В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ показаха как Гутенберг е отпечатал Библията

Диян Павлов-Джими обясни, че по време на своя моноспектакъл облича 10 костюма
Диян Павлов-Джими обясни, че по време на своя моноспектакъл облича 10 костюма / БГНЕС

От днес до 24 май всеки посетител на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ може да види копието на пресата, с която Йоханес Гутенберг поставя началото на тиражираното книгопечатане. "Преди Гутенберг и след това" гостува в София по покана на сп. "Полиграфия" за церемонията по връчването на 13-те награди на Съюза на печатарската индустрия в България - "Печатар на годината" и "Търговец на годината". Тя е изработена от плевенчанина Диян Павлов-Джими, който е автор и на изложбата “Преди Гутенберг и след това”, която беше открита тази вечер. Той е създател на творителница “О’Писменех!” в Плевен, в която разказва и показва неща, свързани с писмеността.

В интервю за БГНЕС, Джими разказа, че е със средно образование, а всичко, което разказва на посетителите на творителницата му научил от Интернет.

„Започвам разказа си от първобитните рисунки по скалите на пещерите, преминавам през Месопотамия и Шумер, през древен Китай и Египет, древна Елада и Рим, през Средновековието, Българското възраждане Ренесанса та до наше време“, каза творецът.

Той обясни, че по време на своя моноспектакъл облича 10 костюма, което се радва на голям интерес от децата. Според Джими това се дължи на интересния начин, по който той ги пренася през вековете.

„Преминавайки през различните епохи, разказвайки примерно за древните китайци, аз съм облечен като китаец, разказвайки за арабската писменост, арабската калиграфия, която е една от най-уникалните калиграфии до ден днешен, аз съм китаец, разказвайки за Гърция и как са открили пергамента, аз съм облечен като грък и т.н.“, разказа Диян Павлов-Джими.

Мъжът подчерта, че за разлика от музеите в творителницата посетителите могат да пипнат пергамент, папирус и глинени плочки, на които са пишели древните шумери, да разберат от къде идват наименованието на таблета, тетрадката и калкулатора, показва също така как се произвежда хартия по метода на нейния откривател Цай Лун. Специално за посетителите на Националната библиотека, той показа и как се печата върху нея с помощта на гутенберговата преса и сподели какво го подтикнало да я направи преди години.

„Преди 10 години ходих в Охрид. Там видях едно ателие, което произвеждаше ръчна хартия. Там имаше и реплика на гутенбергова преса. Когато той демонстрираше как работи, той казваше, че тя е втора в света. Тогава му казах, че третата в света ще е в Плевен“, добави той.

След демонстрацията по отпечатването на надписа Йоханес Гутенберг в София, България 2018 година, плевенският творец представи и изложбата си “Преди Гутенберг и след това”, която в 50 табла проследява появата и развитието на различните писмености през хилядолетията, както и на средствата, начините и материалите за писане – от древността до днес.

Диян Павлов-Джими отбелязва един няколко интересни факта, а именно, че в през 2001 г. в анкета на „Сънди таймс“ Гутенберг е обявен за личност на хилядолетието, защото без неговото изобретение днес книгите, учебниците и вестниците нямаха да съществуват.

През 2018 г. се навършват и 550 години от смъртта на Йоханес Гутенберг. По този повод тя е обявена за година на създателя на печатната преса и във връзка с това по целия свят се провеждат различни събития.

Тази вечер ще бъдат обявени и наградите на Съюза на печатарската индустрия в България. Самата статуетка представлява умален макет на гутенберговата преса. Събитието е посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май, както и на 140-годишнината от основаването на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”./БГНЕС