Д-р Дончо Дончев: Често се сблъсквам с елементарни случаи, които са запуснати

Предразположените групи към заболявания на горните дихателни пътища мога да ги разделя на две групи – здрави хора, рискови групи при здравите и рискови групи при другите, които са с хронични заболявания.

От здравите най-уязвими, естествено, са малките деца, особено тези, които посещават детски заведения-ясли, градини и занимания в ранната училищна възраст. Общоизвестно е, че детските групи са средище на най-различни микроорганизми, а в края на есента и началото на зимата е времето, през което започват да циркулират причинителите на дихателни, или както ние лекарите ги наричаме, респираторни инфекции.

Уязвими в този сезон са и хората, които водят заседнал живот – това са предимно по-възрастните от нас. В тази група са и онези от българите, които работят уседнало, в помещения, където няма необходимата вентилация и чист въздух. Сред хората с хронични заболявания уязвими на първо място са тези, които имат болести на горните дихателни пътища – става дума за носа, околоносните кухини и по-надолу – хроничен тонзилит или болни сливици. Ще спомена и едно състояние, което почти не го приемам за заболяване, защото го имат половината българи, и особено онези, на които са извадени сливиците – това е хроничният фарингит. Както и хората с хроничен ларингит – заболяване на гръкляна, със засегнати гласни гънки.

Разбира се, в тази категория хора спадат и тези, които страдат от гастрит, от рефлукс – връщане на стомашен сок през хранопровода. Тези състояния силно се отразяват и на качеството на горните дихателни пътища. А при определени условия, давам го като пример, съчетаването с киселинното въздействие на стомашните сокове, уврежда изключително фината дихателна лигавица на гръкляна и може да бъде предразполагащ фактор за развитието на остро заболяване на ларингса. Да не говорим пък за болестите на белия дроб и бронхите, също съседен орган. Често всичко това е свързано, особено при малките деца и при по-възрастните хора.

Здравният ни статус зависи и от ежедневните ни навици, от качеството на живот. Като лекар мога да дам препоръка да се започне навреме с имунопрофилактиката. Това означава подготовка срещу определени, циркулиращи, най-често през зимата, вируси и бактерии, засягащи горните дихателни пътища. Най-популярно е имунизирането срещу грип. Вярвам във ваксините, друг е въпросът за кои ваксини става дума, но с малко по-добра информация можем да си гарантираме добър ефект. Защото е истина, че на поносима цена при рисковите групи, хората могат да се предпазят от толкова много усложнения и скъпоструващи лечения. Да не говорим, че някои от тези усложнения наистина могат да бъдат с траен или тежък характер. Тук дори не става въпрос само за усложненията в моята област УНГ. От грип може да бъде засегнат сърдечния мускул, миокарда, другите части на сърцето, да има неврологични последствия.

Вирусите на грипа имат склонност да увреждат най-малките кръвоносни съдове, като тези, които хранят слуховия нерв. В тази посока може да се стигне и до крайно увреждане на слуха, включително и до неговата загуба. Като последствие от грипа са и тежките ангини, да не говорим за ларингитите, особено при малките деца, със засягане и на по-долните етажи на дихателния път. Същото се отнася и за по-възрастните хора, специално – за хронично болните.

Никога не съм мислил за репутацията си. Просто един лекар трябва да свърши това, което трябва. Когато при мен дойде пациент, аз трябва да му реша проблема – тогава е истинският изпит. Срещал съм се и с „феномена” лекар-касичка” – още Арчибалд Кронин художествено е описал, в дълбочина, проблема – човешки слабости, които битуват и у нас, за съжаление.

Но ако говорим за състоянието на медицинската помощ в нашата страна, за мен най-острият проблем е липсата на млади кадри. Наистина по мое време нямахме възможност да си опитаме шанса навън, да обиколим света. Докато днес младите го имат и естествено се възползват от него. Не виждам как ще ги задържим. Може би, за в бъдеще ще се наложи да приемаме лекари от Индия, от Китай и други страни. В това не влагам и капка ирония или подценяване. Защото на международни форуми навсякъде съм се учудвал на изключителните умения на индийските лекари, примерно. Трябва да мислим на езика на реалностите и тази празнина е необходимо да се запълва, тъй като българските лекари отиват в чужбина и обикновено остават там.

Но от наблюдения върху нашите пациенти мога да твърдя със сигурност, че българите, освен вредните си навици, с които трудно се разделяме, като че ли сложно намираме пътя към лекаря. Често се сблъсквам с елементарни случаи, които са запуснати, пренебрегнати от самите болни.

Затова искам да припомня простото правило – не само да си пожелаваме здраве по празници, но и да правим необходимото за себе си, да избягваме самолечението и да се доверяваме на добрите лекари. /БГНЕС

--------------------

Д-р Дончо Дончев, специалист УНГ, началник-отделение по аудиология и отоневрология в Клиниката „Уши, нос, гърло” на ВМА.