PIF „излитат” с много PIF-ски концерт и албум на 10 декември

Българин съм и тук ми е най-комфортно, заяви Димо Стоянов.
Българин съм и тук ми е най-комфортно, заяви Димо Стоянов. / БГНЕС

Новият албум „PIF5” е готов. Записахме го и близо една година се смесваше в Ирландия. Албумът беше записан горе-долу по това време в една вила, бивша резиденция на Тодор Живков до резервата „Сребърна” на река Дунав.

Това разказа вокалистът на група PIF Димо Стоянов в интервю пред БГНЕС.

Димо разказа, че в тази вила са били само четиримата от групата, плюс хижаря, който се е грижел да не им е много студено, палел им камината. Освен това са ловили и риба – „сутрин се вадехме мрежите, а вечер ги пускахме и ловихме риба. През останалото време записвахме. Това правехме. Нямаше абсолютно нищо друго, което да ни занимава и да ни разсейва. Нямаше интернет, нямаше обхват на телефоните и успяхме - за 15 дни направихме наистина един събран албум, идейно и концептуално в едно. Дори без да искаме, не целенасочено. Факт беше, че абсолютно всяка вечер аз имах нов текст. Лягаме си да спим. Всеки си беше в отделна стая. Беше много готино. Събра се един албум и траковете ги изпратихме в Ирландия да се смесват. Това обаче ни костваше една година, защото изпращането до там, смесването на някакъв етап, връщане, ние контролирахме тук - това не ни харесва, връщаме, преработва се и така една година, разказа Димо.

През това време обаче групата е записала и още две песни - “Юли” и “Този ден”. Това са песни, които ще влязат в новия албум. По думите му това са единствените комерсиални песни, ако може да ги нарече така. Това са песните, които музикалните редактори трябва по-да харесат, защото са до 3 минути, веселяшки, градски песни. Те са създадени в града. Иначе останалите песни от „PIF5” не са толкова весели, те са по-скоро като “Невидимо дете”, “Приказка”, “Оставам тук”. По-други песни са, по-PIF-ски са, обясни Димо.

Фронтменът на групата призна, че албумът е трябвало да излезе в края на декември, но за съжаление няма да успеят да смогнат с производството на дисковете. Идеята е на 10 декември (четвъртък) в столичния клуб „Терминал 1” да бъде промоцията на „PIF5”. Датата остава и така ще има предпремиерно изсвирване на албума за всички, които искат да го чуят. А на музикалния пазар официално „PIF5” ще се появи в началото на 2016 година.

„Ние не сме свирили тези песни на живо, така че ще бъдат изсвирени на живо с гост-музиканти. Ще имаме беквокали, трета китара, тромпетист и други. Има хора, които трябва да участват, за да се "звукнат" нещата, както са записани, сподели още Димо.

Нови членове през последните две години нямаме. Четиримата сме си. Иван Велков, с който сме основали PIF и двама нови Юри Божинов на бас и Марти Порфиров на барабани. От две години сме така и не мислим да се променяме, каза още Димо.

Относно това коя е „Сладката страна на нещата”, Димо заяви, че това е когато намериш баланс в себе си. Това е т.нар. сладка страна на нещата, когато балансираш и ти става едно такова усещане на уют независимо дали си си вкъщи или не. Става ти уютно на душата.

А защо е останал от тук, Дими твърди: „Аз следвам поговорката „Всяка жаба да си знае гьола”. Аз съм тук и се чувствам гражданин на света. Обикалям навсякъде, свирим много по чужбина. Не по кораби, (смее се) свирим си нашата музика в чужбина. Даже ни се случи няколко пъти да свирим наша музика за чужденци в чужбина, което е най-хубаво. Това беше в Лондон. Иначе сме обикаляли много - Париж, Марсилия, Прага, Германия.

Българин съм и тук ми е най-комфортно, заяви той. Пиша си стихотворенията на български, измислям им някаква хармония и добре, че има някакви музиканти около мен, които правят нещата да звучат като песни. Това на английски, може би няма да има същата сила, смята Димо. Разбира се, групата има и песни на английски, но предпочитат да са тук и да свирят така, както го правят вече толкова години.

Димо е и горд баща на малката Ая. Той е сигурен, че тя ще тръгне по неговия път, защото още когато е проходила на прощъпалника е взела микрофона. Не знам, навсякъде по дневни концерти се опитваме да я взимаме с нас. Със сигурност разпознава групата вече като види снимки. Знае кой на какво свири, кой инструмент какъв звук издава, кое за какво е - микрофон, палки за барабани, минели, ефекти. Всичко това, всяка музикантка щерка би трябвало да знае, сподели Димо.

Покрай малката Ая малко трудно му се получава ходенето на концерти като зрител, но разказва, че последният му концерт е бил на хард-кор фестивал в софийски клуб. Ако се надявам с нещо да ме свързва като порасне, то бих се радвал това да е вярата в доброто. Ако мога това да й го дам и да може цял живот да го следва като максима, мисля, че ще съм постигнал много, каза още Димо за дъщеря си Ая.

За това как прави тази специфична PIF-ска музика, Димо е лаконичен - не настройвам никакви сокове. Това просто си съществува. Нямам определение за това. Може би, защото не съм музикант. Това е много важно. Всъщност най-известните банди и изпълнители не са музиканти и това може би е една от причините да не съм в тези рамки, които ги поставят всички в Консерваторията. Може би, защото съм актьор, който по някакъв начин изиграва текстовете си.

Обществото на поетите ме осъжда като поет, защото не съм и някакъв поет. Правя каквото мога и съм щастлив, че се харесва на хората. Не мога да дам някаква конкретна рецепта. Ей, сега ще застана в поза лотос и тогава се появява текста, след което хващам китарата и измислям най-невероятната хармония на света. Не, хващам и правя това, което ми идва на ума.

В новия албум една от песните е „Този ден”, какъв е този ден, обясни Димо. Според него този ден е денят, в който всеки трябва да си казва, че ето го деня, в който аз ще направя нещо хубаво, нещо за себе си, нещо добро и с усмивка. /БГНЕС