Андрей Ковачев: Правителството и църквата ни са длъжни да помогнат на Македония

Важното е, че Българската православна църква пое протегнатата ръка от нашите събратя от Македония да представляваме техните интереси пред другите православни църкви.

[b]Българската страна трябва да бъде водеща в разрешаването на проблема със статута на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[/b] Началото е поставено и сега е много важна църковната дипломация. Тя не винаги е явна, което е добре, защото някои неща трябва да бъдат проговорени в един конфиденциален порядък с другите църкви. Водещата роля на България в решаването на този църковен въпрос е добре обоснована от нашата историческа и културна връзка с Македония – нашата обща история по отношение на Охридската архиепископия и Екзархията.

[b]Тук е отговорността на нашите архиереи, на Българската православна църква по най-добрия начин да защитят нашите събратя от Македония и да им помогнат. Както правителство и България като държава има отговорността да помогне на Република Македония по пътя на европейската интеграция, да бъде един добър лобист и ментор на Македония в този присъединителен процес, така и в духовната сфера Българската православна църква има отговорността да помогне на македонските събратя да регулират техния статут.[/b]

Знаем много добре откъде идват трудностите, каква е историята и идеологията, която ни е разделяла. Сръбската православна църква има своите аспирации и амбиции, които датират още от времето на сръбската окупация на Македония отпреди Втората световна война /1939-1945 г./ и след това по време на режима на Тито в Югославия.

[b]Намираме се в нов преломен исторически момент да преодолеем наслагваното от миналото разединение, но не чрез войни, противопоставяне и говор на омразата, а обратното чрез протегната ръка, помощ, споделяне на нашия опит по време на присъединителния процес, за да може Македония да стане колкото е възможно по-бързо част от НАТО и ЕС и да се впише в евроатлантическата архитектура. [/b]Това от своя страна гарантира сигурност, просперитет и икономическото развитие на Република Македония и нейните граждани.

Липсата на транспортни връзки между България и Република Македония е много болен въпрос. Нямаме железопътни и въздушни връзки, пътят не е добър, отсъства автомагистрала. Коридор №8 е наш приоритет. Полагаме усилия да привлечем европейски и световни средства, за да реализираме тези проекти. Такъв добър пример беше срещата със Световната банка в София в началото на декември. Там стана дума за средства, които могат да бъдат отпуснати от нея при добри условия за довършване на железопътната линия на македонска територия. Надявам се да се случи. Без свързаност, без пътища няма просперитет. Изграждането на магистрала между двете страни е много важно както за икономиките ни, така и за връзките между хората. Колко много хора от Македония работят и живеят в София и по Черноморието. България се превръща в интересна страна за тях. Тя излиза напред – над 100 милиарда лева БВП, член на ЕС и НАТО – много хора от Македония, особено младите, се преориентират вместо към Сърбия, те гледат към София. Това е много добре. Същото важи и за българите от Молдова и Украйна, които искат да дойдат у нас и да учат в нашите университети, да намерят перспектива в България. Това е изключително добра тенденция, която ние трябва да мотивираме и охрабряваме. Българските университети трябва да продължат да приемат нашите сънародници от българските исторически общности извън страната с много по-голяма бройка. Трябва да създадем добри условия да започнат нов живот в своята стара родина.

България не само трябва да продължи, но и да задълбочи своята политика и всеки наш сънародник, който е с доказани български корени, да получи български паспорт. Добре би било това да става без дълги процедури, в по-кратки срокове, но при спазването на законите. Ние дължим това на всички български общности останали по една или друга причина – несправедлив договор, война и др. – извън пределите на днешна България. Това са българите от Сърбия, Албания, Косово, Молдова, Македония, Украйна, Турция и др.

[b]Не си спомням България да е правила изявление за безусловна подкрепа за Сърбия и нейното членство в ЕС. Разбира се при спазването на критериите, при спазването на всички права на българските сънародници, които живеят в Западните покрайнини само тогава сърбите могат да станат пълноправен член на ЕС.[/b]

Тук е много интересно, че централната власт в Белград казва правилните неща, в законодателството по отношение на малцинствата е добро. Но съществува инерция в миналото, особено в тези отдалечени от Белград райони, какъвто е случаят със Западните покрайнини. Там местните велможи със старите структури от миналото продължават с инерцията на потъпкването на правата и ограничаването на възможността за изява на нашите сънародници по всякакъв начин. Много често това се случва прикрито, като не се мотивират родителите да записват българчетата в български паралелки. Десетилетия продължи сагата с учебниците, които бяха преведени на български език. Накрая те бяха преведени, но те бяха в изключително недостатъчна бройка – тираж 35 – 40 бройки. Цинично е да се напечатат в 30 бройки учебници по определени предмети. Това означава, че се очаква по-малко от една паралелка да има в тези училища.

[b]Инерцията от Титова Югославия е застинала в пограничните райони на Сърбия, включително в Западните покрайнини.[/b] Нашият КИЦ в Босилеград се намира на улица „Маршал Тито“...[/b] Странно е също, когато Общинският съвет на Цариброд на три пъти изпраща писмо до Министерството на администрацията в Белград с искане за възстановяване на историческото име на Цариброд да няма никакъв отговор и да не се съобразяват с това мнение. А това не е мнението или искането на София, а на местните хора. Когато подкрепих в Европейския парламент тяхното искане за връщане на историческото име на града, тогавашният премиер Александър Вучич ме обвини, че се намесвам в сръбските вътрешни работи. Не искам дори да споменавам сегашното име на Цариброд, защото градът е кръстен на една тъмна личност, която носи вина за нашата национална кауза и идентичност като българи, а също така е виновен за масовите разстрели на българския елит след 1944 г.

Този, който е икономически добре, привлича и инвестиции, и хора. Той е по-силният и около него се интегрират и останалите. Не е клише, когато казваме, че ЕС води до положителни промени в страната, която се присъедини към него. Това, макар и бавно, се случва и в България. Тя в момента е по-привлекателната в сравнение със Сърбия страна. ЕС има своята заслуга за това. Исторически се случи така, че България е по-голямата страна от Сърбия. [b]Ние не възстановяваме историческата справедливост, за да се съревноваваме със Сърбия, а го правим, защото това е единственият цивилизован инструмент да преодолеем проблемите на нашия регион. Трябва да инвестираме в просперитета на населението от двете страни на границата.[/b] Нашата цел не е да насаждаме омраза към Сърбия или който и да било наш съсед, защото това ще ни доведе отново до старите конфликти, които не са в интерес на никой. /БГНЕС

------------

Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ и ЕНП. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.