Дойран привлича българите с красивото си езеро и славна история

Дойранското езеро се намира на около 50 км. от българската граница - от граничния пункт Златарево, край Петрич. Красивото езеро се посещава от все повече българи, но не достатъчно, смятат местните хора, предаде специалният пратеник на БГНЕС.

Дойранското езеро привлича туристите по няколко причини - лековитата си кал и цъфтежа на богатите на йод водорасли алги, които превръщат водата в лечебна за редица заболявания, уникалният вкус на дойранския крап /шаран/ и биологично чистите маслини, които дори хората от съседна Гърция идват да пазаруват.

Край езерото има няколко населени места - Нов Дойран, Стар Дойран... местните с особена гордост разказват за произхода на наименованието - преди векове тук е живяла красивата мома Дойрана, която всяка вечер пълнила гюмовете с вода на огромните извори, но една вечер бързайки да се прибере преди смрачаване е забравила да затвори чешмата и така на сутринта се образувал огромен гьол. Така местните дали името на градчето си Дойран.

През 14 век, когато османските турци завладяват града, легендата разказва, че те минали по Дойранското езеро, когато то било замръзнало без да знаят въобще, откъде минават. Когато предводителят им научил това, се уплашил и благодарил на Бог, че го запазил жив – него и войните му.

Тук е роден и един хората, които е повлиял най-много на Паисий Хилендарски - зографът, гравьор, писател и поет Христофор Жефарович, чиято „Стематография“ съдържаща хералдически изображения и състояща се от 54 непагинирани листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията има огромно значение за славяните и по-специално за българите. Жефарович умира в московски манастир през 1753 г.

По време на Междусъюзническата война през 1913 г. гръцката армия превзема града и извършва геноцид над местното население. Кореспондентът на френския вестник „La Paix“ тогава описва случилото се по следния начин: „В Дойран не може да останеш повече от половин час. Миризмата от избитите те унищожава!“.

На един от хълмовете в Стар Дойран се намира храма "Свети Илия", който е построен от известни българи в средата на 19-ти век. Както храмът, така и целият град през Първата световна война /1914-1918/ е напълно разрушен. Цялото население бяга в свободна България и в столицата ни създават кварталите "Света Троица" и "Илинден".

Край паметника на Дойрана, зад кметството 60-годишният Ангел продава маслини. Той не пропуска да обясни технологията за подготовка на маслините. Ферментацията продължава минимум 8 месеца. Всичко останало е измама и химия. Тук идват и гърци да пазаруват маслини, които си признават, че при тях всичко е химия.

Крап, лечебна кал, маслини, огромна крайбрежна пътека за разходки, нарове, история и голямо сърце - така изглежда днес градът на Дойрана. /БГНЕС