета.
БГНЕС: Как Вл. Ковачов вижда създаването на независима Македония и разрешението на македонския въпрос чрез Балканската федерация? Разгледан ли е детайлно този проект?
Доц. Милкана Бошнакова: Вече стана дума, че след крушението на България в ПСВ Вл. Ковачов става федералист – член на легалната Федеративна организация в България, а чрез статиите си в печата и най-вече чрез книгата си „Политическото верую...” и идеолог на федерализма. Книгата му представлява най- значимият и подробен теоретичен проект, известен до момента, за създаване на независима Македония в рамките на Балканската федерация.
Според него, при това повтаряно многократно в книгата, единственият път за разрешение на Македонския въпрос след Ньой 1919 г. е създаването на Балканска федерация, включваща цяла Македония като самостоятелен член. Това трябва да се осъществи чрез, забележете, доброволното отстъпване от страна на СХС кралство, Гърция и България и обединението на трите части на Македония в една единица. Сам подчертава, че от всичките държави само България е съгласна на този жест. Въпреки това вярва, че ръководителите на балканските народи ще проумеят след време, че изграждането на Федерацията е начин за освобождението на Балканите от зависимостта им от Великите сили.
Ковачов не разглежда подробно устройството на самата федерация, а това на бъдеща обединена Македония в състава на федерацията. Според него устройството на бъдещата македонска държава трябва да е конституционно-парламентарно. В първите години правителството ще представлява поне две от най-многобройните македонски народности – тогава българи и турци, а после изборите ще стават на партийна основа.
Бъдещият държавен глава да се избира пряко от народа, без значение от коя националност е.
Училищна просвета: задължително основно образование на матерния език на всички етнически елементи, осигурено от държавата. Един държавен университет, като преподаването там ще става на западен - френски език.
Официален език на бъдещата македонска държава: всички говорими езици на македонските националности, но препоръчва освен матерния, да се учи български или турски, като най-широко употребявани.
Армията – ще се състои от всички националности, а командите ще се издават на един език.
Подчертава, че не е съществувала никога и не съществува македонска нация, а само македонски народ – сбор от различните етноси, населяващи Македония – българи, албанци, турци, евреи и пр.
Въпреки това, длъжна съм да кажа, че в цялото си произведение той внушава с всички сили едно ново отношение към понятието македонец: че преди да се чувстват българи, турци, гърци и пр., жителите на Македония трябва да се чувстват най-вече македонци. И издига в култ това. Т. е., той прокарва тезата за наложителната бъдеща раздяла на македонските българи с България, при създаването на Независима Македония в Балканската федерация. И това е, без съмнение – съзнателна македонизация.
БГНЕС: Реалистични ли са постановките на Ковачов, споделени в неговата книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Тезата на Ковачов за решение на Македонския въпрос чрез включване на цяла и независима Македония в състава на бъдещата Балканска федерация е неизпълнима. Част от непреодолимите трудности посочва самият той в изложението на труда, макар да споделя вярата, че те са преодолими – например доброволното отказване на Сърбия и Гърция от дяловете от Македония, придобити след войните. Има и друго: едно от най-близките и силни доказателство за илюзорността на идеята „Независима Македония като равноправен член на Балканската федерация!” е разпадането на бивша Югославия в началото на 90-те години на 20 век. Известно е, че от създаването на тази федерация, до самия й край през 1991 г. в нея управлението се осъществява не според идеалистичните представи на Ковачов, а чрез налагането на безусловна сръбска хегемония.
Днес, когато си отива второто десетилетие на 21 век, някои от постановките на Вл. Ковачов за устройството на Македония е възможно да се осъществят, но не в рамките на балканска федерация, а на обединена Европа. Остава надеждата, че този ден ще настъпи в обозримото бъдеще, и то по мирен начин. /БГНЕС
--------------------------------
Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова, историк.