Потребителите, без да остават с впечатление, че навсякъде искат да ги излъжат, да подхождат винаги с внимание към офертите, които се предлагат за празниците, особено когато става въпрос за празнични намаления, особено когато става въпрос за промоционалните подаръчни комплекти, които не винаги може да са толкова изгодни и толкова красиви, колкото си представяме. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в интервю за БГНЕС.
Кампанията за коледно-новогодишните намаления най-често започва още от началото на декември, но най-интензивно се разгръща в седмицата или дните преди Коледа и Нова година. Тогава, когато хората имат и повече време, за да могат напазаруват онова, което са планирали и за себе си и за подаръци на своите близки, на децата.
Предпразничната еуфория, която се създава обаче, понякога ни тласка като потребители към не чак до там обмислени решения да купим стоки, понякога за използване на услуги, или за използване на пакетни пътувания от туроператори и т.н. Така първият съвет, който ни дава председателят на КЗП е да запазим до последния момент потребителското си хладнокръвие и тогава, когато купуваме различни стоки или услуги, винаги да следим точно колко плащаме за това, което си купуваме. „Обикновено това може да бъде проследено, чрез съпоставка на различни оферти или по-критично отношение към процентите намаления, когато говорим за разгръщащата се кампания за промоции и на намаления на най-различните артикули, които се продават на пазара по това време”, посочи Маргаритов.
Има и следновогодишно пазаруване. „Трябва да отбележим, че в последните години нашата контролна дейност установява, че след т. нар Черен петък, след коледно-новогодишните празници, през месец януари редица търговци използват възможността да пуснат още по-големи проценти намаления с различен мотив, разбира се, важното е те да бъдат реални”, каза Маргаритов. Той предупреди онези, които ще изчакат този момент за след празничните дни, за да могат да направят най-изгодни сделки, да имат предвид, че е възможно дадени търговци в различните кампании да са намалявали различни стоки от техния общ асортимент и това да не е довело до т. нар. намаление от намалението, а по-скоро да представлява стандартен процент, с който стоката ще бъде намалена и ще може да бъде купена наистина по-евтино, но може би не винаги според очакванията на онези, които искат да пазаруват в този момент. „Едната възможност е на стоки, които не са продадени успешно през коледно-новогодишните празници. А, може да се създава впечатление, че едва ли не стоката ще бъде продадена на много по-ниска цена само, защото вече е януари и хората по-малко пазаруват, търсят се по-изгодни сделки, а всъщност тази стока да не е била обект преди това на друга кампания за намаление и тя да си се продава с един стандартен невисок процент, като при това внимателно трябва да се гледат цените”, посочи той.
По думите му КЗП прави доста интензивни проверки в този период от годината, но подчертава, че когато говорим за намаления тяхната комисия практически не спира да наблюдава пазара. За същия период миналата година са направили около 2000 проверки. „Традиционно това е числото, което ние успяваме да покрием с нашите екипи и с колегите, които работят из цялата страна. Това са проверки предимно осъществявани по нашата кампания за контрол на пазара в този натоварен период от годината, както и винаги когато потребители са се обърнали към нас със сигнали”, посочи Димитър Маргаритов. Той посочи, че резултатите от тези проверки най-често установяват нелоялни практики, свързани с верността на информацията. „Например намалението не е коректно поднесено. Става въпрос за стоки, които не са били продавани достатъчно дълго на старата цена, или пък ако са били обект на някаква друга кампания за намаление в предходен период механично е добавено новия процент, за да изглежда, че той е по-голям от реалния”, посочи той. Друго, което ощетява потребителите са случаите, при които те са приканени с по-изкусителни обещания за купуване на пакетни подаръци, на стоки, които след това се установява, че не са в достатъчно голяма наличност. „И веднъж привлечени в търговския обект, потребителите предприемат действия за купуване на стоки, които не са чак толкова изгодни, както онези, за които те всъщност са отишли там”, обясни председателят на КЗП.
Димитър Маргаритов цитира различни проучвания за това какво купуваме по коледно-новогодишните празници. Според някои от тях близко до средноевропейския потребител и българският предпочита да купува стоки свързани с облекло, техника, детски играчки, със забавления за семейството. Има и проучвания, които обикновено се извършват и от тези, които предоставят т. нар. бързи кредити. „Тези проучвания сочат, че техниката, включително и по-съществените устройства - телевизори и други по-големи уреди за бита са предпочитани за купуване по коледно-новогодишните намаления, промоции и въобще по време на този тип пазаруване”, посочи той.
Все по-популярно е да се дава ваучер за подарък. Ръководителят на комисията, която защитава потребителските ни права казва, че в международен план проучванията показват, че вече на шесто място по степенуване са ваучерите като подаръци. Той съветва да се внимава за валидността. „Тук има един интересен аспект – понякога се подаряват ваучери за услуги да речем СПА-център, процедура или нещо такова, то тогава е много важно да се прецени периода, в който следва да се използва този ваучер, както и ако в условията, които би трябвало да бъдат записани върху самият ваучер, се предвижда определен период от време, преди който трябва да бъде заявено използването в точния момент, дали има някакво ограничение в часовия пояс, в който се предоставя услугата от търговеца. Така, че има някои тънкости и те е важно да бъдат съблюдавани както от тези, които подаряват, така и от тези, на които са подарени”, посочи той.
Ако купуваме онлайн, Маргаритов съветва да се пазарува само от реално съществуващи магазини и то при условие, че сме осъществили контакт с търговеца и можем да сме сигурни, че ще върнем това, което ни е било продадено, ако не ни хареса. /БГНЕС